Европейската платформа за памет и съвест, учредена в Прага по инициатива на Полското Председателство на ЕС през октомври 2011 г., е отказала членство на българската Комисия по досиетата. Платформата обединява 20 правителствени и неправителствени организации от 13 европейски страни, работещи върху разкриването на престъпленията на тоталитарните комунистически режими.
В писмо до вицепремиера Цветан Цветанов (виж приложения документ), председателят на платформата Гьоран Линдблад посочва, че етичният и кодекс не позволява членуването на организации, в които участват бивши служители на репресивните структури и платени политически функционери на тоталитарния режим.
Посочени са и конкретни членове на КОМДОС, начело с нейния председател Евтим Костадинов, който е бил капитан от Народната Милиция в Добрич. „Добре известно е, че милицията беше използвана от комунистическите диктатури като поддържаща сила в репресиите срещу дисиденти и противници на режима. В българския закон за милицията е записано, че нейните служители могат да стрелят и да убиват хора в района на държавната граница“ – припомня Линдблад. Освен това милицията е участвала в потушаването на демонстрациите на българските турци срещу възродителния процес, включително в Североизточна България и района на Добрич, където през май 1989 г. са убити 9 протестиращи – подчертава се в писмото.
Другите сътрудници на КОМДОС, които са „осветени“ от европейската структура са Апостол Димитров – пръв секретар на Комсомола във Варна и секретар на Градския комитет на БКП във Варна от 1974 до 1989 г., Георги Георгиев, комсомолски и партиен функционер в София от 1980 до 1990, и Татяна Кирякова, специалист от Института по история на БКП преди 1989 г.
Костадинов се опитал да преметне европейците
Писмото на Европейската платформа за памет и съвест идва в отговор на официално искане за членство в организацията на българската КОМДОС, подписано от Евтим Костадинов. В него се твърди, че няма членове на КОМДОС свързани с българските репресивни комунистически служби.
Европейската платформа за памет и съвест, учредена в Прага по инициатива на Полското Председателство на ЕС през октомври 2011 г., е отказала членство на българската Комисия по досиетата. Платформата обединява 20 правителствени и неправителствени организации от 13 европейски страни, работещи върху разкриването на престъпленията на тоталитарните комунистически режими.
В писмо до вицепремиера Цветан Цветанов (виж приложения документ), председателят на платформата Гьоран Линдблад посочва, че етичният и кодекс не позволява членуването на организации, в които участват бивши служители на репресивните структури и платени политически функционери на тоталитарния режим.
Посочени са и конкретни членове на КОМДОС, начело с нейния председател Евтим Костадинов, който е бил капитан от Народната Милиция в Добрич. „Добре известно е, че милицията беше използвана от комунистическите диктатури като поддържаща сила в репресиите срещу дисиденти и противници на режима. В българския закон за милицията е записано, че нейните служители могат да стрелят и да убиват хора в района на държавната граница“ – припомня Линдблад. Освен това милицията е участвала в потушаването на демонстрациите на българските турци срещу възродителния процес, включително в Североизточна България и района на Добрич, където през май 1989 г. са убити 9 протестиращи – подчертава се в писмото.
Другите сътрудници на КОМДОС, които са „осветени“ от европейската структура са Апостол Димитров – пръв секретар на Комсомола във Варна и секретар на Градския комитет на БКП във Варна от 1974 до 1989 г., Георги Георгиев, комсомолски и партиен функционер в София от 1980 до 1990, и Татяна Кирякова, специалист от Института по история на БКП преди 1989 г.
Костадинов се опитал да преметне европейците
Писмото на Европейската платформа за памет и съвест идва в отговор на официално искане за членство в организацията на българската КОМДОС, подписано от Евтим Костадинов. В него се твърди, че няма членове на КОМДОС свързани с българските репресивни комунистически служби.
„С това действие Костадинов се е опитал да заблуди нашата международна асоциация (to deceive our international association – подчертано от редакцията). Освен, че е напълно неприемлиево за нас, то повдига въпроси за интегритета на Г-н Костадинов като Председател на КОМДОС“ – пише Линдблад.
