В архивите на бившата Държавна сигурност (ДС) се крият още много тайни. Не всички българи искат цялата истина да излезе на бял свят. За нуждата от нови разкрития и допълнения към пъзела на националната памет е анализът на Георги Папакочев, Дойче Веле.
Тези дни българският парламент прие промени в Закона за досиетата на ДС. Според тях граждани, чиито присъди са отменени по съдебен ред или които са реабилитирани по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, вече ще могат да бъдат членове на Комисията по досиетата.
Поправката беше внесена от депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев, според когото парламентът е взел справедливо решение в полза на хората, пострадали от репресиите на тоталитарната държава. Конкретен пример е случаят с известния дисидент и дългогодишен емигрант Георги Константинов, който през 2006 година беше предложен за член на Комисията по досиетата, но властите осуетиха кандидатурата му с мотива, че някога е бил терорист.
„Терористичната“ дейност на Константинов се състои в това, че се опитал през март 1953 година да взриви паметника на Сталин в столичната Борисова градина, наричана тогава „Парк на свободата”. Три дни след арестуването му, Сталин умира. След 10 години прекарани в комунистическия затвор, Константинов е амнистиран през 1962, успява да избяга на запад, до 1991 г. живее във Франция и на следващата година е напълно съдебно реабилитиран в България.
Колко дълга е националната памет?
Този конкретен случай дава основание на депутата Лъчезар Тошев да настоява българското общество да получи възможност да разбере всичко, което се е случвало в годините на тоталитарния режим. Комисията по досиетата осъществява дейността си по закон и прави своите публикации, но тя, според депутата, не може да замести така нужния за България Институт за национална памет: „Необходимо е тази институтция да бъде създадена колкото е възможно по-скоро и парламентът следва да приеме без отлагане внесения от мен в края на миналата година Законопроект за Институт за национална памет за престъпленията срещу българския народ„, настоява опозиционният депутат.
Защо най-новите промени в Закона за досиетата са важни все пак? Заради предстоящия избор на нов състав на Комисията по досиетата или защото премахват една несправедливост? Според Христо Христов, разследващ журналист на престъпленията на тайните тоталитарни служби, поправките са правилна стъпка, която възстановява справедливостта: „Надявам се, че народните представители ще премахнат бързо и дребната законова пречка пред очакваното разкриване имената на кредитните длъжници, известни и като „кредитни милионери”, за да може новият състав на комисията да обяви и тях.“
„Но аз не бих направил разлика между категориите сътрудници на ДС, които Законът за досиетата включва„, подчертава още журналистът. „Безспорно кредитните длъжници са важна част от тези категории, но те не са по-важни от имената на агентите в ръководствата на ВУЗ, които Комисията по досиетата вече започна да обявява, нито от шефовете на различните вероизповедания, както и на вече осветените агенти в съдебната, изпълнителната, законодателната власт, в медиите. Така че на нас, българите, тепърва ни предстои да получим и поставим на място поредните части от пъзела на посттоталитарния преход„, заключава разследващият журналист Христо Христов.
