Гьоран Линдблад, президент на Европейската платформа за памет и съвест, бивш заместник председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и председател на нейния Комитет по политическите въпроси, докладчик по изготвянето на резолюция 1481 Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими, каза следното:
На 5 юни 2012 г. предстои да бъде проведена конференция в Европейския парламент, в която ще вземат участие професори по международно право и политици – Карла Делпонте, Йоахим Гаук и др.
Става въпрос за разследване престъпления срещу човечеството и престъпления на комунизма. Освен правна страна този въпрос има и политическа страна.
Правното осъждане на комунистическите престъпления трябва да бъде осъществено. Трябва до опитаме да го направим, защото този въпрос е важен не само за европейското население, а и за света.
Една част от виновните са починали, но тези, които са още живи, трябва да бъдат изправени пред съд, за да знаят младите поколения какво се е случвало и за да не се повтарят тези стари, порочни тоталитарни системи. Младите хора са много малко или въобще не са информирани за тази част от историята на Европа и това трябва да бъде поправено.
Много често ми задават въпроса за сравнение на нацистките престъпления и комунистически престъпления. Дали става дума за нацистки, комунистически или религиозно-фундаменталистки, ние подхождаме спрямо режимите съответно техните дела – те са тези, които трябва да бъдат осъждани.
Демократи сме и можем много да си говорим подобни неща, но когато има наказания, произнесени въз основа на съдебен процес, разследвания по съдебен ред и в рамките на закона, тогава трябва да се произнесе присъда на демократична правова общност. Това е единственият начин за постигане на отговорност и справедливост.
За важните принципи на платформата и според личното ми мнение, архивите трябва да бъдат максимално отворени и достъпни за граждани и изследователи.
Не коментирам работата на комисията по досиетата, а етичния кодекс, който не позволява в платформата да участват хора, които преди са били бивши политически функционери на режимите и са били сътрудници на службите. Изненада е, че самият Костадинов, който е работил в репресивните структури на бившия тоталитарен режим в България оглавява разследванията на досиетата. Това е грубо нарушение на кодекса и е основание за неприемане кандидатурата за членство.
Публикувано от Асоциация на свободното слово „Анна Политковская„
„Platform President visits former political prisoners in Bulgaria
March 24, 2012
Sofia, 23 March, 2012. Göran Lindblad, President of the Platform of European Memory and Conscience, visited Sofia upon invitation by the former President of Bulgaria, Mr Petar Stoyanov and associations of former political prisoners of the Communist regime.“
С тези думи започва прес-рилийза на Европейската платформа за памет и съвест от 24.03.2012 г.
Защо ли в малкото медии, обърнали внимание с някой и друг ред на това извънредно важно за България събитие, не се съобщава горната подробност за височайшето равнище на поканата към президента на Европейската платформа за памет и съвест?
Дори истинските организатори не споменават за тази съпричастност на един бивш президент и още по-бивш зам.-министър на правосъдието (подобно на бившия прокурор Никола Филчев).
Паметта на нацията е съхранила спомена за развихрилата се през не толкова далечната 1994 г. канонада срещу политическата партия „Либерален конгрес“, която не беше допусната до парламентарните избори именно благодарение на натиска на въпросния зам.-министър (комуто под сурдинка някои – справедливо или злонамерено – са прикачили псевдонима „Виктор“, сиреч „Победител“).
Каква ли щеше да бъде съдбата на България днес, ако тогава „Победител“-ят и стоящите зад него не бяха посегнали върху правото на участие в изборите на политическата партия с лидер Янко Н. Янков?
Но историята, както и децата в детските градини знаят, не признава „Ако“.
И все пак: Ако „Иване, кажи си…“ беше проработило преди десетина години, каква ли щеше да бъде съдбата на България днес?
Само че нито Иван си каза, нито президентствуващият „изобличител“ изплю камъчето – до ден-днешен.
Което не пречи на последния да лобира пред автентичните страдалци да не поставят кандидатурата на Георги Константинов – „терориста“ от далечната 1953 г. (обвинен тогава и осъден на строг тъмничен затвор за „опит да взриви паметника на Й.В. Сталин в „Парка на свободата“) за член на Комисията по досиетата.
И тъй като „Ако“-то нищо не променя, всичко продължава да си крета по старому – и народът изяден (геноцидно), и „Победител“-ите сити…
ПАМЕТ – имаме;
СЪВЕСТ – нямат!