Свети Валентин (Saint Valentine’s Day or Valentine’s Day) е католически празник, който се отбелязва на 14 февруари и е приет за деня на влюбените. Името на празника идва от един от двамата християнски мъченици, наречен Валентин, живяли през 3 век. Първоначално стар римокатолически празник, той започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието. Този празник е повод да си изпратим поздравителни картички, да си подарим балони във формата на сърце, бонбони и цветя.
На този ден още през 14 век започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. валентинки. През 19 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички. В днешни дни символи на любовта са сърцето и образа на крилатия Купидон. През втората половина на 20 век в САЩ и други места по света се установила практиката за размяна на картички и подаръци. Най-популярните подаръци са рози и шоколад. През 80-те диамантената индустрия започва да рекламира и подаряването на бижута по случай Св. Валентин. С разпространението на Интернет в началото на 21 век, милиони хора започват да изпращат електронни картички с поздравления чрез електронна поща.
Интересното е, че и свети Валентин и свети Трифон са живели почти по едно и също време. Свети Трифон и свети Валентин са били и лечители, и двамата претърпяват мъченическа смърт. И двамата живеят около 255-а година н.е. Твърде е вероятно двамата светци да са една и съща личност.
Асоциацията между средата на февруари с любовта и плодородието датира от древни времена. В календара на Древна Атина, периодът между средата на януари и средата на февруари е бил известен като месец Гамелион. Той бил посветен на свещения брак между Зевс и Хера.
Трифон Зарезан, Трифоновден (или Ден на лозаря) е български народен празник в чест на свети Трифон. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари (по григорианския календар) или на 1 февруари (по новоюлианския календар), когато Българската православна църква официално отбелязва Трифоновден. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.
Св. Трифон е мъченик, светец-лечител, който през 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян бил посечен с меч. Роден в Малоазийската провинция Фригия, гр. Апамия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Едва на 17 години си спечелва голяма слава, като излекува дъщерята на римския император Гордиан III. Но наследникът на Гордиан – Деций Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива като мъченик. Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест.
Българите правели символично първата пролетна резитба на лозите на 14 февруари – денят, в който по стар стил бил възспоменаван св. мъченик Трифон. Този ден те нарекли „Трифон Зарезан“. Те се молели с думите „Дай Боже, свети Трифон да помага, да се роди много…„.
Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва хляб — пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек.
Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.
Честит Свети Валентин и Весел Трифон Зарезан!
