Автор: Самуил Ардити
С еврейска кръв – партиен помен
Български евреи и българи, били те учени, политици или обикновени хора от лявото пространство трупат политически капитал от трагедията на евреите от Тракия и Македония по време на Холокоста. Начинът на действие на историците от ул. „Позитано” № 20 е следният: някои исторически факти са отречени, други измислени. Историята е фалшифицирана и написана отново според директивите, получени от централния комитет на Партията. След това, когато историята допълва теорията на „историците“, се правят погрешни заключения, че България е отговорна за депортацията на евреите от новите земи.
Ето такава е приказката за депортацията на моите братя от Тракия и Македония. Те не са единствените унищожени мои сънародници в Европа. Нацистите унищожиха шест милиона мои братя и сестри и за всички тях аз тихо ридая. Добрите душички не се интересуват за тях, защото от това не могат да изкарат някаква политическа полза. Те постоянно говорят за евреите от Ксанти и Гюмурджина, но за 56000 души от Солун, събрани от гръцката полиция и със сътрудничеството на местните великогръцки шовинисти, хич не им дреме. Мъчно е да се обвини цар Борис III за нещастието на солунските евреи, и защо тогава да си правят труда да леят крокодилски сълзи за тях, когато няма политическа печалба.
Най-напред фактите
Нека да направим преглед на основните факти.
1. Германия съсредоточава огромна армия от 850 000 войници, начело с генерал Лист, на румънска земя – до Дунава срещу град Русе. Хитлер трябва да спаси своя съюзник Мусолини, който е загазил в Албания. Той казва – „Ще мина с добро или с зло „. Българската армия е храбра, но лошо въоръжена, без сериозна авиация и бронирани части. Една българска съпротива срещу германската армия можеше да доведе до ужасни резултати. Десетки хиляди български войници щяха да паднат в сраженията и, без съмнение, цялата еврейска общност в България – унищожена.
България е жертва на една нацистка агресия, и след десанта в Русе тя е една полуокупирана страна с едно мнимо „самостоятелно“ правителство.
2. Цар Борис III е изправен пред едно предложение, подобно на предложенията на Дон Корлеоне, а на тях не се отказва.
Вермахтът минава през България и напада Гърция и Югославия. Гръцката и сръбската армия са разгромени и затова са необходими само около две седмици.
Югославия и Гърция окончателно капитулират, сръбският крал и гръцкият цар бягат в Лондон. България не участва в войната и не се пролива българска кръв. Този факт е решителен и определя до каква степен България ще може да владее в Македония и Беломорието в бъдеще. Германия предава тези области на България за временно гражданско управление до края на войната – а до тогава ще видим – казва Хитлер. Сделката е добра и за двете страни. Вермахтът пести няколко дивизии, които трябва да остави като гарнизон в Македония и Беломорието. След кратко време той ще прати тези части на Източния фронт.
За България блянът за Македония и излаз на Бяло море е постигнат. Филов може да подаде на народа лъжливата пропаганда за обединението на България.
Фактически само Добруджа е истинска обединена с отечеството земя.
Това е осъществено според международните закони и признато от великите сили – Англия, Германия, Русия и САЩ. След мирните преговори в румънското градче Крайова между правителствата на България и Румъния се подписва един мирен договор. Разликата е грамадна между обединението на Добруджа и същото в Тракия и Македония. Златна Добруджа е законно присъединена, Македония и Беломорието са временно харизани земи до края на войната.
Евреите от златна Добруджа получават българско поданство, въпреки че и тя е новоосвободена българска земя. На 2.03.1943 г. българското правителство решава , че депортация ще има само в Тракия и Македония. В Добруджа комисарят Белев не може да пипне нито един евреин. България не предава нито един евреин, български поданик, който живее на българска земя.
Конференцията във вила Ванзее определя кой е български евреин и кой не
Империята на злото има своя стратегия и тактика. Конференцията във вила Ванзее взима решение за крайното решение на еврейския въпрос в Европа. Нацистите правят списък на евреите за всяка страна поотделно, които трябва да бъдат унищожени. До името на България те записват 48000 души. Това става 8 месеца след обединението. Значи евреите от Тракия и Македония са съответно гръцки и сръбски евреи, поданици на държави, окупирани от Германия, където тя коли и тя беси. Генералната позиция за унищожаването на евреите в Европа е определена от германци, а не от българи. А вилата Ванзее се намира в предградията на Берлин, не в Симеоново или Бояна. Да видим каква е тактиката на империята на злото. Най големите врагове на България не могат да твърдят, че съдбата на евреите от новите земи е българска инициатива. Подготовката на депортирането започва след голям натиск от страна на Германия. В началото на 1943 г. в София е изпратен главния помощник на Айхман, есесовецът Теодор Данекер. Той и само той бе злият дух, който като двигател тласкаше напред машината на Холокоста. Нито стратегията, нито тактиката на депортацията бяха българско дело.
