Информацията, включена в статията, е адресирана до всички разумни граждани, участници в политически протести, организатори на протести, политици реформатори. Не се препоръчва за четене от граждани, за които спекулата е почтено средство за правене на печалби и от граждани, които влагат или “инвестират” сестяванията си за получаване на нетрудови доходи, а не за запазване на тяхната покупателна способност.
Сериозната икономическа наука различава три вида икономически кризи: кризи, породени от войни или бедствия, със симптоми – слабо предлагане, съчетано с платежоспособно търсене, хиперинфлация; кризи, породени от либерална икономика, със симптоми – свръхпредлагане, съчетано с неплатежоспособно търсене, дефлация, безработица, обедняване, масови протести; кризи в икономически слаби държави със симптоми – слабо предлагане, съчетано с неплатежоспособно търсене, стабилни цени, голяма безработица, голяма бедност.
Адептите на либералната икономика спекулират с понятието “криза”, причинявана от регулирана (планова) икономика, със симптоми – адекватно предлагане, практически пълно изкупуване, стабилни цени, практически пълна трудова заетост. При планова икономика рафтовете на магазините са полупразни, но домашните хладилници са пълни.
Кризи при либерална икономика. Създаването на стоки – продукти, рехабилитации, пари, ръководения, става чрез специфични разходи, по цени, определяни от пазара, и разходи за заплати, определяни от собственика на бизнеса. Алчността и страхът от фалит, съчетани с пазарлък при определяне на цените и придържане към максимата – “Купувай евтино, продавай скъпо!” водят до продаване на стоките не по себестойностите им, а по спекулативно завишени цени. Несподелянето на получаваната спекулативна печалба с наемниците, изработили стоките, автоматично създава дефицит на пари за изкупуване на стоките, създава се напрежение от дисбаланса между пазарната стойност на създаваните стоки и покупателната способност на раздаваните заплати. Това напрежение се измерва от процента на инфлацията, кумулирана и при създаването, и при търговията на стоките, чрез сложни прави и обратни зависимости. Алчността за лесни печалби, възможни чрез финансова търговия, “прегрява” икономиката – създава свръхпредлагане във фазата подем, напрежението – инфлация достига критична стойност, при която спекулативните цени “се спукват”- рухват и настъпва криза, съпроводена от срив на цените на акциите, срив на БВП, безработица, фалити, самоубийства. Откритата от Адам Смит “невидима ръка на пазара” удря оглушителна възпитаваща плесница на финансовите спекуланти и изобретателите на “трикове” за спекула, самонаричащи се с благородното име “инвеститори”, но не ги прави почтени – остават си рецидивисти. Съжаление предизвикват дребните борсови играчи, които се радват на набъбването на цените на своите акции, подобно на циганката, която гледайки как се пълни с пяна тенджерата при варене на млякото, се молела – “Пълни Боже, пълни Боже!“, а когато млякото кипяло се молела – “Боже, остави поне за децата !”.
“Невидима ръка на пазара” нанася оглушителна плесница и на политиците, лоби на спекулантите, които лъжат избирателите, че само либералната пазарна икономика може да реши техните икономически проблеми, да създаде благоденствие и огромно съсловие със средни доходи.
Подобно на земетресенията, икономическата криза спонтанно спира след падане на напрежението между стойност на стоките и покупателна способност на заплатите, но подем на БВП няма, докато не се опразнят “складовете” от стоки, непродаваеми по спекулативните цени, както и банките от спекулативни лихви.
Поведение на властите. Властвуващи политици, фенове на доказано неикономичната либерална пазарна икономика, приемат икономическата криза, породена от създаване на неплатежоспособно търсене, за спонтанно настъпващо непредотвратимо икономическо бедствие. Паникьосани от загубване на властта си, те непрекъснато дебатират и трескаво търсят консенсус по програми, погрешно именувани антикризисни. Програмите им са спасителни, частично готовностни, но не са предотвратяващи този вид икономически кризи.
Сериозните политици интуитивно осъзнават, че кризите, породени от неплатежоспособно търсене на някои материални продукти, се правят от бизнесмените производители или търговци, работещи със заплати, цени, такси, лихви, застрахователни вноски, определяни от търсенето и предлагането на стоките, съчетано с грубо рекламно подвеждане на потребителите, картелиране и монополизиране. В годините на “прегряла” икономика и големи лесни печалби, алчните бизнесмени спекуланти, нагло си присвояват част от заплатите на работниците и служителите си – откритата от Маркс “принадена стойност” – деяние, което при капитализма не е инкриминирано.
