Роботи ще се изправят срещу световния шампион по футбол през 2050 г. И ще го победят. Това е амбициозната цел на екип от млади учени, които в свободното си време създават малки цилиндрични роботи, които да „тичат“ по терена. Звучи като откъс от фантастичен роман, а всъщност е част от биографията на Свилен Кънев, студент по компютърни науки в Харвард. От 2008 г. той е главен разработчик по проекта на Robotic Football Club (RFC) Cambridge.
През декември Свилен беше отличен на второ място в класацията на Американската асоциация за изследвания в областта на компютърните науки за най-перспективен млад учен. Свилен получава отличието заради дейността си в областта на компютърната архитектура през последните три години. За да получи студент това отличие, трябва да бъде препоръчан от университета си. Институцията има право да посочи само един студент. Комитет от изявени имена в областта на науката определя първите места.
Отворените врати
За почти всичко, което е постигнал в до момента, 23-годишният Свилен от Казанлък казва „…и това ми отваря много врати“. Първата отворена врата е на работилницата на дядо му – „стар техничар“. Разбира се, има и от онези конструктори, които „могат да накарат разни неща да работят“. Това провокира и интереса му към физиката – практическа наука, която позволява много експерименти. Докато в училище прави различни видове махала и лазери, компютрите са „малко по-сложна играчка“. Първият си компютър получава в средата на 90-те. „Windows 95 беше интересен“, припомня си с усмивка за първите срещи с компютъра, свързани главно с различни игри.
На 11 вече е открил магическите команди, чрез които може да накара компютъра да прави „разни неща“. Може би благодарение на това през 2002 г., когато е на 13, става първи на олимпиада по информатика. По-късно следват редица състезания, най-вече по физика, които му го изпращат в Сингапур и Иран.
Свилен Кънев компютърен специалистФотограф: Георги Кожухаров
Вдъхновение за наука
Въпреки че родителите му са литератори, неговите интереси винаги са били в сферата на точните науки. В тази област вдъхновение за него е учителят му по физика от Природо-математическата гимназия в Казанлък– Теодосий Теодосиев. За успелите си бивши възпитаници Теодосиев казва – „И те бяха като вас и вие ще станете като тях“. Така ги кара да повярват, че могат всичко, разказва Свилен.Оттам за тях остава само да бъдат амбицирани и да се стремят към успех.
По време на кандидатстудентската кампания дори не е кандидатствал за университет, защото олимпиадите са заемали цялото му време. Отличните резултати по физика му отреждат място във Физическия факултет на СУ. Свилен осъзнава, че физиката е „наука, в която голяма част от нещата, които могат да се открият, вече са открити“. „Ако работя в такава стара област, обикновено трябва да работя с още 100-200 души по един проблем, просто защото лесните проблеми вече са решени“, казва той. Компютърната архитектура му дава възможност да се развива в област, която е на не по-вече от 20 години. Той казва, че иска да направи „нещо значимо“.
Харвард не е лош университет
Всъщност Свилен не е имал намерение да кандидатства в чужбина и да запише в Харвард. Казва, че е заминал „на магия – абсолютно в последния момент, на ръба на всички срокове“. Покрива за кратко време изискванията, за които кандидатите обикновено имат нужда от месеци. Защо точно там, а не в Станфорд или Мазачузетския технически университет? „Ами…не е лош университет, чувал съм…“, шегува се Свилен.
Харвард е поредната „отворена врата“, която води след себе си други възможности. Докато работи по своите научни проекти в университета, Свилен получава редица предложения за работа. Две поредни лета прекарва като компютърен архитект в две от най-големите технологични компании в света – Интел и Майкрософт.
„Големите корпорации са интересни, защото имат много силна структура. Донякъде това е минус. За сметка на това повечето хора са изключително умни и изключително мотивирани“, разказва той. В компаниите се е занимавал се е с неща, които са много близки до изследванията му в университета.
Ако науката звучи скучновата и сериозна, то Свилен успява да й придаде очарование. Как би работил процесор, ако се пъхне във фурна? Това е въпросът, над който работи в момента, заедно с научния си ръководител.
Той казва, че компютърната архитектура не е базова наука като физика, биология и даже математика. Основният за дисциплината закон твърди, че на всяка година и половина градивните елементи, които могат да се сложат в един процесор, се удвояват и графиката непрекъснато расте, разказва Свилен. Областта е в постоянно развитие.
Заради летните си стажове Свилен се връща в България само веднъж в годината за Коледа. Семейството му оценява значението на интернет. Родителите ми не могат да си представят живота без скайп, казва той.
Златина Димитрова,
„Дневник“
