Автор: Маргарит Жеков*
Наскоро в новинарските тълкувания стана дума за особения подход на румънската дипломация – в свой неотдавнашен спор с Украйна румънската страна поставя пред международния съд в Хага прекомерни искания, за да постигне в края на краищата удовлетворяване на свое частично право. Може би насърчена от този свой успех спрямо Украйна, сега Румъния опитва подобен подход и спрямо България, споменавайки за спорна ивица от 17 квадратни километра крайбрежни води, принадлежащи към територията на България, и добавяйки, след десетгодишно мълчание, че трябва да бъде уреден и въпросът с румънското малцинство в България.
Ние, простосмъртните българи, които досега смятахме, че румънското присъствие в България – освен сградите и персонала на Румънското посолство и “Ромпетрол” в София, се изчерпва с половината от естрадния дует “Румънеца и Енчев” и няколкото бензиностанции на “Ромпетрол” в Северна България – сега трябваше да се поровим в архивите, за да разберем какво имат предвид румънските дипломати.
На 29 октомври 2002 г. румънският министър-председател Адриан Настасе заявява в съвместна пресконференция с българския премиер Симеон Втори, че “в България има румънско малцинство, на което трябва да се оказва материална и логистична подкрепа”. На което Михаил Иванов, тогавашен секретар на съвета по етнически въпроси към МС, отговаря, че “само 1088 български граждани се самоопределят като румънци”. А относно намекваните в този смисъл 10 056 власи Михаил Иванов уточнява, цитиран от журналистката Биляна Иванова, че “те говорят арумънски език, различен от румънския, имат собствен фолклор и традиционни носии”, но “се чувстват свързани с Румъния”, защото, както пояснява Биляна Иванова, “румънската държава е най-надеждният им спонсор”. Иванова пише още, че:”От северната ни съседка идват и парите, с които се организира ежегодният Балкански фестивал на влашкия фолклор във Видинско. И въпреки че езикът им е уж различен, власите с охота приемат пратките с компютри, учебници по румънски и друга литература от Букурещ. Последната пратка буквари, която разбуни духовете в Добрич, се появи мистериозно с финиширането на участниците в ралито „Браила-Констанца-Добрич“. (“Букурещ откри румънско малцинство у нас” и “Румънско малцинство ли? Нищо чудно, ако я караме така” – Биляна Иванова, в. “Новинар” от 30 и 31.10.2002 г.).
Тези позовавания показват, че отново става дума за неоснователни претенции в стил “шопски език”, но този път подплатени не само със словесни, а и с парични излияния, с което Румъния на практика е иззела правомощията на българската държава и целенасочено се опитва да ‘порумънчи” нейни граждани. Тези действия на Румъния трябва да накарат българските управници да се погрижат за изкушаваните български граждани – и с цялата сила на законната и правомерна държавна подкрепа да запазят тяхната самобитност от порумънчване.
Що се отнася до спорната ивица от 17 квадратни километра крайбрежни води, принадлежащи към територията на България, за която Румъния претендира – България в отговор би могла да поиска от съда в Хага ревизия на Крайовската спогодба в частта й за тези 65 000 българи, които е трябвало да бъдат прокудени от Северна Добруджа (като се осигури на днешните им потомци обезщетение и завръщане в родните места на предците им), тъй като изтеглените от Южна Добруджа в замяна румънски заселници са изпратени там след 1913 г. с цел етническо прочистване, докато българите от Северна Добруджа живеят по тези земи повече от хилядолетие. За историците не е тайна, че самото название Добруджа е турското произношение на името на владетеля на тази област, българският княз Добротица, а Северна Добруджа и по-точно местността Онгъл е “първото поселение на Аспаруховите българи след заселването им на Долни Дунав през втората половина на VII век”. (Виж справката в свободната енциклопедия – http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BD%D0%B3%D1%8A%D0%BB)
В едно сегашният румънски външен министър Кристиан Дяконеску наистина е прав: България и Румъния са приятелски страни. И от българска страна това приятелство е потвърдено още от Стефан Стамболов, който, като член на регентския съвет, през 1887 г. е направил предложение България и Румъния да се съединят под короната на румънския крал Карол. Това предложение не е било прието, но едно изказване на академик Иван Дуриданов сто години по-късно, в една лекция по езикознание по време на студентството ми, а имено, че “75 (седемдесет и пет) на сто от румънската лексика се състои от български думи”, потвърждава колко мъдър и далновиден държавник е бил Стамболов.