Можеше ли цар Борис III да спаси евреите от новите земи?
До ден днешен се водят дискусии дали България е имала възможност да откаже сътрудничество с нацистите в акцията за депортацията на евреите от Македония и Беломорието. Един отказ от страна на България щеше да бъде дръзка постъпка, и като последствие щяхме да сме свидетели и участници в една война между Германия и България. Цялата еврейска общност, към 49000 души, щеше да бъде изпратена в Полша и хиляди български войници унищожени.
Цар Борис III отказа да предаде българските евреи на палачите от Берлин. Но това бе възможно защото българските евреи бяха негови поданици. Да докажа тази теория не е трудно. Както знаем режимът, който дойде на власт след 9 септември 1944 г., не привлече под отговорност в т.нар. народен съд нито един офицер от полицията или генерал от армията, която събра евреите в Тракия и Македония. Това не пречи на синове и внуци на тези военни днес да леят крокодилски сълзи и да хулят и псуват България. Лиляна Паница, секретарката на комисаря от Комисарството по еврейските въпроси, бе арестувана и хвърлена в мазето на „народната милиция“.Там тя е най-жестоко изтезавана и малтретирана. Ето какво декларира в своите показания от 2.11.1944 г.: „На много пъти след това Данекер протестираше пред Белев, че не е изпълнил договора, и че тези 12000 души биха могли да се вземат (от германците – бел. С.А.) и без съдействието на България, тъй като те преди всичко са били техни (на германците – бел. С.А). Дали евреите щяха да бъдат събрани от българи или от германци, резултатите щяха да бъдат едни и същи.
Да се запознаем с още едно свидетелство на очевидец на събитията. През време на гоненията на евреите в София действа един нелегален еврейски комитет. Той се състои от пет члена от различни партии, начело с легендарния полковник Аврам Таджер, добър приятел на царя. Моят баща, Бенямин (Буби) Ардити, беше член на комитета, като представител на евреите от дясното пространство. В Израел под клетва пред израелския съд той свидетелства: „През месец март 1943 г. през гара София минава ешалон от гръцки евреи. Спасителният комитет от еврейските водачи започва кампания, която цели да прекрати депортирането на евреите от Беломорието, чрез ходатайства пред българските власти и чуждите представители, включително и папския нунций. Ходатайството пред държавната администрация не доведе до положителен резултат. Отговорът бе, че Тракия и Македония са области, окупирани от Германия, и затова германците могат да правят там каквото им скимне. Освен това тези земи са „военни зони“ и германците провеждат тези акции по военни причини.” Еврейските водачи предложиха: „Ако евреите не могат да бъдат върнати в техните домове, то те да бъдат концентрирани в България. Българските власти отговориха, че те не са господари на положението. Съдбата на евреите е в ръцете на германците“.
Всички тези благородни българи, които вдигнаха глас в полза на българските евреи от старите предели на страната, не се застъпиха за евреите от новите земи. И защо? Тези българи знаеха много добре, че новите земи не са дадени на България с международни договори, а са завзети от Вермахта през 1941 г.. След това са предадени на българско временно гражданско управление за ограничен период, да края на войната. Знае се също, че германците бяха предложили на Турция да им предадат цялото Беломорие с цел да я привлекат към Тристранния пакт. Тези българи са живели в България през 1943-та г., а не през 2011-та, и са познавали добре действителността.
В езика на компютрите има един израз „default“ (неустойка). Съвсем излишно е на днешното поколение хайтекисти да се обяснява това понятие. През Холокоста очаквания „default “ бе унищожаването на евреите. Спасяването на българските евреи бе едно изключение. Наистина разстоянието между София и Скопие е 220 км, но каквото се случи в столицата на България, не можеше да се случи в Македония, защото там условията бяха съвсем други.
Синовете на родоотстъпниците от 1946 г., днес са родоклеветници. Те обвиняват България в отговорност за нещастието на евреите от новите земи без да разберат, че „българското чудо“ не можеше да се повтори. Българският народ бе един „wizard“ (магьосник), който не успя да повтори още един път своят фамозен номер, но за това не се бие по палците.
На българското гражданско общество писна от неблагодарните български евреи
Към българите родоклеветници се присъединяват и неблагодарните български евреи. Те дават алиби на техните другари, защото твърденията на евреи са по-убедителни и звучат по-искрено от обвиненията на българите. За синекурни службички, за командировки , за дневните и за дребните парички трябва да се плати. Начело на обвинителите срещу България винаги ще намерим някой български евреин, болен от амнезия. Но за да се роди той или тя, българският народ спаси неговите дядовци и баби, неговите бащи и майки. Срам и позор на тези нехранимайковци.
