Автор: Венелин Чалъков
Информацията, включена в тази статия, е адресирана до работещи в медиите; полезна е и за потребителите на медийни продукти и пакети. Написването й е провокирано от битуващата сред гражданството скандална оценка за медийния бизнес: “Давят ни с информация, но не ни информират”. При посещаване на медийния пазар, потребителите изпитват емоция на объркване, подобна на объркването при попадане в магазин за хранителни стоки с лошо именувани щандове, включващи и продукти, които не са за тях. С насипни продукти в произволни разфасовки, оводнени продукти, продукти, замърсени с миши екскременти и пр.
Медии. Медиите – издателства, телевизии, радиа, интернет и пр. – предлагат информационни продукти и пакети на хартиен, електронен или ефирен носител. Адекватният класификатор на обществените дейности, непознат на много икономисти, класифицира технологиите на медийните дейности в подотрасъл на отрасъла Съобщения.
Информации. Живота на човека се прекратява при липса на въздух, вода, храна и информация, пораждаща се от отразявания, които създават образи (следи) върху веществени, полеви или бионосители. Образите са частични информации за отразяваните оригинали. Естественият интелект на човешкия мозък генерира информации, базирани на информация, съществуваща в биопаметта. Изкуственият интелект на компютъра – компютърните програми, с които е зареден, генерира информации, базирани на информация, съществуваща в електронната памет.
Информацията, обработвана от човека, има вид на зрителни, слухови, обонятелни и сетивни образи или текстове, съставени от знаци, асоциирани с образите. Това определя формите на съществуването на информацията – конкретна или абстрактна, образна или текстова.
Информационни стоки. Подобно на храните, медиите предлагат на потребителите информация във вид на информационни продукти, всеки от които се характеризира с показателите: качества на знанията, съставящи продукта; информативност, подобна на калоричността при храните; достъпност, зависеща от усилията за намиране на продукта, разбираемостта на възприятието, комфорта при потребяване; утилитарност, зависеща от ползите и вредите на продукта, неговата актуалност, трайност и надеждност.
Информационно предлагане. Издателствата предлагат информация на хартиен носител, чрез текст и образ, по теми, във вид на съобщения, репортажи, интервюта, коментари, анализи, рецепти, техники, стратегии и пр., обединени в тематични рубрики, определени от съществуващите подотрасли; и информационни пакети във вид на вестници, списания, справочници, речници, енциклопедии, учебници, монографии и др. Радиата предлагат информационни продукти и пакети със средствата слово и музика; телевизиите ползват слово, музика, текст и образ; интернет добавя онлайн комуникиране.
Потребителят предпочита продукти, които имат пълнота на информацията, която при съобщение се постига с информация за време, място, събитие и причина. При анализ пълнотата е достатъчна, когато включва оценки и формулировки на проблемите. При етикетите, рекламите, справочниците има специфични изисквания за пълнота.
Висока информационна плътност се постига чрез оптимално съчетаване на текст, графика и образ, отпадане на повторения, изчистване от текстове несвързани с темата, … .
Висока информативност имат продукти от сорта “съпоставително класиране”. Това къде може да се купи качествена стока на най-ниска цена, не се получава от рекламите за намаления, а от класации на магазините и пазарите по средните цени на стоките. Разумният избирател изхвърля предизборните рекламни листовки, чете предизборните обещания, съпоставя ги преди да вземе решение за кого да гласува.
Полезноста на информационните пакети, измервана с търсенето им, зависи съществено от информативността на предлаганата информация, но и от нейната “опаковка” от видовете: реклама, справочник, вестник, сайт, списание, книга и пр.
При информационните пакети на хартиен и електронен носител лесна достъпност се постига чрез оптимална “опаковка” на пакета, която включва заглавна страница – справочник на рубриките, заглавията и авторите; а при учебниците и монографиите се добавя предметен указател; качествен дизайн, изчистващ зрителното поле, предоставено на продукта от реклами, некролози и др., поставящ ги в периферийното зрително поле; употреба само на четливи шрифтове, бели фонове на текстовите полета; компактно разполагане на продукта. Недопустимо е текстът въведение в темата да се дава в заглавната страница без повтаряне в листа, където се намира продукта; недопустимо е четенето на текст от екрана на компютъра да изисква връщане назад.
При ползване на интернет търсачката Гугъл постига ефективна достъпност до продуктите, при търсене чрез ключови думи – дескрипторите на темата и автора на продукта, сайтове издавани в отделни броеве и пр.
