Преди много, много години, толкова много, че даже ми е неприятно да си помисля за това – другарят Живков, тоя забавен шопски палячо, беше казал: Ние изградихме две Българии… И оттогава тези думи намират потвържденията си по най-разнообразни начини.
Всъщност другарят Живков е имал предвид тогава, лека му пръст и дано ми прости, че ровичкам в паметта му, че той и другарите му от БКП са построили блага – заводи, кравеферми и плувни басейни – като за две Българии. Но всъщност – знам ли и аз какво е имал предвид?!
Години по-късно някои доста остроумни господа забелязаха, че Живков е имал предвид друго. А именно, че той и съучастниците му от БКП са създали една България за простите хора – тези без власт, достъпи и връзки… и друга – за нашите хора. Или по-правилно ще е да се изразя така: Нашите хора.
Които и сега, като погледне човек, държат парите, властта и всичко хубаво или поне – полухубаво в твърде погрознялата България. Но думата ми беше за двете Българии.
Аз живея в „Младост“. Живея и храня плахи надежди, че животът ми на това място, в тоя град комплекс от олющени панелни кошери – може да бъде сравнително сигурен и щастлив.
Не си създавам никакви илюзии, че мога да заживея на по-красиво и чисто място. Защото не съм от хората на Втората България – тази, на другаря Живков. Не съм от Наш’те хора. Които сега са собственици на холдинги, партийни лидери, бивши мутри и настоящи евродепутати. Аз съм от първата България – България на излъганите хора.
И както живея – разбирам, че в моята „Младост“ убили един от „Наглите“. И ето точно сега е моментът да кипна. Замислям се, крайно изнервен и си казвам: Нима изчезнаха Бояна, Драгалевци, „Белите брези“ и Горен Лозенец – специалните места на хората от Втората България – та да си се избиват там? Нима дотолкова са се слели двете Българии, та хората от Втората да щъкат в моята? Та те са го убили все едно пред моя блок! Там, където аз садя цветя! Да, аз садя цветя пролетно време – сред боклуците и мизерията на Първата България.
Да садя ли цветя, щом хората от Втората България гърмят около тях? Някой избран параноик ще се усмихне и ще каже, че нищо не разбирам – че „Наглите“ и тям подобни нямат общо нито със старите структури и с никаква Втора България на Живков. Че те са просто един феномен на прехода. Че са част от нормалната, зародила се благодарение на демокрацията организирана престъпност.
Дрън, дрън, дрън. Ще му отговоря аз. Дори на децата в България е ясно, че старите и новите структури, че старите Наши хора и новите Нагли са хора от едно и също тесто. Хора, ядящи от една и съща лъжица, хранени от едни и същи ръце.
Просто ми се ще да не се появяват в „Младост“, да не хвърлят хайвера си тук, да не инфилтрират моята малка и излъгана България. Първата България – България на обикновените, излъгани, Ненаши хора. Нека си стоят във Втората България. И да си мрат в нея. Не при нас.
Калин Терзийски,
в. „Новинар“
