Тези дни получих от колеги интересен разказ на тема „Защо дебелeем”. Ето част от разказа: „В началото Бог сътвори небето и земята. Земята бе покрита с броколи, карфиол и спанак и плодове най-различни: червени, жълти, оранжеви и всякакви, за да не приемат много калории, и животът на Адам и Ева да бъде здрав и дълъг…. И сътвори Сатаната стотици видове чипс, сандвичите McDonald’s и Кока-Кола, Пепси и други подсладени (с токсичите мононатриев глутамат* или аспартат) газирани напитки… И попита Сатаната Адам: „Искаш ли и пържени картофи, бира и цигари?” „Да – отговори Адам – Голяма порция. И няколко бири и кутия цигари”. И получиха Адам и Ева инфаркт. Въздъхна Бог, и създаде байпаса. И усмихна се Сатаната, и създаде Националната здравноосигурителна каса”.
Връзката между храненето и здравето е разказана научно още в книгите “Диетикон” и “Ихтиофагия” на белгийския лекар Людвик Нонис (1553-1645) – с тях той поставя началото на медицинската диететика. Нонис обръща внимание на здравословната храна, при което на почетно място поставя плодове, зеленчуци, ядене на риба (ихтиофагия). Сега науките за храненето – нутрициология (гръц. nutritio – храна, хранене, logos – наука), нутригенетика и нутригеномика – са неразделна част на медицината.
Кулинарията – изкуството на готвенето – принася част от тези знания до трапезата на хората. През последните години тя навлезе и в телевизионните предавания, като „Lord of the Chefs”, „Черешката на тортата”, „Бързо, лесно, вкусно“ на Ути Бъчваров и „Кухнята на Звездев”. Отскоро и във вестниците „Апетитко” и „Лакомник”** и книжките „Златните рецепти на Варвара”. Както и в книги като „Моята кухня“ на Раймонд Вагенщайн.
Всеки майстор готвач казва, че изборът на продукти с добро качество и здравословно съдържание е водещо правило на кулинарията. Макар че сега, когато цените на храните (електричеството и топлината) растат прогресивно, много българи и наизуст да научат рецептите на кулинарните академици, пак ще останат гладни или нездравословно нахранени.
В други страни, например в САЩ, медицинските университети са тези, които съветват хората какво да ядат и пият (вижте по-долу „здравословната чиния”, препоръчана от Харвардския медицински факултет). И работещите граждани на САЩ могат да изпълнят предписанията на лекарите. Така през последните 5-6 години в тази страна бе постигнато намаляване на броя на инфаркти и инсулти. А компании като McDonald’s, Кока-Кола и Пепси започнаха да отстраняват нездравословните съставки в техните продукти. (Благодарение на кампанията на проф. Джон Олни***, водещ учен в изследванията не неврототоксичните свойства на глутамата и аспартата, тези токсични подсладители бяха премахнати от много храни в някои щати в САЩ. Изследванията на тези вещества се правят с рецептори, открити в неговата лаборатория.)
Д-р Георги Чалдъков
__________________________________________________________
* Глутаминова киселина (глутамат) и аспарагинова киселина (аспартат) са биологични вещества, възбуждащи мозъчните нервни клетки. Синтетично произведени, мононатриев глутамат и аспартат са широко използвани в хранителната индустрия, като подсладители. Във физиологични концентрации глутамат и аспартат имат важни функции за дейността на човешкия мозък. Обаче, в концентрациите, в които са добавени в различни храни и напитки, те са токсични за нервните клетки, особено за бремени и деца, както и за възрастни с невродегенеративни болести (болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон, както шизофрения и епилепсия).
** Преди да прочета, че това е „истинският кулинарен вестник”, и като видях един от рекламиращите го лица, помислих си, че този вестник ще пише за лакомниците за власт, например Меглена Кунева и Георги Първанов – един „неук човек, който 30 години се е занимавал с Димитър Благоев и с лов на вълци” (по определение на Огнян Минчев, политически анализатор).
*** Професор Джон Олни от Вашингтонския университет в Сейнт Луис. Трима колеги от Варненския медицински университет – Татяна Тенкова-Хойзер, Сета Дикранян и Крикор Дикранян – работят във Вашингтонския университет, включително и с този голям учен преди години. Джон Олни направи кампания срещу токсичните подсладители. Вярвам, че доц. Дора Костадинова, декан на Факултета по обществено здравеопазване при Медицински университет – Варна, ще последва неговия пример.