По информация на Биволъ, Евтим Костадинов ще бъде предложен за нов мандат от бившия „специалист“ в Централното информационно организационно управление на Държавна сигурност (Седмо главно управление) и настоящ министър на вътрешните работи и вицепрезидент – Цветан Цветанов.
Ще ви приемем, но без ченгетата
Европейската платформа може да приеме българската КОМДОС, но в друг състав, без настоящите ченгета, подчертава се още в писмото. Препоръката е българският парламент да избере нови членове на Комисията, които не са били свързани с репресивния комунистически режим и не са били функционери на политическите му структури.
Друга препоръка към КОМДОС е да разшири читалнята си, която има само 6 места и да даде пълен достъп до документите си през интернет.
Политзатворници и борци срещу комунизма на протест за правото да са членове на КОМДОС
Тази седмица в София ще се проведат два протеста против дискриминацията на бившите политически затворници на комунистическия режим, които според българския закон не могат да бъдат членове на Комисията по досиетата, въпреки че са реабилитирани.·
На 13-ти март, вторник, в 11.00 ч. „Гражданска платформа за памет и съвест“ ще проведе протест и ще внесе в Министерството на правосъдието (ул. „Славянска“ 1) петиция до Европейския парламент.
Според организаторите дискриминацията на бившите политически затворници е арогантно нарушение на Резолюцията на ЕП за Европейската памет и тоталитаризма. България е нарушила и Пражката декларация, която е приета през 2008 г. от НС.
Изборът на нови членове на Комисията по досиетата преди премахването на дискриминационните параграфи от закона ще направи избраната комисия нелегитимна пред демократична Европа – смятат вносителите на петицията. Те ще внесат и искане Евтим Костадинов да не бъде избиран за втори мандат.
Петицията е подписана от политическите затворници Александър Наков, Гено Генов, Георги Константинов, Николай Галев, Никола Даскалов, Янко Янков, от граждани и граждански организации и е отворена за присъедняване на сайта:
http://toross.blog.bg/
Бившите политически затворници и техни съграждани ще се съберат в четвъртък, 15-ти март от 11.00 ч. на протест пред седалището на Комисията по досиетата на ул. „Врабча“ 1 с искане Евтим Костадинов да не бъде избиран за втори мандат.
ДАНС: Политзатворниците са терористи. Руските мафиоти са добре дошли
Особено скандален беше случаят с Георги Константинов, лежал и измъчван в комунистическите зандани за взривяване на паметник на Сталин. Той беше предложен за член на КОМДОС от СДС, но бившият служител на Държавна Сигурност Иван Драшков осуети кандидатурата му с мотива, че Константинов е бил „терорист“.
Драшков, който и сега е зам.-председател на ДАНС, е силно противоречива фигура от българските специални служби. Той беше уволнен след скандалите в ДАНС през 2008 г. когато влезе в конфликт с друга одиозна фигура – Алексей Петров – Трактора, също ченге от ДС, подземен бос, и рекетьор според държавното обвинение. Съдът обаче възстанови Иван Драшков на поста му.
И докато за Драшков бившите политзатворници и борци срещу тоталитаризма са „терористи“, той очевидно няма никакви възражения срещу настоящите чуждестранни бандити, от които трябва да пази България.
Както стана известно, именно Иван Драшков като представител на НСС е одобрил даването на българско гражданство през 2001 г. на руския мафиот Костя Циганов.
Това е станало въпреки публичната информация, че Циганов е издирван за тежки престъпления и е на мушката на американските служби като лидер на престъпна групировка.
Циганов беше експулсиран от България през март 2011 като опасен за националната сигурност, а в пресата бяха публикувани негови снимки как играе мач с премиера Бойко Борисов.
Към момента в МВР и в българските специални служби: ДАНС, НРС, НСО, работят над 2000 бивши кадри на Държавна Сигурност, много от които като Драшков са на ръководни позиции.
Източник: Биволъ
