Немили-недраги: Присъдата „българин“

Децата ни крият корена си, за да не мизерстват, казват наши в Македония

Да имаш българско самосъзнание в Македония и да го признаваш публично, води след себе си много проблеми – губиш работата си, почти невъзможно е да си намериш нова и често стигаш до просешка тояга, оплакват се потърпевши. „В Македония няма проблем да си сърбин, албанец, босненец, грък, турчин, дори ром. Когато кажеш, че си българин, ставаш маргинал, особено ако живееш в Скопие“, обяснява Перица Аврамов, македонски българин, избягал преди 12 г. от родината си в София. Перица е член на новоучредената асоциация „Иван Михайлов – Радко“, която се бори за правата на хората с българско самосъзнание отвъд границата. А битката е наистина жестока – според историите, които Перица, Деян Кралевски и други нашенци* разказват.

През 1996 г. ме арестуваха и заведоха дело срещу мен. В прокурорското постановление пишеше, че ме съдят „заради често посещаване на Република България“, връща се назад Перица. Докато се подготвят документите по делото, Аврамов стои 90 дни в ареста, където разказва, че е бит и тормозен психически. „Един ден дойде полицай, сложи пистолета си на масата пред мен и каза, че ако не се откажа от България, ще ме застреля – разказва Перица. – Ако ме убиеш, ще тежи на твоята съвест. Няма да заставам срещу думите си“, отстоял позицията си Аврамов.

Въпреки
3-месечния арест не е осъден

Според свидетелите и съдебните експерти Аврамов е невинен. „В следващите 4 години живях нормално. Не е имало директни нападки срещу мен. На 23.11.2000 г. приятел, който работи в Министерството на външните работи на Македония, ми звънна с думите: ‘Бягай, защото отново са те нагласили и искат да те затварят'“, припомня си Перица. Оставя жена си и децата и идва в България. Близки приятели му помагат да се установи в София. След 2 години Перица продава всичките си имоти в Македония и заживява за постоянно в столицата с цялото си семейство. „Често пътувам за Скопие, за да посетя приятели и роднини. Всеки път, като съм на границата, ме държат по няколко часа, ровят ми в багажа. Никога не са откривали нищо, но

не пропускат да ме обискират

обстойно“ – жалва се Перица. И си припомня как през 2005 г. с жена му минават границата със западната ни съседка 10 пъти. „Всеки път ни събличаха до кожа с обяснението, че търсят наркотици. Един-два-три пъти – добре! Но десет е много“, казва Аврамов. На помощ тук му се притичва Министерството на външните работи на България. Перица изпраща жалба. И разказва, че след нея униженията със събличането са прекратени. Висенето на ГКПП-то обаче и досега всеки път е по няколко часа.

„Подобни проблеми имат почти всички македонски българи в Скопие и в по-големите градове. Там пропагандата е най-силна“, разказва и Деян Кралевски. Самият той живее в Куманово. Според него в по-малките градчета озлоблението към македонските българи не е толкова силно. „Имам приятели от Скопие, които са с българско самосъзнание, но признават това само пред мен. Повечето от тях са на държавна служба и ако шефовете им чуят, че имат документ за български произход или гражданство, веднага ще ги уволнят“, допълва Кралевски.

„Аз редовно пътувам от Македония за България. Доскоро карах кола с български номера, но минаването на ГКПП-то към Македония ми отнемаше часове. Просто не искаха да ме пускат. Казваха ми „просто не може“ без обяснение, без аргументи. А имам всички документи, нужни за минаването на границата. Сега се наложи

да си купя друга кола – с македонски номер

Българската стои и ръждясва в гаража“, жалва се Стефан Алдимировски. Страхува се да каже истинското си име и да застане зад думите си със снимка, защото работи в държавната администрация в западната ни съседка. „Децата ми никъде не декларират българския си произход, защото, когато го правеха, не можеха да си намерят работа. У нас няма добре платена работа за македонските българи“, изповядва се Алдимировски.

Историите като тази са стотици, повечето остават неразказани. Несправедливостта отстъпва пред страха. „Мой приятел – Лозан Станковски, работеше в термоцентралата в Битоля. Беше трудов инвалид. Един ден разказа пред много хора, че се смята за българин и се гордее с произхода си. На другият ден го уволниха, въпреки че нямаха право“, разказва Перица историята на своя другар. Подобен е случаят на Йован Шиковски. Той работи в социалните служби в град Прилеп. Ден след като шефовете му случайно научават, че има документ за български произход, губи работата си с думите: „Като си българин, ходи да си търсиш хляба в България!“, казва Перица. Сега този мъж живее на ръба на бедността, мизерства – без работа, без доходи. „От асоциацията се опитваме поне малко да му помагаме“, казва Аврамов.

Пропагандата е най-силна в Скопие

Стига се дотам, че „българин“ стои като грозен печат на челото ти. Печат, който затваря всички врати, категоричен е Перица. Надява се с това сдружение с идеална цел поне малко да помогнат на македонските българи да живеят по-спокойно в собствената си държава. „Успяхме да намерим работа на 40 български македонци в месопреработвателна фабрика в Германия, защото дълго време бяха безработни в Македония. Всячески ще помагаме и на други като нас в беда“, обещава Перица.

Радослава Йорданова

*  Имената на всички, освен на Перица и Деян, са сменени, защото се боят за работата си.

Източник:  Standartnews.com