Таксите за издаване на разрешителни и лицензи ще включват разходите за издръжка на общата администрация и на ръководния персонал
Администрацията си намери нов стимул да не бърза при предоставянето на разрешителни, лицензи и други услуги, свързани с извършването на стопански дейности. От януари 2013 г. таксите за тези услуги ще зависят пряко от времето за извършването им, като тарифите ще растат с увеличаването на сроковете за издаването на съответните документи.
Върху бизнеса ще се стоварят и разходите за заплати на секретарки и неизвестен брой началници, включително и социалните им осигуровки.Това става ясно от новата методика за определяне на таксите за административни услуги, касаещи извършването на стопанска дейност. Тя изобилства от лоши формулировки и не съдържа никакви изисквания за публичност към администрациите, които ще трябва да преизчисляват таксите по нея. Методиката ще влезе и с една година закъснение спрямо посочения в закона за ограничаване на административната тежест срок.
Според новата методика размерът на таксите не може да надхвърля разхода на административния орган за извършване на съответната услуга и за упражняване на последващ контрол. От това правило обаче са допуснати 3 изключения. Едното изключение очевидно е техническа грешка, защото препраща към текст, касаещ абсолютно всички такси. Методиката няма да се прилага и в два други случая – когато таксата се събира по методика, предвидена в друг закон, и когато сумите са в области „със значение за защита на особено важни държавни или обществени интереси“. Така администрацията си отваря вратички за прилагане на двоен аршин.
Спорни са и част от елементите на формулата за изчисляване на преките и непреките разходи за осигуряване на услугата. Така например в преките разходи ще се включват както възнагражденията и осигуровките на пряко ангажираните служители, така и възнагражденията и осигуровките на ръководния персонал и персонала от общата администрация. Не е посочено какво следва да се разбира под ръководен персонал, а в администрацията има много йерархични нива. Включването на разходите на общата администрация пък може да е пълен нонсенс в структури като министерствата. По тази логика бизнесът например ще трябва да плаща заплатите и осигуровките на общата администрация в МОСВ при издаването на решения по ОВОС, въпреки че тези чиновници нямат отношение само към таксите, а обслужват цялото министерство. В тази връзка от методиката напълно отсъства залегнало в закона изискване административните разходи за персонала да не надхвърлят 20% от общия размер на таксата.
По линия на сроковете администрацията е подсигурена двойно. Бавните процедури ще са скъпи, защото времето за извършване на услугата ще се умножава по средната часова ставка на отговорния персонал, но пък бързите ще струват още повече – цената им ще е до 2.5 пъти по-висока от регулярната.
В методиката все пак има и добри новини – при тежки процедури, които минават през няколко етапа, таксите ще се плащат на вноски и при отказ на някой от етапите засегнатото лице няма да доплаща сумата. Няма да се плащат такси и за отстраняване на нередности.
Всички структури, предлагащи услуги за бизнеса, ще трябва да преработят тарифите си на базата на методиката. Самите тарифи се гласуват от МС, но в методиката няма никакви изисквания за публичност към структурите, които ще трябва да преизчислят сумите. Така не е ясно дали новите тарифи ще съдържат доказателства, че са изчислени точно спрямо методиката.
Таня Петрова,
в. „Сега“
