Служители на ДАНС заплашвали членове на НД „Екогласност“

На 7 март т.г. Пламен Димитров от НД „Екогласност” е бил извикан на разпит при полицейски инспектор Калин Маринчев, който му задал четири въпроса, изпратени от Врачанска окръжна прокуратура. Те били свързани с Обществено обсъждане на Националното хранилище за радиоактивни отпадъци, състояло се на 29 март 2012 г. в големия салон на Дома на енергетика в гр. Козлодуй.

В отговорите си Пламен Димитров засегнал документален аудиозапис, направен по нареждане на изпълнителния директор на ДП „РАО” Делян Петров, скрит и представен след искане по ЗДОИ във фалшифициран вариант на хартиен носител. Важността на този аудиозапис се състои в записаните заплахи, отправени от трибуната от водещия срещу НД „Екогласност” и неговите представители на обсъждането. Което е скандално като изявление на висш държавен служител в страна – членка на НАТО и ЕС, управлявана от демократична партия, насочено срещу демократичните промени и конституционния строй. Наличието на аудиозаписа за втори път е било потвърдено от изпълнителния директор на ДП „РАО” в неговия софийски кабинет, пред свидетелите Георги Котев, ядрен физик и експерт на НД „Екогласност”, инж. Петър Пенчев и Пламен Димитров.

Тези отправени заплахи са според Пламен Димитров сигнал за пряка разправа. На излизане от залата Димитров е бил разделен от инж. Пенчев – по думите на Димитров „професионално и много добре изпълнено” – от лице от силовите служби, което не се легитимирано. Пламен Димитров е бил заплашен с физическа разправа за „ликвидиране”. По същото време инж. Пенчев е бил заплашван от служител на силовите служби с фамилия Цветков, че ще бъде предаден от ДАНС на съда. Цветков заявил, че без негова заповед никой не действа.

В началото и края на дознанието Пламен Димитров акцентирал, че той и инж. Петър Пенчев са присъствали като длъжности лица, представляващи НД „Екогласност” и заинтересованата общественост – съгласно българското законодателство и Орхуската конвенция*, което е видно от писмената им регистрация за общественото обсъждане и личното им представяне по микрофона в Дома на енергетика в Козлодуй.

–––––––––––––––––––

* Конвенция за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда. Тази конвенция е приета в Орхус, Дания, на 25.06.1998 г. и влиза в сила за България от 16.03.2004 г. (Целият текст на конвенцията може да се прочете тук.)

.

Из Орхуската конвенция:

Член 1-ви гласи: „За да допринесе за защита на правото на всеки човек от настоящите и бъдещите поколения да живее в околна среда, благоприятна за неговото здраве и благосъстояние, всяка Страна гарантира правата на достъп до информация, участие на обществеността при вземането на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда, в съответствие с разпоредбите на тази Конвенция“.

Член 2-ри, ал. 3, точки а и b гласят:

“Информация за околната среда” означава всяка информация в писмена, визуална, звукова, електронна или друга материална форма относно:

(а) състоянието на елементите на окол­ната среда, каквито са въздухът и атмосферата, водите, почвите, земите, ландшафтът и при­родните местообитания, биологичното разнообразие и неговите компоненти, включително генетично модифицираните организми, и взаимо­действието между тези елементи;

(b) факторите, като например вещества, енергия, шум и радиация, и дейностите или мерките, включително и административните мерки, екологичните споразумения, политики, законода­телство, планове и програми, които оказват или биха могли да окажат въздействие върху елемен­тите на околната среда, посочени в точка (а) по-горе, и анализ на разходите и ползите и други икономически анализи и допускания, използвани при вземането на решения, отнасящи се до окол­ната среда.

Член 2-ри, т. 5 гласи:

“Засегната общественост” означава обществеността, която е засегната или може да бъде засегната от вземането на решения за окол­ната среда или има интерес в този процес; за целите на това определение ще се счита, че непра­вителствените организации, работещи за опазване на околната среда и отговарящи на всички изиск­вания на националното право, имат интерес.”

Еврочикаго