За мен моето българско училище „Нов живот” е частица от Родината, която ще остане винаги в сърцето ми. Тук е мястото , където наистина си толкова близо до България, че едва ли не можеш да се докоснеш до нея.
…Земята, която липсва на всеки един от нас! За тази Земя тук ние пеем песни, пишем стихове и съчинения, четем истории за нейните царе и владетели, проследяваме на картата величествените български планини и реки. Тя оживява и в рисунките на учениците от класа по изобразително изкуство на г-жа Кина Бъговска, която е преподавател в нашето училище.
Всеки, който е гледал драматизациите ни остава безмълвен пред таланта на нашите ученици.
Всяка събота те ме очакват в класната стая с нетърпение.И всеки път ние заедно отваряме по една страница от книгата на познанието, което е така необходимо да се развиваш като личност.
Какво друго правим тук? Играем народни хора и ръченица, различни игри, пишем и четем на български език, учим и едновременно с това се забавляваме.
Да, това е нашето българско училище в Чикаго.
Това е нашата малка България!
Ето какво написаха за своето училище „Нов живот” част от учениците, които учат тук:
Ребека: „В моето българско училище се учим да пишем и четем на български език. Хубаво е, че редуваме учение, игри, танци и рисуване”.
Алекса: „Тук научих българската азбука, а също се уча да чета и пиша на български език”.
Сюзи: „Аз обичам българското училище, защото правим интересни неща”.
Мария: „Обичам моето българско училище, защото е много интересно. Тук учим съгласни и гласни, четем от читанката. Много е забавно. Понякога излизаме и играем на двора с топка”.
Дени: „Аз обичам да ходя на българско училище,защото тук уча езика на мама, тате, баба и дядо”.
Биляна: „Тук ние играем и учим. Много е хубаво”.
Никол: „Моето българско училище се казва „Нов живот”. Учим география, история, четене, български език и още много други неща”.
Стен: „Когато се събуждам в събота сутрин съм много уморен, но отивам с радост на българско училище,защото го правя за собственото си добро и за бъдещето си”.
Иван: „Моето българско училище е малко, но е много хубаво. То се казва „Нов живот”. Учителите тук са много добри и са наши приятели. Учим за България”.
Сашо: „Аз харесвам българското училище, защото имам много приятели тук. Учителите ни учат на много неща”.
Ани: „Всяка събота се събуждам сутрин и ми се спи, но като си помисля за българското училище очите ми се отварят и аз бързо ставам. Ники идва да ме вземе. Имаме транспорт от училище. Взимат ни и ни връщат. Това е много хубаво. Когато влизам в топлата , комфортна стая си изваждам учебниците. Започваме с география, български език, четене. Също имаме безплатен обяд. Играем и български народни хора и ръченица”.
Инес: „Аз харесвам моето училище. Има весели игри и учим интересни неща. Играем игри и хора, рисуваме, гледаме български филми”.
Венци: „В моето българско училище е много весело. Говорим за България. Носят ни обяд в 12.00 часа.Понякога е пица, сандвичи или домашна храна. Много интересни неща се учат в училище. Когато имаме проблеми с компютрите аз се заемам със задачата”.
Знам, че това, което правим тук, ние, учителите от училище „Нов живот”, един ден ще даде изобилен плод. Моите колеги са хора създаващи приятна атмосфера за работа. Те непрекъснато се стремят по неповторими начини да създават и подхранват любопитството у децата. Благодарна съм на Бог, че имаме тук в Чикаго, далеч зад океани и морета малко късче от България, нашето българско училище с нашите прекрасни ученици!
Благодаря Ви, колеги, за вярата, с която влизате всяка събота в класните стаи, водени от порива да предадете вашите знания, че сеете семената с нежност и любов и жънетe класовете с радост, защото във всичко сте вдъхнали вашия дух.
Благодаря Ви, родители, че повярвахте в нашия професионализъм и ни поверихте децата си с надеждата, че ще бъдат възпитани в знания и морални ценности с много любов.
Благодаря Ви, ученици, че и вие повярвахтe, че именно тук в българско училище „Нов Живот,“ ние вашите учители ще открием заложеното у вас, ще ви предадем любовта към България и нейния народ, вяра, традиции и обичаи!
Елена Стояновска,
учител по български език и литература