През 1923 г. в Edgewater Beach Hotel в Чикаго се провежда среща на осем от най-богатите хора в света по това време. Тези осем души, контролират повече пари от правителството на САЩ в дадения период и икономическо развитие в тази епоха. Тези осем души са следните:
– Президентът на най-голямата компания за обработка и направа на стомана в света;
– Президентът на най-голямата газова компания в Северна Америка;
– Президентът на Ню-Йоркската стокова борса ( The New York Stock Exchange);
– Най-големия дистибутор на зърнени изделия в света;
– Един от главните членове на президентския кабинет на САЩ;
– Основният и най-влиятелен инвеститор на стоковия пазар;
– Най-големият монополист в света;
– Президентът на Банката за международни спогодби ( The Bank of International Settlement)
Би трябвало да се съгласим, че тези хора, събрани на това историческо събитие по едно и също време, са били експерти в едно много важно за повечето от нас нещо, а именно как да умножават парите си.
Нека обаче да прехвърлим лентата с двадесет и пет години напред и да видим къде всъщност се озовават тези могъщи бизнесмени с течение на времето.
Президентът на най-могъщата компания за стомана, Чарлз Шуаб, живее с пари на заем в последните пет години от живота си, преди да умре банкрутирал.
Президентът на най-голямата компания за газ в Северна Америка, Хауърд Хобсън, завършва живота си в психиатрична клиника.
Най-големия дистрибутор и спекулатор на зърно, Артър Кутън, умира в странство, напълно разорен.
Президентът на стоковата борса в Ню Йорк, Ричард Уитни, завършва живота си зад решетките в един от най-големите затвори в света – Sing Sing Penitentiary.
Членът на президентския кабинет, Албърт Фал, е пуснат от килията си под домашен арест в последните няколко дни от живота си, за да може да умре в дома си, по молба на семейството.
Най-големият „играч“ на стоковата борса по това време, Джеси Ливърмоур, умира след самоубийство.
Президентът на най-големия монопол, Айвар Крюгер, се самоубива в дома си.
Президентът на Банката за международни спогодби, Лиън Фрейзър, също отнема живота си.
Поуката от тази история е, че тези мъже са станали експерти в правенето на пари и умножаването им, но никога не са се научили да живеят един наистина богат живот.
Истории като горната дават поводи на повечето хора да казват: “ Виждаш ли, аз ти казах, че не е хубаво да мислиш за пари!“, или пък нещо от сорта на: „Това е поредния пример, че богатите не са истински щастливи!“ – което разбира се не е вярно. Въпреки тези осем души, които изглежда са „излезли от релсите“, истината е, че има много хора с пари, които успяват да живеят един достатъчно щастлив и балансиран живот, на който много от нас биха завидели или биха искали да имат.
Ако бъдем честни и поставим ръка на сърцето си, ще трябва да се съгласим, че парите са едно много важно нещо в нашия живот, и тяхната липса афектира нашето поведение до голяма степен. Тъжният факт е, че дори един от десет човека не разбира законите направляващи парите. Още по-интерестното е, че 95% от хората дори не проявяват никаква усилия да научат за нещото, което афектира живота ни до понякога до много голяма степен, и за това доколко пълноценно го живеем.
Но аз вярвам, че читателите или всеки човек, който се нуждае от информация, която да му помогне да изгради едно ново взаимоотношение с парите, може да научи нови неща, може да се възползва от тях и да умножава парите си по-лесно и бързо.
Ангел Сапунджиев,
в. „България Сега”
Бел.ред: Авторът очаква читателски коментари или въпроси на тел.: 224-522-2413 и е-mail: [email protected].