Предотвратяване на кризи. Икономическа криза, породена от икономическа анархия, е изкоренима не чрез администриране, а чрез организиране на нормирана пазарна икономика – продаване на стоките по тяхната средна себестойност, осигуряващо печалби само за компетентни бизнесмени, които постигат свои себестойности на отделните партиди на създаваните от тях сортове стоки под средните за страната. Ефективен контрол на печалбите се постига чрез информационни средства – периодично изчисляване от държавната агенция за контрол на цените на постиганите средни производствени и търговски себестойности на отделните сортове стоки, и информиране на потребителите чрез съпоставителна информация за фактическите цени при конкретните ценови конкуренти. Контрол на поведението на световните спекуланти с петрол, газ, валути и пр. е осъществим ефективно чрез политически средства – организиране бойкоти на стоки, предлагани по цени над средните им разходи за създаване.
Правилно изчисляване на себестойностите на сортове стоки, по партиди на тяхното създаване, в зависимост от всички направени разходи, става по формулата – себестойност = (външни разходи за полустоки, консумативи, транспорт, лихви, реклама и пр. ) + (собствени разходи за поддръжки, ремонти, сигурности, заплати, дивиденти и пр.).
Здравата икономическа логика определя като неспекулативна лихвата на влогове и кредити, когато е равна на процента очаквана инфлация. Измерител на спекулативната лихва, която носи фантастическите печалби на банките, е маржът между лихвите на влоговете и кредитите. При почтеното банкиране, този марж е равен на разходите за банкиране. Щетите на банките от рисковите кредити са техен проблем. Раздаваните дивиденти не могат да надхвърлят процента на инфлацията, останалото от печалбата се капитализира. Неспекулативни са валутни курсове, определени от съотношенията между покупателните способности на валутите в съответните държави.
Златото – платежно средство. Банкнотите без златно покритие, измислени от банкерите, са ефективно средство за финансово спекулиране, изкоренимо единствено чрез възстановяване на златото като универсална световна разменна стока – единно световно платежно средство във вид на монети от една златица и части от нея, за кешово разплащане, и осъществяване на едрите разплащания с “електронни” пари. Централните банки на държавите емитират монетите и изпълняват функцията на трезори на златото, внасяно и изнасяно от гражданите, предприятията и държавата. Банките водят разплащателните сметки на гражданите и предприятията, а централната банка води разплащателните сметки на банките и на държавния бюджет.
Адекватното заплащане на всеки вид трудова заетост е основно антикризисно средство, защото трудът е общият измерител на всички разходи, които съставят себестойността на всеки сорт стока. Адекватни заплати се получават с модел за почасово заплащане по тарифи за всеки отделен вид труд, съставящ конкретната трудова заетост, вид на подготовката му и технологичните престои, базирани на основните им измерения: времетраене, сложност, условия и производителност. Периодичната персонална заплата за заемана длъжност е кумулата от почасовите заплати, изчислявана по формулата – “работна заплата = сума от почасовите заплати”, където “почасова заплата = единна цена на едночасов труд х времетраене х сложност х условия х производителност”.
Ключовият множител единна цена на едночасов труд – подобен на понятието минимална заплата, е равен на цената на абстрактен труд, при който всички измерения на труда имат стойност единица. Цената на едночасов труд се определя от парламента в зависимост от курса на лева, но не и от величината на постигнатата обществена производителност на труда. Цената на едночасов труд по закон се актуализира ежегодно от всички работодатели, с процента на натрупаната инфлация или дефлация, а не след протести и стачки.
Измерението времетраене е брой часове, умножени по 1 за дневен труд или 1,5 за нощен труд. Измерението сложност (необходима квалификация) е произведение от числото, изчислено по формулата “времетраене на професионалните образования / времетраене на основното образование”, и атестат в трибалната оценка. Измерението условия е произведение от оценката за вредност на условията, равна на “1 + оценка на стреса и риска” и отговорност в трибална оценка. Измерението производителност е произведение от числото “изпълнение на нормата” и числото оценка на качеството в трибална оценка.
Държавата определя формулата, а профсъюзите – числовите оценки на параметрите в модела.
Увеличенията или намаленията на индивидуалната заплата спонтанно зависят от измененията на трудовата среда, измененията на професионализма на работещия и неговата лична производителност на труда, и не зависят от обществената производителност на труда. При заплащане по адекватния модел няма уравниловки, няма тавани на заплатите, но няма и: “стимулиращи” премии, трудови далавери (осигуровки, бонуси и т.н.), фантастични заплати на всевъзможни “звезди” и “топ” мениджъри, довели до фалит ръководените от тях институции. Разбрал, че заплащането на труда е справедливо само когато става по адекватния модел, наемникът става неманипулируем за участие в стачки за запазване статуквото, при заплащане на всички видове труд.
Информацията, включена в статията, е достатъчна за осъждане от избирателите на парламенти, занимаващи се безуспешно само с “кърпене на дупки” в съществуващи закони, осъждане за бездействие – неправене на реформи, хармонизиращи интересите на съсловията и класите, с което стресират гражданите, причиняват огромни икономически щети и пропуснати ползи.
Венелин Чалъков
