Музикантът Жоржян Банов идва в България. Един от основателите на някогашната прочута рок група „Сребърните гривни“ се връща не заради музиката, а заради уникален литературен проект. Нашенецът, който от десетилетия живее в САЩ, е финансирал издаването на старогръцко-българска версия на Новия завет и речник към него.
Филолози и богослови са направили дословен превод на Новия завет, в който всяка дума или израз на български са разположени директно под оригиналния гръцки текст. Смята се, че това се прави за първи път на световния литературен пазар.
Как се решихте да инвестирате средства в този проект?
– Хората често ме питат какво може да накара един рокаджия да инвестира финанси и енергия в подобен нетрадиционен проект. Ами много е просто – вярата, че ние като публични личности трябва да помагаме за духовността на нашия народ. Нещо, за което все по-рядко се говори. Само така човек може да почувства, че участва във възстановяването на частичка от истинското национално самосъзнание. А то винаги се е основавало на християнството.
Запалените рокаджии познават много добре 62-годишния днес мъж, който по време на соца избяга зад Желязната завеса. С музика започва да се занимава от най-ранна детска възраст, когато по желание на майка си започва уроци по цигулка. Комбинацията от вроден музикален талант и усърдие в свиренето скоро дават резултат и на 10-годишна възраст редица музикални критици вещаят на малкия Жоржян светло бъдеще в класическата музика. Още като дете майка му, усетила таланта на сина си, го праща на уроци по цигулка. Когато е на 10, не един музикален критик вещае на малкия светло бъдеще в класиката. А самият той казва за този период от живота си, че „съвършенството си имаше цена – вместо младежки лагери и футбол в неделя сутрин, репетирах и репетирах непрестанно„.
На 15 г. Жоржян за пръв път се среща с рокендрола и това е фатално
За това е „виновен” дядо му, който му настройва радиото на къси вълни и двамата заедно го слушат нощем. Там той чува песен на “Бийтълс”. Малко след това тийнейджърът и най-добрият му приятел, Трошан Владовски, който също вече от десетилетия живее в Щатите, решават, че ще основат група. Така през 1964-та се ражда една от първите български рок банди – „Сребърните гривни„. Жоржян става барабанист, въпреки че няма какъвто и да е опит с ударните инструменти. През следващите няколко години „Сребърните гривни“ подлудяват сърцата и сетивата на хиляди млади българи. Но успехът им не трае дълго.
В началото на 70-те цензурата решава, че членовете на групата насаждат „опасни империалистически идеи“
в умовете на феновете и забранява на „Сребърните гривни“ да излизат пред публика. Това е тежък удар за Жоржян, който твърдо решава, че ще избяга в чужбина. Така през 1972 г. се озовава в Щатите, където бързо намира работа. След време се отправя към Калифорния с мечта за музикална кариера в Холивуд. По пътя обаче се случва нещо, което променя посоката на живота му завинаги – освен че среща любовта на живота си – Уини, Жоржян от заклет атеист става християнин. По тази причина вместо в търсене на музикална кариера той решава да вложи цялата си енергия и талант в подкрепа на хора, изпаднали в крайна нужда.
Така заедно със съпругата си Уини основават организацията Global Celebration, която осъществява различни хуманитарни проекти в нуждаещи се страни по целия свят, вариращи от изграждане на кладенци за питейна вода в Мозамбик до грижата за децата в три сиропиталища в Никарагуа. Измежду мащабните проекти на организацията е и този за подпомагане на развитието на духовността на българската нация, в рамките на който през последните 10 години се финансират различни издания на Библията и други богословски изследователски материали.
Станислава Гаврилова,
БЛИЦ
„Синът на Иван Шишман се потурчва, вместо да се бие
Искандер предава вярата срещу власт…
Преминалият тогава през българските земи немски рицар Ханс Шилтбергер разказва подробно за неговата съдба след 1395 г:
„Бащата (Иван Шишман) умрял в затвора и когато напуснал живота, неговият син приел езическата вяра (т.е. исляма). И понеже Баязид завзел Самсун и земята Джаник, той му дал този град и земите в областта да ги управлява до края на живота си, и ги заменил за земята на неговия баща“…
Вместо християнското Александър, синът на Иван Шишман вече се нарича Искандер…
Искандер остава верен васал на султана до края на живота си и загива като такъв. През 1418 г. той е пратен да преследва въстаниците на Бьорклюдже Мустафа, един от командирите на бунтовния шейх Бедреддин. Някъде в планините край залива на Смирна му е устроена засада и някогашният наследник на българското царство пада убит като виден османски военачалник.
Проф. дин Николай Овчаров, http://sites.google.com/site/turkofil2/aleksandariskander
в.“Стандарт нюз„,СЪБОТА, 9 Февруари 2008
Ох, просълзих се от умиление!
Наредиха България редом с Мозамбик и Никарагуа. По духовна нуждаещност. Господина не е първият. Пионера в това „богоугодно“ дело е Беинса Дуно-Дънов. Дипломира се с дипломна работа : като как и какво „немеца“ Урфила дири в Делиормана. 10 години след „бляскавата презокеанска дипломна работа“ , българският степендиант на Министерството на Войната на България Ганчо Ценов защитава в Германия Докторат и през 1910 г. доказва : Траките са българи а Урфил е български черковен водач, служил по Готската служба. С две думи ариан от старата ни духовна линия на Залмокс и Орфей. Тази духовност , която не могат да преглътнат гръкославните ни попове и презокеанските им евангелски съдружници. България е разграден двор и за две кила боб и пет лева всеки от „малнциствата“ е готов да стане ревностен библеист и да го вложат в статистиката на библеиращата се от духовна нужда българска „нация“
Наци и нейшън са англосаксонски чуждици. На нашенски е в мъжки род: НАРОД.
Народ газен от гръкославие,рязан от турски ятаган, докаран до просещка тояга от кумонистически режим и сега …му развиват духоността! Като му „развият“ духовността, от този древен народ няма да остане и спомен.