Празникът в българското посолство в Лондон

Денят на България посрещнахме по български с много настроение и желание да се почувстваме заловени за ръце и за сърце…

В навечерието на 3-ти март в Българското посолство в Лондон се състоя коктейл по случай Националния ни празник. Редом с дипломатите, поканени като официални гости, присъстваха представители на кметството, приятели на България от различни националности и много българи, които крепят Българското в столицата на Великобритания.

Големите осветени салони на посолството трудно побраха многобройните гости.

Приемът откри посланик Любомир Кючуков с една запомняща се реч, в която направи едновременно исторически анализ на връзките между България и Великобритания през годините, но в същото време с много чувство за хумор отпращаше и към „по-грапавите” моменти в нашата взаимна история. Англичаните обичат да се говори със самоирония, която да забавлява, и наистина това е най-добрият начин да проумееш и преодолееш различията. Г-н Кючуков използва случая, за да си вземе довиждане с всички, с които работи толкова плодотворно по време на мандата си, и когато спомена, че само след десет дни си заминава, в салона полази почудената въздишка на хората, които съжаляваха за тази раздяла.
Но по-важното за всички бе, че годините, прекарани в сътрудничество, оставаха в добрия календар на успешно постигнатото общение.

За българската общност (но и за нашите предани чуждоземни приятели), истинският празник бе вечерта, когато се запътихме към „Оксфорд стрийт“, където точно в 19.30 ч. започна тържественият концерт на България, посветен на нейния ден. Хората бяха нетърпеливи – чакаха това тържество и идваха отдалеч, за да се присъединят към него. И добре че повечето бяха рано-рано в салона на „Армията на спасението”, побиращ 500 души, защото в един момент домакините затвориха вратите и не допускаха повече присъстващи. Мерките за сигурност не разрешават в салона да има правостоящи, а уверявам ви, че тази вечер гостите без места за сядане бяха много.

В приветствието към присъстващите г-н Кючуков за пореден път изрази огромното си задоволство, че в Лондон българите не са вече диаспора, а са общност. Напомни ни, че България е навсякъде, където има българско училище, където запява Лондонският български хор, където се залюляват хората на ансамбъл „Танец”. А ние всички бяхме там и тази вечер.

В този тържествен ден посланик Кючуков връчи най-напред прекрасните алманаси на Фондация „Димитър Бербатов”, озаглавени „Успелите деца на България – 2010” на наши ученици. В тях бяха снимките и изредените постижения на номинираните от Българското училище към Посолството, част от гордостта на родината ни: Анабел Минкова, Калоян Козлев, Мила Апостолова, Никълъс – Александър Шрайф, Селина Бахчеванска и Таня Ковачка.

След това на сцената се качиха най-малките ни азбукарчета от неделната предучилищна група, ръководени от любимата си учителка г-жа Невяна Анастасова и помощницата й, г-ца Катя Първанова. В ръчички държаха собственоръчно изработени български знаменца и запяха с гласовете си на мъничета „Знамето ни е трицветно, мило, хубаво, приветно…”. Казаха стихче, обраха симпатиите и любовта на всички.

След тях последва великолепното оперно изпълнение на Анабела Весела Елис, съпроводена на пиано от Габриела Георгиева (България е страна на пленителни певци, нали си знаем!).

После се люшнаха и шарените хора на ансамбъл „Танец” – първом ситни и по-кротки, а после вихрени и пламтящи, както си му е редът на всеки наш празник. И тогава порядъкът в залата се наруши, защото мъничките азбукарчета наскачаха отпред пред сцената и сами си направиха свое си друснато хорце – кой как може. Мале, що радост и безредие…ама па весело (тюх да се не види!).

После, за да си поемем дъх, на сцената се качи г-жа Здравка Момчева с театралната група на гимназиалния ни курс. Децата (ох, не са вече толкова деца – млади, красиви, талантливи големи човеци са си), облечени в народни носии, изпълниха прекрасно поемата „Хайдути” на Ботев. България ни чува, че ние говорим езика й, че Ботевото слово се предава на младите, за да помнят, знаят, тачат, за да го даряват и те един ден на децата си, където и да ги запрати по света съдбата им. А после гимназистите ни запяха песента, която сами си избраха – „Йовано, Йованке”. Звезди са ни, звезди, учениците! Господ да ги пази! И ние!

И разбира се – накрая за най-силен финал, на сцената се нареди любимият ни, неповторимият ни Лондонски български хор на Десислава Стефанова, носител на званието на БиБиСи „Хор на годината – 2006”. Е, в този момент нямаше вече въздух за дишане в залата, защото всичкият кислород бе задушен от възторг. Ама като ти е хубаво – що ти трябва да дишаш! Пей! Нали знаете, че този хор е почти целият от чужденци. Какви ти чужденци? То нашата песен и нашата Деси завинаги са ги побългарили и те са си вече нашенчета. Основният хор се състои от около 50 души. Но сега имаме вече и „хор – бебе” от нови постъпления (100 души са в листа на чакащите). Тази вечер за първи път се включиха и по-новите хористи. Сцената се запълни и огря като шарена черга. Като запяха тия ми ти гърла, че като се заизвива нашенското …е-хе-хе-хей!

Обърнах се да огледам залата – препълнена, засмяна, заляна от възторг!

Честит празник, България! Да живей!

Снежина Мечева,
Директор на Българското училище към посолството в Лондон
Говорител на АБУЧ

Лондон, 3 март 2012 г.