Здравейте,
Казвам се Мария Атанасова Атанасова (с моминска фамилия Кокалачева/ Христозова*). Родена съм през 1940 г. в Асеновград.
Пиша това писмо заради един свой братовчед, Христо Стефанов Попов (или Христо Стефанов Сталев**), роден през 1939 г. в същия град, с когото навремето бяхме много близки.
Този мой братовчед емигрира през 60-те години през Югославия за САЩ. (Беше спортист, замина на едно състезание в Югославия, от което не се върна.) По-късно успя, колкото и това да не е било лесно, да изтегли и семейството си – имаше съпруга и дъщеря, която кръсти с името Мария. В САЩ, или по-точно в Чикаго, където се е установил, на моя братовчед Христо се ражда и второ дете, син (неговото име не зная).
Доколкото знам, в емигрантския си живот Христо Попов се е препитавал с дърводелство (това беше занаятът на баща му Стефан) и с хотелиерство. Първата му съпруга почива и след време той се жени втори път.
Не знам дали този мой братовчед е още жив. Но имаше времена, когато емигриралите, избягалите от страната роднини, приятели и пр., не можеха да се върнат в Родината си. Не можехме нито ние да отидем при тях, нито те при нас. Или поне не можеха да направят това легално.
Братовчед ми Христо, впрочем, заради когото се реших да напиша това писмо, е идвал в България след като предишният режим го превърна в т.нар. невъзвръщенец. По времето на бившия режим – под чужда самоличност, криейки се от властта. Не можех да го видя тогава – освен всичко друго, от 1960 г., т.е. откакто се омъжих, не живея в родния си град.
Идвал е и няколко години след края на този режим – видял се е с моята майка (негова леля) Мина Христозова в Асеновград. (Тогава тя беше още жива.) Поискал и с мен да се види, но за съжаление се разминахме и тогава, не можахме да се срещнем.
Сега съм вече на възраст, в залеза на живота си. Но въпреки, че е така – а може би именно защото е така – бих се радвала да се чуя, да поговоря, макар и след много, много изтекла вода, с изгубения си, много близък някога братовчед.
Ако той е още жив разбира се. И ако случайно някой от вашите читатели, някой от българската общност в Чикаго се сети, че го познава или знае нещо за него.
Пишейки това писмо си давам сметка разбира се, че то е като „писмо в бутилка”, не се знае кой ще го намери. Но се надявам все пак, че това, че съм го написала, няма да е съвсем напразно.
Благодаря предварително за отделеното време и информация на всеки, който би решил, че може да помогне моето писмо да стигне до Христо, един едър светлоок българин от Асеновград, който от много години живее (или поне е живял дълго време) в Чикаго.
С най-добри пожелания,
Мария Атанасова
––––––––––––––––
* Фамилното име е сменено, понеже един от бащиния ми род Кокалачеви, братът на баща ми, е бил преследван от властта след 9.09.1944 г.
** Не съм сигурна точно с какво фамилно име – Попов или Сталев, моят братовчед по майчина линия Христо е напуснал страната и как се е водил по документи след това. Неговият дядо във всеки случай беше свещеник и оттам е това Попов.
