– Христо, миналата седмица беше уволнен като шеф на разузнаването ген. Кирчо Киров, когото ти осъди преди години и благодарение на това освен досието на агент Пикадили, който си остава главният заподозрян за убийството на писателя Георги Марков, за пръв път видяха бял свят и куп други документи от Първо главно управление на ДС…
– Ген. Кирчо Киров пазеше архивите на Първо главно на ДС! Заведох дело за мълчалив отказ срещу него по Закона за достъп до информация. И на ниво Софийски градски съд, и на ниво Върховен административен съд беше постановено шефът на НРС ген. Киров да ми предостави исканите документи. И през 2007 г. той предаде документите на Комисията по досиетата на ДС. Това бяха първите документи на комунистическото разузнаване, които излязоха от архива на НРС след промените у нас. Сред тях беше и досието на агент Пикадили, и документи за взаимодействието между Първо главно управление на ДС и КГБ по убийството на Георги Марков.
– Предстои да бъдат “върнати” посланиците, бивши агенти на ДС. Ти пръв започна да публикуваш досиетата им в сайта си. Какво прочете в тях? Може би има някакви човешки драми зад политиката?
– Сегашният посланик в Берлин Иво Петров като по-млад дипломат е шпионирал Федерална република Германия (ФРГ)! През 80-те години, когато е бил секретар в посолството ни в Бон, е давал доста ценна информация на ДС. Това личи от неговото дело – материалите, които е донасял, са четени от представителя на КГБ в България, от министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов, от началника на Първо главно управление на ДС ген. Васил Коцев, впоследствие Владимир Тодоров – все ключови фигури. Давал е информация дори за системите за ядрено оръжие на ФРГ! И този човек е изпратен от Първанов и Калфин на мястото на Миглена Плугчиева да представлява България в Германия!
Райко Райков пък е посланик в ООН в момента и също предстои неговата смяна. Той също е шпионирал в САЩ през 80-те години. Когато го вербуват като дипломат, който трябва да замине за в посолството ни в САЩ, той казва буквално на офицера от разузнаването: „Отдавна очаквах този момент, но не знаех кой и кога ще проведе разговора!
От малък имам нагласа за подобно сътрудничество!”
Любомир Кючуков, който е сегашният ни посланик в Лондон, след като му предлагат сътрудничество от военното разузнаване, казва: “Да!”, но на другия ден се обажда по телефона за свръзка с оперативния работник и започва да шикалкави и да прави опити да се отскубне. Две години Кючуков е въртян на шиш да доносничи за Разузнавателното управление на Генералния щаб /военното разузнаване/! През 80-те година от него са се искали “наводки” – това означава да дава сведения за определени хора, но той е отказал да доносничи, давал си е ясна сметка какво се иска от него.
Зад цялата тази какофония и битка за посланиците стоят политически и икономически интереси. През посланика минават например фирмите, които трябва да отидат в дадена страна, връзките с бизнеса. Това БСП винаги го е контролирала, СДС също. Иначе няма как да си обясним факта, че Надежда Михайлова е на трето място като външен министър по изпратени агенти на ДС зад граница като посланици след Ивайло Калфин и Соломон Паси.
– Как реагират на Запад, след като се разбере, че дадена политическа фигура е била сътрудник на ДС?
– Да сте чули след 2007 година Георги Първанов да е поканен в западна държава с ключово значение за политиката?! – Няма! Същото важи за посланиците – агенти. Те са напълно изолирани в дипломатическите кръгове!
– ДС прониква надълбоко и в родния ъндърграунд след 90-те години. Какъв е коментарът ти?
– За много борчески босове като Карамански обявиха, че са били сътрудници на полицията сред промените. Но преди да бъдат на полицията, те са били и сътрудници и на ДС! Това е логично. Прословутото училище
“Олимпийски надежди” е било изцяло под надзора на Шесто управление!
Законът не позволява да се четат досиетата на починали, но съм сигурен, че много от мъртвите босове са били сътрудници Първо на ДС, а след това на службите, в които Държавна сигурност се трансформира…
Не трябва да забравяме също, че контрабандните канали по време на комунизма бяха контролирани от ДС. Те бяха приватизирани след промените, но на ключови позиции в тези канали останаха кадрови офицери от ДС, а момчетата от силовите групировки бяха само изпълнители. ДС просто ги употреби при налагането на контрола на „новите” вече бизнесмени след промените по старите канали. Това е схемата!
Старият Фатик и Боби Бец примерно категорично развиват бизнеса си с каптагон преди 10 ноември 1989 г. под контрола на ДС. Да не говорим, че
Боби Бец е размахвал наляво и надясно картата си на сътрудник на ДС!
Държавна сигурност употреби момчетата от борческите групировки и те бяха изхвърлени като мръсни кърпички…
– В крайна сметка какво е запазено и какво прочистено от досиетата, наемаш ли се да кажеш?
– Голяма част от документите на политическата полиция в различните й структури в ДС по време на управлението на БКП от началния й период са запазени. Докато за 6-о управление – само до 1985 година. Всичко след 1985 година е унищожено през 1990 г. по места, на бюрата на оперативните работници, защото те са си ги държали в касите – делата на активните агенти не са влизали изобщо в архив!
Това става, когато през 1990 г. ген. Атанас Семерджиев нарежда да се почисти архива и да се скрият най-важните агенти на БКП и нейния репресивен орган… Около 40 на сто от агентурния апарат на ДС е унищожен от ген. Семерджиев. За да може комунистическата партия да запази контрола върху тези хора. Едно досие винаги е шантаж, това е информация, пари, в него е инвестирано! Целта е била да продължи манипулацията на агентите, много от които станаха бизнесмени…
– Кога се провежда тази акция?