Медийна конкуренция. При конкуренцията между медийните браншове всеки използва предимствата на потребителските качества на своите пакети и продукти. Издателствата се конкурират чрез предимствата на хартиения носител на своите стоки: непосредствена достъпност; удобно потребяване с неуморяващата очите отразена светлина; възможност за разфасоване на пакета на отделни продукти; нелетливост на информацията; трайност и надеждност на носителя и пр. Но и слабостите: бавен достъп до продукта, който при някои списания се измерва с години; брой потребители, ограничени от тиража и пр. Радиата се конкурират чрез предимствата на звуковия носител на своите стоки: удобно и безвредно потребяване; неограничен брой потребители и пр. Но и слабостите: достъпност, опосредствана от техника; летливост на продуктите; трудно разфасоване на пакетите; досаждане с неинтересни продукти. Телевизиите и интернет конкурират издателствата и радиата с предимсвата на електронния и ефирния носители на своите стоки: моментален достъп до информация; мултимедийност – съчетаване на образи и звук. Но и слабостите: достъпност, опосредствана от компютър и екран; уморяващи очите пряка светлина и отблясъци; трудно разфасоване на пакетите; досаждане с нетърсени продукти.
Само информационните продукти със стандартизирани формати дават възможност за равнопоставеност в конкуренцията между медиите и закупуваните от тях автори, чрез информация за техните рейтинги.
Потребяване на информация. От всички пакети на хартиен носител сериозните читатели потребяват само продуктите, които ги интересуват, останалите се изхвърлят – влошава се икономическата ефективност на този вид информиране. Проблемът е решим чрез конструиране на пакетите от информационни модули. При учебниците, списанията, вестниците и др. модули са рубриките (разделите) и статиите (темите). Стандартизираните модули разкриват възможност за предлагане и на отделни статии на списанията, отделни разфасоваеми рубрики на вестниците. Което привлича съсловията на учениците, студентите, учените, колекционерите към закупуване на информационни модули, защото те дават възможност за създаване и обновяване на информационно плътни архиви и библиотеки. Постига се голям полезен образователен ефект, висока икономическа ефективност на информирането чрез хартиен носител, строшават се зъбите на “мишката, която изяжда книжката”. Модулното предлагане дава възможност на издателите за извличане от регистрите на купуванията на маркетингова информация за търсенето на предлаганите продукти по теми и по автори.
Информационно замърсяване. Чуждоезиковото “замърсяване” на националните езици се преборва ефективно чрез: поставяне на писмен и фонетичен запис на чуждата дума в скоби, след използвана адекватна българска дума; употреба на абревиатура само след като е дадено в текста пълно написване на името и др.
Информационните продукти се замърсяват и досадно “оводняват” по много начини: трикове за привличане на внимание; реклами, вмъкнати в статии; цветен фон на текст; говорене със скорост на “картечница”, лоша дикция, акане; музикален съпровод на говор и др. Редакторите в радиата не осъзнават, че последната част от информацията се изтрива, когато авторът й се рекламира и след съобщението.
От пакетите на хартиен носител замърсяването се изрязва, а при пакетите на електронен и ефирен носител, предлагани онлайн, потребителите “отсяват” замърсените продукти и пакети чрез отказ от възприемане – изключване на канала, пренасочване на вниманието си и пр.
Езиковите бариери. Достъпността на потребителя до съдържанието на текст зависи от използвания език. Човечеството все още комуникира с естествени езици и писмености, замърсени със собствена синонимия, чуждици, и обеднени от полисемия. Проблемите на естествените езици са решими чрез семантична реформа – изработване на тълковен речник, с нови думи за премахване на полисемията, определения на адекватните смисли на синонимите и писменост, използваща единна световна фонетична азбука.
Процесът на културната глобализация се тормози от ниската ефективност на използваната дидактика за изучаване на чужди езици и неадекватните преводи. Проблемът е решим чрез преподаване на говоримо овладяване с използване на световна фонетична азбука и адекватен (буквален по смисъл и словоред) превод. Българската азбука с нейните 24 елементарни фонеми и графеми за “омекотител” и за “ударение” решава проблема за световната фонетична азбука. Чуждоезиковите разговорници са високоефективното средство за говоримо овладяване на чужди езици, ако са изградени от тройки изречения: с фонетичен запис на думите; под него буквален превод; под него запис с азбуката на чуждия език. Четенето на изреченията – от ляво на дясно, обратно или отгоре надолу съответствува на превеждания език.
Фонетичните чуждоезикови разговорници ще бъдат предпочитани не само от туристите, издаването им ще бъде високопечелившо.
Буди недоумение бездействието на ЮНЕСКО за стандартизиране поне на математическите знаци и създаване на международна фонетична азбука – като средство за получаване на адекватен международно четлив запис на имената на гражданите в техните лични документи.
В бъдещата нормална държава персоналната отговорност за качеството на информационните стоки и услуги, за ефективността на информационните трафици се носи от комисаря на отрасъл Съобщения. Съюзите на издатели и на журналисти трябва да иницииат реформиране на естествените езици и стандартизиране на информационните продукти и пакети, както това се прави за въздуха, водите и храните.
