Историческата област Банат е разположена в Югозападна Румъния, Североизточната Сърбия и Южна Унгария. Населението на областта представлява пъстра палитра от етноси. От векове тук живеят и българи.
Банатските българи произхождат от Северна България. Изселването им започва през годините 1689 и 1726-1730 г. и е резултат на политическите и стопански условия по българските земи през XVII и XVIII век. Поради своята католическа вяра тези наши сънародници установяват връзки с Хабсбургската монархия и след австро-турските войни им е позволено да се заселят в Банат през 1738 и 1741 г. Начален тласък на преселването дава Чипровското въстание и преследването на българите-католици след потушаването на въстанието от 1688г.
След преселването си в Австрийската империя, банатските българи се обособяват в отделна българска етнoрелигиозна група със свои отличителни особености. Тези наши сънародници изповядват католицизма, говорят свой диалект, пишат с латински букви и имат самобитна материална и духовна култура, силно повлияна от местното унгарско, немско, румънско и сръбско население. Ето защо към групата на банатските българи не спадат онези българи-градинари, заселили се в банатските градове в XVIII и XIX век, които са православни. Към банатските българи не се отнасят и крашованите, които също са католици от български произход, но поради продължителното хърватско църковно и културно влияние са се обособили като отделна етнографска група.
Днес банатските българи наброяват около 12 000 души в Румънски Банат (по официални данни те наброяват 6 500) и около 3000 души в Сръбски Банат (по официални данни – 1 658).В България живеят около 6 000 банатски българи в селата Бърдарски геран, Драгомирово, Гостиля, Брегаре и Асеново, в които те се завръщат след Освобождението на България през 1878 г. Още около 1000 банатски българи живеят разпръснати из Унгария.
Българите от сръбски Банат
http://youtu.be/KoyA7IfBUiM
Банатските българи в Румъния
Банатските българи са български преселници, които живеят в историческата област Банат. Те се наричат помежду си „павликяни“ или на местното наречие „павликене“, „палкене“ и „паулкене“, тъй като произлизат от българите павликяни.
http://youtu.be/iK64AvCruT4
Тони Узун – един горд банатски българин
Тони Узун е банатски българин от Дудещи Веки или още Стар Бешенов – един от центровете на българската общност в областта Банат в Румъния. Когато човек попадне сред банатските българи се учудва първо, че има такива наши сънародници и че на близо 800 км. от България има толкова силен и чист патриотизъм. Те говорят на български диалект, имат българско училище, българска църква, български кмет, дори български футболен отбор. Най-голямото село на банатските българи Дудещи Веки (или Стар Бешенов) се намира в ъгъла, където се събират унгарската, сръбската и румънската граница. От население около 5000 души, 85% са българи. „България не е толкова привлекателна за младите тук, колкото Западна Европа“- казва уредникът на местния музей на банатските българи Тони Узун. Когато говори за страната на предците си, Тони Узун я нарича „Родината майка България“.
http://youtu.be/xU3v14C5RS0
Езикът на банатските българи
Банатските българи говорят на диалект, който повече от два века и половина се е развивал отделно от българския език сред чуждоезично обкръжение и при чуждо господство.
Разглежда се като втора книжовна форма на българския език покрай българския книжовен език и македонския литературен език. Банатският български език използва свое писмо, формирано на основата на хърватската редакция на латиницата, и съхранява много старинни форми на езика, говорен в България.
Банатският български език е кодифициран през 1866 г. от Винганското учителско дружество. Основно съчинение е „Balgarskotu pravopisanj“ на учителя от Винга Йосиф Рил. Главният принцип в банатския правопис е фонетичният, т. е. пише се, както се изговаря.
http://youtu.be/CGI6_Uwqn0Y