Карл Маркс определял революциите като „локомотиви на историята“, но Валтер Бениамин виждал в тях „алармена спирачка за пътниците във влака“.
Мнозина автори приемат, че т. нар. Октомврийска революция в Русия е продукт, ако не изцяло на случайността, то във всички случаи е продукт на много по-ниска степен на историческа необходимост, отколкото Френската революция.
Руската Октомврийска революция станала възможна в един такъв строго определен момент, който закономерно я е свързвал с нацизма. А тъй като по онова време в Русия не е било имало абсолютно нищо, което да е налагало извършването на каквато и да е революция, то тази именно липса на исторически предпоставки е била компенсирана от комунистите чрез постоянни импровизации, в основата на които импровизации е залегнал терорът.
Според Стефан Куртоа – издателят на „Черната книга на комунизма“ – терористичният характер на руската революция се дължи на индулгентната идеология на участниците, на жаждата им за кръвопролития.
Според други автори, обаче, този характер се дължи на неуспешния опит на комунистите да овладеят процесите като цяло, тъй като самото начинание е било толкова дръзко и неадекватно, при абсолютно пълна липса на необходимите исторически условия, че наистина е било могло да бъде реализирано единствено чрез терор. И именно така още в самото начало терорът се разпрострял не само върху политическия противник, но и върху всеки, който не иска с ентусиазъм да се вмести в новата обществена рамка.
И именно поради това комунистите не се задоволили само със средствата на политическия натиск, а започнали да упражняват интензивен и тотален социален терор; което, всъщност, е съвсем нов исторически феномен.
При това на практика социалният терор се е изразявал в лишаването на хората от средставата им за съществуване – те били не само арестувани, но и подлагани на пълно лишаване от основата на техния живот. И именно във връзка с това още в самото начало се развихрил фурорът на чистките. Така руската Октомврийска революция е наложила феномена „чистка“ като ново ключово поняние, далеч надхвърлящо всичките познати дотогава форми на традиционното социално потисничество.
При това наглостта на терора, проявяваща се като тоталитаризъм, е идвала преди всичко от неопределеността на амбициите на онези, които са го били подклаждали – ръководителите на революцията. Те, всъщност, са се стремели „да вкарат“ обсолютно всичко в кръга на един проект за затворен социално-икономически комплекс, ръководен от една определена прослойка, при което целта на проекта е била да бъде изкоренено всяко противоречие в обществото, и то (обществото) да се хомогенизира чрез тотално прочистване и пригаждане за моделиране и за планиране.
Така именно в процеса на осъществяването на тази доста неопределено формулирана цел съвсем естествено са се вместили в нея примитивните интереси на ръководителите. Впрочем, така както хищниците с препикаване „белязват“ територията, към която предявяват претенция за пълновластие, така и новите властници започнали да кръщават (именуват) на свое или на обслужващи ги имена почти всички населени места на старата империя. В това именно се изразява или състои и метафоричният им стремеж да напетнят цялото общество.
Днес вероятно би могло да бъде обоснована тезата, че комунистическата система си е била отишла от политическата сцена така внезапно, както и се е била появила, и че причината за „краха през 1989 г. на комунизма“ е „мозъчен удар“, проявил се вследствие на навлизането на света в информационния век, за който примитивният мозък не е бил и никога не би могъл да бъде пригоден – тоест, краят на комунизма се дължи именно на неспособността на системата да усвоява и да усвои новите информационни технологии. Впрочем, тъй като именно информацията стои в основата на плурализма, опитите на комунизма да постави информацията под свой контрол имаха своя известен успех само „до прага“ на новите информационни технологии.
––––-
Политическото преследване
както в практиката на КГБ,
така и в нейните посткомунистически трансформации,
обикновено е комбинирано с
разрушаването на естествените икономически условия за живот и
създаването на невъзможност за упражняване на интелектуална професионална дейност.
––––-
(Откъс от новата книга на Янко Н. Янков-Вельовски СТАТИИ. СТУДИИ. ЗАПИСКИ, том 5. – С., „Янус„, 2012)
