Светът изглежда много по-различен,
когато си изучил и правил наука.
Ричард Файнман (1918-1988)
Мотото на „Антропоцен: ерата на човека” беше „За всичко е виновен човекът” – народна мъдрост от харманлийското село Бисер. Мото на „Превенцията” – освен „светът изглежда…” – е: „За всичко са виновни политиците”. Така „язовирната криза”, която на 6 февруари 2012 г. удави 10 човека в село Бисер, е само вариация на общата тема за липса на превенция в държавната политика в много области на нашето общество. Безотговорността – вероятно и некомпетентността – на политиците, начинът на тяхното мислене, липсата на действени приоритетни и дългосрочни програми за здраве, образование, наука, култура, спорт… От които аз ще пиша за здравеопзването, като пример за създаване на Министерство на превенцията.
По данни на Световната здравна организация (СЗО) в света има около 2 милиарда хора с наднормено тегло и поне половин милиард болни от затлъстяване, при което от миокардни инфаркти и мозъчни инуслти годишно умират около 19 милиона души от населението на планетата. Във финансов аспект това са стотици милиарди евро годишно за лекуване, пенсиониране и инвалидизиране на хората, засегнати от “затлъстелите” болести. Дано по-скоро настъпи времето, когато Европейският съюз (ЕС) да настоява не само за подобряване на съдебната система в България, но така също – и за подобряване здравето и образованието на българите.
Европейският съюз разбра, че големите незаразни болести (major non-communicable diseases – NCD), включително сърдечнометаболитни болести (атеросклероза, хипертония, диабет тип 2, метаболитен синдром), туморни и белодробни болести, оказват особено големи поражения върху здравето на хората и върху икономиката във всички страни по света – в 27-те страни на ЕС повече от 2 милиона човека умират годишно от усложненията на тези болести и повече от 192 милиарда евро се харчат за тях. Съответно, първичната и вторична профилактика може да подобри здравето на хората и да спести милиарди евро. Древните китайци са знаели много добре това – заплащали на лекарите си колко здрави, а не колко болни хора имат в техните „здравни участъци”.
Така превантивната медицина би могла да бъде една от най-ефективните „индустрии” в постиндустриалното общество. Решаването на медикосоциални проблеми не може обаче да се осъществява без политическа воля за навременна и дългосрочна превантивна стратегия на „големите незаразни болести”. Както и без медицина, базирана на науката (science-based medicine). За това СЗО и ЕС изработиха План за действие – 2008-2013 – глобална стратегия за профилактика и контрол на тези болести (www.who.int/nmh/Actionplan-PC-NCD-2008.pdf). Дали България ще го спазва е един от големите въпроси на националната превенция.
“Ние знаем как става това, ние знаем колко струва и ние знаем, че всички страни са в кардиометаболитен и раков риск. Ние имаме План на действие как да предпазим милиони хора от преждеврменна смърт и как да подобрим качеството на живот на милиони хора” – казват учените, разработили този план. По-любознателните политици, бизнесмени и ректори могат да прочетат и две статии, публикувани в списанието Atherosclerosis 2009; брой 10, стр. 3-28 – темата е кардиометаболитна икономика и образование. И да се научат, че да се строят (и откриват) стадиони и плувни басейни в училищата и университетите е много полезно за младите хора – за да бъдат здрави в годините, които им предстоят. (Техническият университет във Варна например е достоен за подражание в това отношение – там имат чудесен спортен комплекс.)
По данни на СЗО българите сме на първите места в света по смъртност от инсулти и инфаркти – всяка година умират около 70 хиляди българи от тези болести – ужас, един средноразмерен български град! И около 30 хиляди българи умират годишно от злокачествени тумори, белодробни и други болести. Като разделим 100 000 на 365, се получава 273… Толкова много хора умират всеки ден в България! Пренесено на язовирно равнище, това означава, че всекидневно се късат стените на около 28 български язовира. Ако това не е „зов за действие“ за политиците, „ега ти политиците!“ – те са такива през последните 45 + 22 години.
Пейзажът на политическата безотговорност относно здравеопазването става още по-мрачен като виждаме, че на университетско и БАН-ско ниво няма национално-обоснована йерархия на приоритети в биомедицинската наука и образование. В България има Национален център по сърдечносъдови болести, но той е насочен предимно в клиничните прояви на тези болести. В медицинските университети (вече 6 на брой!) и БАН няма съвременни научни центрове, в които да се изследват клетъчните и молекулни механизми на сърдечнометаболитните болести. Ние нямаме национално дружество по атеросклероза и съответно не членуваме в Международното дружество по атеросклероза – на конгресите, които се организират на всеки три години и са със статут на световен конгрес, рядко има активни български участници.
Вместо да стимулират труда на лекарите, учителите и учените, и участието им на престижни международни форуми, политиците прилагат допълнително материално (само)стимулиране (ДМС) на работещи в държавната администрация. Радват се на снега в Банско и посрещат световни спортисти (понякога и съседски певици), а не световни учени, писатели и поети. „Вие навярно НЕ се шегувате, г-н Файнман!” – перифраза на заглавието на една от книгите на професор Ричард Файнман – един от най-великите физици на света.
Автор: Д-р Георги Чалдъков*
–––––––––––––––––––
* George N. Chaldakov, MD, PhD
Laboratory of Cell Biology
Medical University – Varna
Bulgaria