И като става дума за Стефан Стамболов, нека да си припомним откъс от една негова реч от 8 февруари 1879 г. по време на първото заседание на Учредителното събрание в Търново, която посочва първопричината на днешните недоразумения – както тези с Румъния, така и онези с името на република Македония: “Где са, господа представители, где са нашите мили градове Ниш, Пирот, Враня и Лесковец? Дадени на сърбите. Где е Тулча и Добруджа? Дадени на Румъния. Где е Одрин, Солун, Дебър, Битоля, Охрид, Скопие, Прилеп, Велес, Щип и други страни на нашето отечество? Где?” (Димитър Маринов, избрани произведения в пет тома; – “Стефан Стамболов и новейшата ни история”, том 5, стр. 47, издателство “Изток-Запад”, 2004 г., София).
Вместо да изпитва ако не почит, то поне малко неловкост пред историческата истина и да си спести безпочвените претенции към България, румънският външен министър, чрез неоснователните искове към България и разпалването на ненужен спор, сякаш се старае да потвърди като уместно ветото на Холандия спрямо собствената му страна и спрямо България относно присъединяването към шенгенското пространство. И ако Румъния смята, че такава дипломация спомага за запазване на „приятелската атмосфера” и успешното развитие по общия път на двете страни в Европейския съюз, тогава е нужно да се подчертае, че за две приятелски и християнски държави в Европейския съюз подобава, освен пазенето на Десетте Божи заповеди и вярата Христова, и спазването и на най-елементарното библейско правило: „Не се скарвайте по пътя” (Битие 45:24, последна част на стиха).
Приложение:
Карта на българското землище през ХІХ век и Санстефанска България
–––––––––––––––––––––
* Маргарит Жеков е роден през 1963 г. в Хасково. Завършил е немска филология в СУ “Св. Климент Охридски” и богословие в Германия. Автор на шест стихосбирки. Носител на националната награда на студентските литературни клубове за поезия (1986), награда на в. “Кръг” от Националния конкурс “Южна пролет” за дебютна книга (1991) и националната награда “Светлоструй” за 1993 г. Негови стихотворения са превеждани на немски, английски, френски, унгарски, румънски и испански език. Превежда от немски, английски, испански, унгарски и шведски език. Член е на литературния кръг «Европа» в Капфенберг, Австрия. Живее и работи в София.
Мълчим си по спора с Румъния
Според бългаският външен министър румънският му колега е направил грешка, а „ние ще замълчим, за да се уталожи проблемът“. Мълчанието според министър Младенов е начинът да се държим достойно в този случай, понеже той бил „деликатен“.
http://news.ibox.bg/news/id_1754959762
Не трябва да се поддаваме на „необмислени провокации“, които работят за чужди интереси. Това каза в ефира на Нова телевизия външният министър Николай Младенов по повод породилия се спор с Румъния за акваторията в икономическата морска зона.
По-рано стана ясно, че в интервю за телевизия „Реалитатя“, цитирано от румънската преса, външният министър на Румъния Кристиян Дяконеску е заявил, че страната му няма спор с България, а само претенция за уточняване на една зона, спрямо която да се приложи конвенцията за морско право.
Преди седмица, министърът заяви, че между Румъния и България има „спорна зона“ що се отнася до държавната граница в морето, като обясни, че става въпрос за 17 кв. км. Изявленията му предизвикаха серия реакции и коментари и в двете страни, припомня money.bg.
На свой ред министър Николай Младенов каза, че Румъния се опитва да окаже натиск на България върху преговорите в икономическата морска зона на границата ни със северната съседка.
„Колкото повече се коментира и анализира тази тема в България, толкова повече обслужваме други страни и интереси. По-добре е да мълчим“, категоричен бе външният министър.
Той отбеляза, че този спор с Румъния е от времето на социализма. Преговорите и регламентирането на тези зони трябва да бъдат в интерес на България, изтъкна Младенов и съобщи, че България се е опитвала да привлече вниманието на ООН по въпроса още преди 20 години.
Министърът на външните работи уточни, че става дума за акватории. По думите му 17 морски мили е твърде малко пространство, независимо има или няма газ на него. „Не, оттам няма да минава „Южен поток“ и „Набуко“, посочи министърът.
„Колкото повече се нагнетява ситуацията в България по тази тема, толкова по-зле за България и толкова по-трудно ще намерим решение. Румънският министър направи абсолютна грешка, той обърка нещата, ние ще замълчим, за да се уталожи проблемът“, подчерта Младенов и добави, че тава е начинът да се държим достойно предвид деликатния случай.
Подобно на албанците, които етнически са потомци на романизирани илири, власите са етнически потомци на романизирани траки. Поради това те са живели разпръснато върху почти цялата територия на Балканския полуостров. Културно-исторически, те са били граждани на Византийската империя, а след това – и на Първата и Втората българска държава. Именно затова до средата на 16 век българският език и писменост са били официален език и писменост на населението на почти цяла сегашна Румъния. Нещо повече, българската писменост остава официална писменост на народа на днешна Румъния чак до средата на 19 век. На тази основа ние имаме с тях родствени етнически и стари културно-исторически връзки.