Споразумението е писано, когато Меглена Кунева бе еврокомисар за защита на потребителите
Министър-председателят Бойко Борисов може да оттегли подписа на България под международното търговско споразумение АСТА на предстоящото в сряда заседание на Министерския съвет, обяви в неделя лидерът на партия РЗС Яне Янев, цитиран от БГНЕС.
Янев, чиято партия стана най-ревностният поддръжник на управляващите, съобщи още, че е говорил по телефона с Бойко Борисов и двама обсъдили споразумението и силната негативна обществена реакция у нас, което то предизвика. Само в събота няколко хиляди души организираха протестен митинг с марш в София, едновременно с подобни мероприятия в редица големи европейски градове.
„След като изслуша нашите аргументи и изказа своите, с премиера стигнахме до извода, че не бива сегашното управление да носи отговорност за безпрецедентно непрозрачните преговори по АСТА, водени от представящи се днес за нови и чисти лица в политиката“, заяви още Янев. Той припомни, че Меглена Кунева, в качеството си на еврокомисар, била подкрепяла приемането на АСТА и не се била обявила в защита на потребителите, въпреки че това е бил нейният ресор.
„Надявам се след днешния разговор, че лично премиерът Борисов ще инициира изтеглянето на България от това споразумение. По всяка вероятност министър-председателят Борисов ще внесе въпроса още в сряда на заседание на МС, така че българското правителство да гласува оттеглянето на подписа на България под споразумението АСТА“, заяви Янев.
„Ако това стане, ще бъдем искрено удовлетворени, че правителството се е вслушало в мнението на гражданското общество и партия РЗС“, добави той.
България е една от 22-те членки на Европейския съюз, които подписаха международното търговско споразумение за опазване на авторските права ACTA в Такио на 26 януари.
ACTA третира въпросите за опазването и нарушаването на авторското право, разпространението на фалшиви стоки, лекарства и други продукти. Споразумението задължава доставчиците на интернет да следят и да докладват обмена на информация в мрежата, която би могла да бъде или е обект на авторски права.
Споразумението предвижда криминализирането на разпространение на стоки и съдържание в интернет с неуредени авторски права, ако това се прави с търговска цел. Това означава, че сайтове, които имат голяма популярност и имат качено съдържание със спорни авторски права, попадат под наказателна отговорност.
В анализ на Института за модерна политика (ИМП) се казва, че преговорите по ACTA се водят от Европейската комисия в периода 2007-2010 г. по безпрецедентно непрозрачен начин. В този период Меглена Кунева, например, е била част от процеса в качеството си на комисар за правата на потребителите, в т. ч. на интернет-потребителите и е подкрепяла позицията на Европейската комисия за приемане на ACTA.
Няма данни тя да е повдигала въпроси от гледище на правата на потребителите и в същото време не е предприела нищо, за да информира българските граждани за опасностите, които споразумението съдържа, подчертават от ИМП.
Източник: Mediapool
България засега остава в АСТА.
Депутатите от мнозинството отхвърлиха проекторешението на „Атака“ за отказ от търговско споразумение за борба с фалшифицирането. От 112 гласували, „за“ бяха 33, „против“ 2, а 77 се въздържаха от гласуване.
Идеята на „Атака“ бе правителството да бъде задължено от парламента да оттегли подписа си под Международното търговско споразумение за борба с измамите (ACTA).
В мотивите на предложението на „Атака беше обяснено, че: подписът е поставен без да има дебати по въпроса, а това представлява заплаха за „основните конституционни права и свободи на българските граждани за сметка на печалбата на големите корпорации“.
Подписът на България под ACTA беше поставен на 26 януари от българския посланик в Япония Любомир Тодоров. Веднага след като това стана ясно, бяха организирани мащабни протести в цяла България и в крайна сметка беше взето решение кабинетът да замрази участието на страната ни в споразумението.
Решение за ратификацията му ще се взема от Европейския парламент.
В ЕС ACTA е подписано от 21 държави, а пет не пожелаха да се обвържат по никакъв начин с него – Германия, Холандия, Кипър, Естония и Словакия. Споразумението е подписано още от държави като САЩ, Япония, Канада, Австралия, Южна Корея, Швейцария и др.