Може би изглежда изненадващо, че Полша и много други държави от Източна Европа са решили, че е време да приключат недовършената работа. Изведнъж се появи вълна от търсене на отговорност под формата на правителствени кампании и културни изследвания – някои с цел помирение, други – търсещи разплата, разказват Николас Кулиш и Йоана Берент в статия в New York Times.
Миналия месец полски съд постанови, че комунистическите лидери, въвели военното положение през декември 1981 г., са били част от „престъпна група“. Българският президент се опитва да уволни посланиците, които са били агенти на старите тайни служби. Македонското правителство се е впуснало в лов на сътрудници на стария режим, а новата конституция на Унгария дава възможност за съдебно преследване на бивши комунисти.
В неделя германският канцлер Ангела Меркел номинира за нов президент бившият пастор и източногермански активист за демокрация Йоахим Гаук, който 10 години ръководи архива, събиращ, обработващ и анализиращ документите от Министерството на държавната сигурност, по-известно като ЩАЗИ.
Край на консенсуса за мълчание
„За да можем в бъдеще да се защитим от тоталитарни режими, трябва да разберем как са действали те в миналото, за да се ваксинираме„, смята Лукаш Камински, президент на полския Институт за национална памет. Из Централна и Източна Европа изглежда е минало времето на обществения консенсус за мълчание, който никога не е спирал всички критики и дискусии за миналото, но заглушаваше гласовете, които призоваваха за дългоочаквана разплата.
. . .
В България новоизбраният президент Росен Плевнелиев обеща да отстрани посланиците и дипломатите, които са работили за комунистическата Държавна сигурност…Наскоро стана ясно, че 11 от 15-те най-висши духовници в страната също са бивши агенти.
В Македония миналия месец конституционният съд временно прекъсна плановете на правителството да засили търсенето на бивши агенти и сътрудници на службите.
. . .
Без давност за престъпленията на комунизма
Новата унгарска конституция, която влезе в сила на 1 януари, изрично отменя валидността на комунистическия основен закон и отваря вратата за съдебно преследване на представители на стария режим. „Ние отменяме всякаква давност за нечовешките престъпления, извършени срещу унгарската нация и нейните граждани от национал-социалистическата и комунистическата диктатури„, гласи текст в конституцията.
Според Ищван Рев, директор на архивите на фондация „Отворено общество“ в Будапеща, наследничката на комунистическата партия се е върнала твърде бързо на власт през 1994 г. „Те се върнаха твърде скоро, само четири години след промените и не чувстваха необходимост да се изправят сериозно срещу миналото„, коментира той.
В повечето случаи революциите в Източна Европа не представляваха пълно сваляне на режимите, а премерено прехвърляне на властта. Комунистическите власти се оттеглиха, но с условия.
В Полша наследниците на комунистите се върнаха дори по-бързо, отколкото в Унгария. Демократичният ляв алианс спечели изборите през 1993 г. и задълбочи разцеплението в полското общество между тези, които бяха готови да продължат напред и онези, които търсеха възмездие.
„Очаквах нещо като Нюрнбергски процес срещу комунизма„, споделя Тадеуш Плужански, чийто баща е бил изтезаван от комунистическата тайна полиция. „Нямаше революция, само този процес на трансформация„. През октомври Плужански публикува книга за преживяванията на баща си и други жертви на комунизма с провокативното заглавие „Зверове„. Корицата е оплискана с червени петна като от кръв.
. . .
„Диктатурата носи мрачно наследство и след като тя си отиде, в началото никой не иска да се рови в него„, обяснява Антони Дудек, член на борда на директорите на полския Институт за национална памет. „Обикновено с това се заема следващото поколение, което е готово да задава неудобни въпроси„.
