Вече 5 години Комисията по досиетата изпълнява закона и обявява принадлежност към Държавна сигурност при наличието на изброените в нормативния акт документи от регистрите на ДС, без да е длъжна да доказва дали някой е бил активен агент на комунистическите тайни служби и съзнателно е донасял информация. Казано иначе – обявявала е сътрудници на ДС само по т.нар. картончета. През това време Върховният административен съд (ВАС) в множество решения по жалби срещу комисията на обявени за агенти се е позовавал на закона.
Тоест – това е била практиката, както на прилагащия закона, така и на съдебния контрол. И така повече от пет години, след почти единодушното приемане на закона, след като той не беше върнат от президента, след като не се стигна и до жалба в Конституционния съд (КС). Днес обаче въпросът за противоконституционност на текста за обявяване на хората, чиито дела са били унищожени и за тях са останали само т. нар. картончета в регистрите, отново излезе на дневен ред.
Защо?
Възможният отговор е: Някой се опитва с всички средства да скрие нещо много важно за него. Или някои.
А защо сега?
Това беше един от въпросите, които „Дневник“ се опита да зададе на Стоян Сталев – бивш председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции, бивш посланик в Германия и Турция, министър на външните работи в служебното правителство на Стефан Софиянски, по чиято инициатива е сезиран Конституционният съд.
„Не искам нищо да коментирам сега, преди да излезе решението на Конституционния съд. По-късно може.“ Това беше единственият му отговор.
Откъде идват въпросите към г-н Сталев?
Той е обявен за секретен сътрудник и агент с псевдоним „Маринов“ още през февруари 2008 г. при проверката на членовете на бившите правителства. Тогава подробно е изброено на базата на какви документи е сметнато, че той е сътрудничил на ДС – документи от ръководилия го щатен служител, регистрационна бланка и дневник, картон образец 4, лично дело, доклад на МВР. Тогава Сталев си замълчава.
Едва през миналата година започва да го притеснява, че е обявен само на базата на документи (например „картонче„), без комисията да има данни за лично извършваната от него дейност и лични донесения. И едва през миналата година Сталев решава да обжалва второто решение на комисията по досиетата за обявяването му за сътрудник – този път покрай проверката на посланиците. И макар във второто решение на комисията да е посочено, че той вече е бил обявяван и изброените документи да са същите, Стоян Сталев този път се обръща към административния съд.
Какво се е променило от 2008 г. досега, защо г-н Сталев чака с жалбата си близо две години и половина? Той подминава с мълчание твърденията, че се опитва да направи услуга на все още неосветени агенти на ДС.
Чудно е и как Върховният административен съд реши да се обърне към конституционните съдии в противоречие с досегашната практика?
. . .
На 9 декември миналата година съдийките решават да се обърнат към Конституционния съд. Този път ВАС гледа жалба на
човек със сериозни политически и обществени позиции – юристът и дипломат Стоян Сталев. С не по-малко известен баща – изтъкнатият юрист Живко Сталев (който освен с многобройните си юридически публикации, е известен и като председател на Централната избирателна комисия за Великото Народно събрание 1990 г., както и като председател е на Конституционния съд от 1997 до 2000 г.).
. . .
Така ВАС спира делото на Сталев и препраща въпроса към Конституционния съд, който да реши дали е съобразено с основния закон обявяването на хора с унищожени дела, за които са останали само картончета.
. . .
Какво се цели? Кого обслужва?
Очевидно подбраният момент да се оспори законът за досиетата не е случаен. И естествено започна лансирането на различни версии за целите на хората, искащи осакатяване и фактическо блокиране на работата на комисията по досиетата. Защото ако КС отмени оспорвания текст, това ще доведе до спиране на работата на комисията. Ще скрие хиляди хора, попадащи в обхвата на бъдещи проверки.
„Над 144 хиляди архивни дела са унищожени и като се прави съпоставка на лицата, за които знаем, че се е търсило прикриване, се вижда, че става дума за хора, които и към момента заемат сериозно място в обществено-политическия живот. Само 294 души с „картончета“ сме обявили. Това означава, че ако КС отмени текста, хиляди ще останат скрити. И трябва пак да посоча – унищожаването не е било безразборно и просто да са горени делата на когото попадне, ставало е селективно, и то за важните за комунистическите служби хора„, посочва и председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов. И допълва, че като се имат предвид предстоящите проверки, може да се направи изводът, че на практика потъването на „червените куфарчета“ ще остане скрито.
Ето защо мнозина смятат, че Стоян Сталев прави услуга на хора, които тепърва трябва да бъдат проверявани. В момента вървят проверки за кредитните милионери и за ръководителите на висши училища. Едни от най-сериозните бъдещи проверки пък биха обхванали хората в управлението на банки, на застрахователи и презастрахователи, на фондови борси, на акционерни дружества, на инвестиционни посредници и на инвестиционни дружества. Пред проверка са също управлението на Висшия адвокатски съвет, Висшият контролен съвет и Висшият дисциплинарен съд, на националните спортни организации и на Българския олимпийски комитет. Ще бъдат засегнати още синдиците на банки и хора, организиращи хазартни игри.
Възможно е, според други интерпретации, вече обявени агенти на сериозни обществено-политически позиции да търсят реабилитация. Защото ако се знае, че с обявяваенто им, са били засегнати техни конституционни права, сътрудниците на ДС ще бъдат изкарани едва ли не жертви, коментират в комисията по досиетата.
Трети пък обвързват момента на сезиране на КС с края на мандата на комисията, изтичащ на 5 април. Може да излезе едва ли не, че през целия си мандат тя е работила в противоречие с основния закон и всички решения ще бъдат омаловажени, притесняват се политици. Щял да се постави и въпросът дали е необходима в бъдеще комисия по досиетата, нужно ли е разкриването на агентите на комунистическия репресивен апарат да продължи.
Юлиана Колева,
в. „Дневник“
(със съкращения)
