Фотев е Малкият принц на любовната ни лирика. Който не е имал приключението
да го чуе и види, никога няма да чуе и да види тайнството на зачатието – как от
мъжката самота се стига до епилептичния крясък на гларуса и той се превръща
в григорианско пение на делфините.
Румен Леонидов, „Благовещение без Христо Фотев”, 2011
.
“Българин и жител на Бургас”, Христо Фотев Константинов е роден на 25 март – Благовещение – през 1934 г. в Истанбул. През 1940 г. стъпва на бургаска земя и “морето се изправя пред очите му”. След това – жената и жената, и жената. И неговата Eureka! – най-романтичната – за нея:
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Според едно предание, когато разбрали за смъртта на Христо Фотев – 27 юли 2002 г. – бургазлиите извикали: “Фотев е мъртъв. Няма море, няма жени.”
Христо Фотев написа сантиментални посвещения и за морето, България, свободата, пристанището, делфините… И великолепното:
Майките ни, рано остарели,
сънуваха хамбарите задръстени.
По пръстите, отдавна изтънели,
се свличаха венчалните им присътени.
“По-тихо!” – нали сте чували гласовете на недобронамерените и самовлюбените, които обиждат Христо Фотев за “Изпълкомът заседава” – тези стихове са именно от там и са бисери в короната на световната поезия.
AD 2012, Благовещение – приятели ще направим течна литургия за Христо Фотев. Като разберат това, ще дойдат, както и миналата година, рибарите, делфините и гларусите от залива. И всички ще си говорим за Христо Фотев. И ще сме привлечени от романтичната гравитация на бургаското пристанище, Морското казино, скоците на делфините “между морето и небето – някъде/ на гларусите в скръбното арго”. Особено много от “ръцете, нозете, очите и косите” на жените – никоя от тях нямаше да излъчва толкова много чар без поезията на Фотев. Който има рецептори за тези сигнали знае, че в метафорите на Яворов, Лорка, Неруда, Превер, Фотев пулсира световната лирика.
И изведнаж като че ли, а може би наистина, пак ще влезе Христо Фотев – тихо ще седне край масата, ще каже “Наздраве!”. И ще изрече с изумление:
Но аз съм жив – на гарата съм в девет.
…Приемам възхитителния риск
да бъда жив, не някакъв излишен
и мъртъв Христо Фотев да съм аз…
Присъствие в отсъствието – дар за надарените, евхаристия за Христо Фотев.
Д-р Георги Чалдъков
–––––––––––––––––––-
Брошура, посветена на „Колко си хубава!“ (How beautiful you are!) и на нейния автор Хриско ФОТЕВ (Hristo PHOTEV)
