Днес, 11 март, отбелязваме втората неделя на Великия пост, посветена на паметта на светия наш отец Григорий Палама, архиепископ Солунски. В една своя проповед върху Евангелието за втората неделя на поста, св. Григорий обяснява мистичното значение на този евангелски текст (за спускането на разслабения през покрива, за да застане пред Христа и да бъде изцелен, Марк 2:1-12). Той парадоксално използва образа на спускането на разслабения от покрива, за да разкрие учението за молитвата, която слиза от ума в сърцето, за нетварната божествена светлина и за единението, което се стремим да постигнем между ума и сърцето.
Св. Григорий Палама се родил към края на XIII в. от знатни, благочестиви и духовно просветени родители. Той получил добро християнско възпитание и високо за онова време образование. От малък обаче останал без баща. Грижата за издръжката и възпитанието на своите осиротели деца поела духовно просветената му майка. Още от рано св. Григорий проявил склонност към съзерцателен живот. Макар и още младеж, той водел строго монашеско житие. Когато станал пълнолетен, решил напълно да се отдаде в служение на Бога.
Заедно с двамата си братя Григорий заминал за Света Гора, която по онова време била цветуща духовна градина и крепост на Православието. Майка му, заедно с деветте си дъщери, също приела монашество.
В Атон младият монах Григорий се поставил под духовното ръководство на старец Никодим. Цели осем години този опитен старец въвеждал и възвеждал Григорий в духовния живот. След смъртта на стареца Никодим Григорий се заселил в лаврата на св. Атанасий Атонски. Тук в продължение на десет години той прекарал в най-строг аскетически живот. Чрез пост и молитва, в безмълвие и съзерцание, той все повече възраствал в духовния живот и достигнал върха на богосъзерцанието.
Св. Григорий си спечелил името на учен богослов и голям поборник за православната вяра. По нрав той бил кротък, благороден, винаги въздавал добро за стореното му зло, търпеливо понасял бедите. По живот бил добродетелен и свят. Удостоен бил от Бога с дара на чудотворство и пророчество и с дара на постоянния покаен и умилителен плач, от който се повредили очите му. Починал на 14 ноември 1359 г. на 63-годишна възраст. Осем години след смъртта му бил причислен към лика на светците, а малко по-късно било наредено да бъде чествана паметта му на днешния ден – Неделя втора на св. Велики пост. Св. Църква го възпява като светилник на Православието, учител и твърдина на Църквата, украшение на монасите, непобедим поборник на богословите, проповедник на благодатта и свещен орган на премъдростта.
Миналата неделя празнувахме Тържеството на Православието. Сърцето на човека е вратата, през която Божията благодат влиза в живота ни, а ключът, който отваря тази врата е вярата, но не каква да е вяра, вярата в догматите на Църквата. Твърдата вяра в тези догмати отваря сърцето ни, за да получим нетварната светлина на Светата Троица чрез Светото Кръщение. Когато сме приели и изповядали вярата в тези свети учения, разкрити от Бога, ние сме отворили сърцата си, за да приемем Бога в най-съкровените дълбини на нашата личност.
В своята проповед, св. Григорий обяснява, че постът укрепва душата с добродетел. Обратно, нерадението в делото на поста усилва нашата поробеност на порока.
Но има и друга връзка. Когато човек не осъзнава ценността на поста, той също започва да пренебрегва и ценността на вярата. В съответствие с това, появяват се съмнения за ценността на монашеството. Ето защо в световното „Православие”, постът е в пренебрежение, а монашеството, ако изобщо го има, е преследвано, отбягвано и изолирано.
Тези първи две недели от Великия Пост са най-неприятните през годината за икуменическите епископи на световното „Православие”. Миналата седмица беше победата на Православието над всички лъжливи религии, същите, с които световното „Православие” се моли на техните икуменически събирания, а тази седмица, Църквата изправя пред всички вярващи образа на св. Григорий Палама, който повтаря общата тема от миналата неделя, като се фокусира предимно върху грешките на латинците, разобличавайки ересите на папството. Неговите обемни писания разкриват заблудата на римокатолиците за Filioque, тяхното погрешно разбиране на Божията благодат, нетварната светлина и т. н.
Днес още православната църква чества Св. Софроний Премъдри, патриарх Йерусалимски (560 – 638) и Св. Софроний Врачански (1739 – 1813).
Св. Софроний Врачански е роден през 1739 година в Котел, с мирско име Стойко Владиславов, в семейството на заможен търговец на добитък.Сам описава живота си в книгата „Житие и страдания грешнаго Софрония“. Учител, станал свещеник, страдал от турците. Овдовял, приел монашество, брат на Къпинския манастир, Великотърновско, с име Софроний – възведен епископ Врачански.
Преследван, отива в Румъния. През 1803 година Софроний Врачански заминава за Букурещ, където служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански. От 1806 до 1812 година е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след Руско-турската война. С дара на предвиждане, в 1812 година издал позив до сънародниците си да посрещнат руските войски радушно, защото чрез тяхното оръжие България може да се освободи от „турското варварско мъчителство“. Починал в Румъния през 1813 година. Канонизиран е за светец на 31 декември 1964 година от Българската православна църква.
„Житие и страдание на грешния Софроний“ – смята се за първата автобиография на българин. С това съчинение Софроний окончателно скъсва със средновековната книжнина и поставя началото на съвременната българска литература. За пръв път е отпечатано от Георги Раковски в пет поредни броя на вестник „Дунавски лебед“ през 1862 г.
Освен на „Житие и срадания грешнаго Софрония„, св. Софроний Врачански е автор на сборник с неделни и празнични проповеди, издаден в Римник (Румъния) през 1806 г. под заглавието „Кириакодромион сиреч Неделник“.
Той съдържа тълкувателни проповеди върху неделните и празничните литургийни евангелски четива. Тълкуванията са правени по съответните проповеди на архиепископ Никифор Теотокис – образован грък на служба в Руската православна църква, който озаглавил труда си Кириакодромион.
„Кириакодромион“ е известен и с името на автора си – Софроние. Това е първото печатно произведение на новобългарски език и единственото произведение на Софроний отпечатано приживе. Запазено негово издание се съхранява днес в Народната библиотека „Свв. Кирил и Методий“ в София.
Източници: www.pravoslavieto.com и vseh-svjatih.blogspot.com