– В края на януари 1990 г. Тогава БКП се тресе, тя е пред разцепване, а много от агентите заявяват, че ако не им унищожат досиетата, ще преминат на другата страна, тоест – при опозицията. Новото ръководство в лицето на Петър Младенов и на Андрей Луканов и новото Политбюро назначава ген. Семерджиев за шеф на МВР, да дръпне юздите на Държавна сигурност. Той е военен – изпълнява партийните заповеди. И Младенов, и Луканов много добре знаят, че ако някой може да им направи комплот, това са генералите на Живков в ДС. Но когато ген. Семерджиев им казва, че Държавна сигурност трябва да бъде съкратена, защото няма пари и държавата е фалирала, те изпадат в истерия: “Как ще ни съкращават?!” Това означава на практика БКП с лявата си ръка да отсече дясната! И генералите дават голям отпор на това решение!
Но се намесва ген. Любен Гоцев,
който е назначен за зам.-министър на МВР. Генералите му имат уважение, защото той е висш офицер от Първо главно управление на ДС, въпреки че години наред е работил “на прикритие” като дипломат. Любен Гоцев казва на генералите: „Другари, ние навярно не сме ви обяснили добре нещата, вървим след събитията, опозицията ни изпреварва, след няколко дни чл. 1 на Конституцията за ръководната роля на БКП ще отпадне. Ние не можем да работим както преди, за съжаление трябва да извършим тази реформа в МВР. И трябва да я направим, за да станат три неща – да не се разцепи партията, да спечелим следващите избори с 50 плюс 1 процента и да управляваме след това пак ние!”. Генералите капитулират!
– Доколко са прочистени досиетата на свещениците?
– Делата на свещениците също са прочиствани.
Прочетох делото на русенския митрополит Неофит. Той е вербуван като агент Симеонов през 1983 г. Делото му е прочистено и е от 16 страници. В него има общо 4 документа. Той през 1990 г., когато стават промените, се отказва. Въпреки че има свидетелства от оперативните работници, че е давал писмени сведения, в делото му няма нито едно донесение. Това навежда на мисълта, че през 1990 г., когато е ставала чистката, делото на митрополит Неофит също е почистено! Неофит е станал агент по метода на “постепенното привличане”. Две години е контактувано с него, преди да стане агент.
Досието на митрополит Натанаил – един от най-яростните противници на отварянето на досиетата в Светия синод, който е бил секретен сътрудник на Първо главно, пък представлява компилация от няколко негови донесения в периода 1978-1986 г. По това време той е учил в Гърция, след това е пътувал до Западна Германия. В досието обаче няма и един лист как и кога е привлечен за сътрудник, което е нещо недопустимо в оперативния отчет на ДС. В такъв вид да се архивира дело на агент е невъзможно!
Това означава, че след 10 ноември е паднало яко прочистване и в разузнаването, и в другите управления на ДС. От това, което офицерите в Първо главно управление на ДС са оставили в папката на дядо Натанаил, си обясних защо той е такъв деен противник на отварянето на досиетата. Ами защото, за разлика от другите митрополити, той още през август 2009 г. е отишъл в Комисията по досиетата и е видял какво са му „завещали” за „благодарност” офицерите от разузнаването – доноси! И за български монаси, и за чужди граждани! Така че той е имал основание за какво да се притеснява…
Политическата полиция в началото е била в отделение “А” към отдел “Държавна сигурност” в Дирекция на Народната милиция. Това отделение е реализирало всички арести и всички политически процеси като делото срещу Никола Петков, ликвидирането на социалдемократите като партия… Политическото отделение “А” е това, което изпраща в абсолютно изгнание екзарх Стефан – голяма фигура с невероятно влияние сред народа. През 1946 година екзарх Стефан е принуден да си подаде оставка и веднага след това е пратен е в абсолютно изгнание в с. Баня, Карловско. До края на живота си той е изолиран от Държавна сигурност до такава степен, че просто изчезва. Няма контакт с никого, няма право да напуска селото.
От шофьора до чистачката му са поставени агенти на ДС.
Чел съм всичко това в неговото досие, но досие на жертва на ДС, а не на сътрудник през 1998 година. Той е разработван под псевдонима Облак.
През 1947 г. ДС от отдел е издигната в дирекция към Народната милиция. А в началото на 50-те години Държавна сигурност извоюва правото си да бъде самостоятелен институт, обособяват се управленията й. Тогава, през 1952 г., се ражда “баткото” на 6-о управление на ДС – то се нарича Трето секретно политическо управление за борба с контрареволюцията. Това става по времето на Вълко Червенков и така се дава още по-голяма власт на ДС да преследва политическите противници. Това политическо управление се занимава и с българската емиграция, с духовенството, с малцинствата, с интелигенцията.
– Има ли нещо неизвестно, което откри в архивите на Комисията по досиетата?
– Бях шокиран от документи на Трето секретно политическо управление за борба с контрареволюцията от 1961-а година. Оперативни работници са изпратени в затвора в Белене, където освобождават над 130 политически лица от опозицията! Тази цифра ме изуми. Досега беше известно, че през 1959-а година най-големият лагер за политически затворници в Белене е разформирован! От тези нови документи се оказа, че през 1961 година има 130 души все още задържани по политически причини. Докладът на изпратените там оперативни работници е, че тези хора са пречупени и вече са приобщени към народната власт. Тогава почти 1/3 от тях са вербувани като агенти на ДС! Очевидно тази вербовка е станала по принуда, преди да ги освободят. Така е действала ДС. Сигурно им е казано: “Няма да излезеш оттук, преди да подпишеш!”
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА, blitz.bg