Преди известно време написах едно есе на име „Чистачите“. Една българска еврейка, „второ поколение“, ми отговори по Facebook: „По-лошо е, че пратиха моя дядо да троши чакъл в гара Лакатник“. Отговорих на момичето: „Една възможност бе твоя дядо да троши чакъл на гара Лакатник, втората възможност бе да трошат твоя дядо на чакъл в гара Треблинка. Цар Борис III избра по-добрата възможност за твоят дядо. И дядо ти оцеля, и ти се роди, за да можеш да хулиш българския народ.”
Три години от моя живот посветих в борба да бъде признат за „праведник“ македонският войвода Владимир Спиридонов Куртев. Не беше лесно да се преборя с бюрократичната машина на мемориалния комплекс „Яд вашем“ в Ерусалим. Трябваше да се отхвърлят лъжливите обвинения, че е бил осъден на смърт и екзекутиран поради изсмуканата от пръстите лъжа, че е бил „фашист“ и сътрудник с нацистите. Накрая истината победи и той получи званието „праведник“. Този път българите се стъписаха. Най-после един благодарен евреин. Министърът на външните работи на република България ме награди със знака на златната лаврова клонка. Това не е много, но може би ще започне една нова епоха, в която българските евреи ще изразят своята благодарност към своите спасители.
Заключения и послеслов
Наистина евреите от новите земи бяха събрани по жесток начин от български войници и български полицаи. Наистина тяхното имущество беше ограбено от корумпираните чиновници на КЕВ. На тези въпроси не може да се отговори, ако не познаваме истинските факти от тази епоха. Въпросите се задават от едно честно малцинство, което не познава фактите и от едно голямо болшинство, което действа със зла умисъл, за да трупа политически капитал.
Младежите, които служеха във войската и полицията, нямаха още житейски опит. Тяхната глава бе промита от лъжливата пропаганда на Богдан Филов. В края на краищата те получиха заповед и не можеше да не я изпълнят. Относно грабливите чиновници на КЕВ – между кой народ няма разбойници и крадливи мутри? България трябва да се извини за жестоките деяния и грабежите по време на депортацията. Но в никакъв случай република България не носи отговорност за случилото се на евреите от новоосвободените български земи. Българите1 които действаха там, в никакъв случай не бяха истинското лице на българския народ. България няма право да поеме отговорността, защото тя ще отрече деянията на 70-80 хиляди българи, които помогнаха на българските евреи във всекидневието, без никой да им даде заповед. Тези българи са част от народа, който живя през тази епоха и спаси 49000 евреи, когато обстоятелствата позволяваха и това бе възможно.
Депортацията бе организирана от платени агенти на Гестапото като Петър Габровски, Александър Белев и Дени Костов, и наивни фенове на нацистите като министър председателя Богдан Филов.
Този, който хвърля вината върху България, крие истинските убийци: Адолф Бекерле, Адолф Айхман и Адолф Хитлер. Те са инициаторите на депортацията и истинските виновници и те бяха осъдени от цял свят като военни престъпници и престъпници срещу човечеството.
Окончателен отговор е даден от израелския върховен съд
Много български евреи, от лявото пространство, емигрираха в Израел в периода 1948- 1950 г. Напуснаха земния рай на социализма и се заселиха в капиталистическия ад. Тук в Израел публикуваха много исторически издания, в които цар Борис III бе обвинен за всичко, за депортацията, за ЗЗН, за жълтите значки, за трудоваците, за изселването от София, за тежката зима и разбира се за сушата през лятото. Когато българските евреи предявиха искане за компенсации, чиновниците от финансовото министерство на Израел им казаха – „искайте пари от България или от наследниците на цар Борис“. Дълги години българските евреи се мотаха по съдилищата от нисша инстанция. Накрая, като последна възможност се обърнаха до Израелския върховен съд. Съдиите от този съд са известни по цял свят като най-компетентни и прогресивни. Беше определен състав от седем най-добри съдии. Присъдата беше произнесена на 9.10.2005 г. с голямо болшинство, шест срещу един гласа в полза на българските евреи. Решението на съда гласеше, че българското правителство през епохата на Холокоста е действало под влиянието, внушението и натиска на нацистите. На българските евреи, живеещи в Израел, беше дадена възможността да подадат искове за компенсации и на фалшификацията на история бе сложен край.
* Статията е в отговор на публикация на същата тема на Еми Барух.
Източник: Aliya.aliya-bg.org
