Филмът за досиетата стигна до парите на прехода и може да спре внезапно

КС е подложен на силен натиск да прекрати обявяването на т.нар. картотекирани сътрудници на Държавна сигурност. Тъкмо когато предстои да излязат агентите сред банкерите, кредитните милионери, адвокатските ръководства, синдиците

Ако някой все още е имал съмнение, че политическият и държавният елит, тайните служби, МВР и магистратурата, както и определена група фактори от бившата Държавна сигурност могат във всеки един момент да зададат дневния ред на обществото и медиите, след поредната постановка около досиетата, вероятно вече го нямат. Сякаш изневиделица темата изскочи в публичното пространство и го завзе за няколко дни. Отвсякъде наизлязоха хора, които са на път да разделят цялото общество отново рязко на две. Темата постепенно се политизира и е само въпрос на време да придобие силен драматизъм. Защото в случая не става дума за обявяването на 11 от 15-те митрополити за агенти на Държавна сигурност. Нещо, което беше повече от ясно. Дори е учудващо, че са толкова малко.

Сега става дума за възловия спор дали изобщо ще спре или продължи обявяването на сътрудниците на бившите тайни служби.

Тричленен състав от Върховния административен съд (ВАС) се е възползвал от правото си да сезира Конституционния съд с искане да бъде обявен за противоречащ на конституцията един текст от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Известен още и като закона за досиетата. Атаката е срещу разпоредбата, според която се обявява принадлежност към ДС на дадено лице по „документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители“.

По-простичко казано, става дума отново за това
дали да бъдат обявявани лицата, за които има само картончета

в регистрите на ДС. Т.е. няма собственоръчни донесения, декларации, подписани финансови документи за получени пари.

Интересно е да се отбележи и конкретното дело пред ВАС, от което идва и сезирането на КС. То е по искане на бившия външен министър и експосланик в Германия и Турция Стоян Сталев срещу обявяването му през 2008 г. за сътрудник на Държавна сигурност. Той твърди, че не е бил и не може да бъде обявяван само въз основа на данни от картотеките. Според решението на комисията по досиетата Стоян Сталев е вербуван през 1988 г. от Второ главно управление на ДС като агент под псевдонима Маринов.

Тричленният състав на ВАС по неговото дело
е приел тезата на защитата му да спре делото и да сезира КС

за обявяване на противоконституционността на чл. 25, т. 3. Според магистратите проблемът е, че самият Конституционен съд с Решение № 10 от 22 септември 1997 г. по к. д. № 14/1997 г. е обявил за противоконституционен сходния § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на вече отменения Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето разузнавателно управление на Генералния щаб. Тогава конституционните съдии приеха, че качеството на едно лице като „сътрудник“ на ДС следва да се определя само във връзка с безспорни доказателства за съзнателно доставяна информация на органите на бившата ДС. Според ВАС този текст е възпроизведен и в новия закон за досиетата, който бе приет през 2006 г. по време на Тройната коалиция. Тогава обаче никой не го атакува пред КС и

затова комисията по досиетата от 5 години обявява и картотекираните

сътрудници. Бе направен опит чрез омбудсмана Гиньо Ганев да бъде атакуван пред КС законът, но дори и той отказа да го направи.

От обявените вече стотици лица, съпричастни към ДС, сред депутати, посланици, министри, висши чиновници, журналисти, малка част оспориха решенията на Комисията по досиетата пред Върховния административен съд, но до този момент магистратите винаги отклоняваха исканията и потвърждаваха актовете.

Но сега този състав на ВАС изведнъж съзря проблем и на практика поиска отмяната на нормата за картотекираните с аргумент, че противоречи и на чл. 56 и чл. 57 от конституцията, според които всеки има право на защита и че не трябва да се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.

Историята изобщо не е безобидна, защото не може да се предполага как ще реагира сега Конституционният съд. Веднъж той

блокира процеса по отварянето на досиета, когато през 1997 г.

отмени текста за обявяването именно на картотекираните сътрудници. Тогава той забрани и изобщо да се проверяват президентът, вицепрезидентът и самите конституционни съдии. По-късно стана известно, че трима от конституционните съдии, взели по онова време решението, всъщност са били агенти на ДС, същото се оказа и за предишния държавен глава, който е бил сътрудник с кодовото име Гоце.

По принцип КС не е ангажиран с практиката си. Това означава, че може да даде две различни решения по сходни казуси и не е длъжен да се произнесе както първия път. Но може и да даде.

КС веднага допусна делото за разглеждане по същество и определи

за заинтересувани страни Народното събрание, президента, Министерския съвет, министъра на вътрешните работи, Върховния административен съд, главния прокурор, комисията по досиетата и Българския хелзинкски комитет. И им даде само 7-дневен срок да представят писмени становища и доказателства. Нещо, което е необичайно. Обичайно се дават по две седмици, че и повече. Затова и по-краткият срок веднага подхрани съмненията, че нещо се бърза.

Всъщност въпросът с картотекираните сътрудници винаги ще стои. 74 на сто от досиетата на ДС ги няма – или са унищожени, или са изнесени. За около 41 на сто от целия архивен фонд няма информация. През 1990 г. са били унищожени или скрити всички данни за явочните квартири на ДС, а само в София те са били 2089. Липсват и 75 на сто от работните дела на агенти. Унищожени са хиляди действащи дела, които никога не са влизали в архива.

Липсва и почти целият архив на VI отдел на VI управление на ДС

На практика за много от хората има само картончета. И това поставя въпроса дали част от тях не са били писани само като бройки от оперативните вербуващи офицери. И дава възможност на мнозина да твърдят, че не са били сътрудници на ДС, защото няма никъде документ или подпис, оставен от самите тях. Комисията обаче твърди, че картончетата са достатъчни доказателства.

През годините бяха заведени няколко дела заради прочистването на архива на ДС. Стана ясно, че на закрито съвещание на МВР преди много време е обявено, че в периода между 1944 и 1973 г. са вербувани за секретни сътрудници 131 600 души, като в това число не влизало разузнаването. По груби сметки до 1989 г. за ДС се смята, че са работили над 300 000 души.

Този обрат със сезирането на КС настъпва точно в момента, когато се очаква да
бъде обявена една от най-интересните категории – тази на кредитните милионери

Досега не е имало кой знае какви изненади при обявяването на сътрудниците на бившата ДС сред дипломатите, духовенството, министрите или депутатите. Беше предварително ясно, че ще са много. Но ще е далеч по-интересно обаче колко от кредитните милионери са били такива.

Ако КС реши да потвърди практиката си и да прекрати обявяването на картотекираните сътрудници, то няма да бъдат обявени много от тях и сред банкерите, ръководствата на адвокатурата през годините, застрахователите, синдиците, занимаващите се с хазарт, с електронни съобщения…

И ще спрат филма с досиетата в най-интересната му част. Точно когато ще стане дума за тъмната страна в биографиите на хора, които контролираха прехода задкулисно, както и мътните финансови потоци. Дали съпричастността им към ДС е универсалното обяснение за поведението им и забогатяването им, е друг въпрос. Но е очевидно, че в момента се оказва силен натиск да бъде предотвратено обявяването им. Което индиректно потвърждава, че в биографиите им има доста тъмни страни и не желаят да бъде ровено около тях.

Александър Александров,

в. „Сега”