Трети март за България е денят, в който българинът (би трябвало да) се замисля за своята общност, за държавата и пътя, който е изминала, за жертвите за свободата.
Това е, разбира се, и официален ден – на патетики, речи, паради и приеми.
Приеми не само у нас, но и в българските посолства в чужбина.
На тези приеми, предполага се, гостите идват – освен да пият уиски и да установяват връзки – да почетат държавата България, член на Европейския съюз. Да почетат нейното достойнство.
Всъщност, националният празник на една държава е празникът на нейното достойнство!
Тези дни в медиите изтече информация, че тъй като нашите посолства нямат достатъчно средства, привличат спонсори за отбелязването на празника. Информацията не обезпокои особено много медиите, те я отметнаха и я забравиха бързо.
И така, на приема за Трети март във Вашингтон поканените ще се възползват от щедрото спонсорство на Шеврон – същата тази фирма, срещу чиито апетити в България общественото мнение се бори яростно.
За какво достойнство говорим?
Господин президент, достойнството на нацията олицетворявате вие. Не смятате ли за необходимо да обърнете внимание на правителството и на външния министър, че спонсорирането на прояви, свързани с националния празник, е акт, принизяващ независимостта и достойнството на страната ни?
Има граници на държавно-частното партньорство. Ако средствата на страната не са достатъчни за прилично отбелязване на празника в чужбина, значи някой трябва да се замисли. Правителството е за това.
Достойнството на държавата е над частните интереси – надявам се, че сте съгласен с това твърдение.
Пиша този редове, защото по пътя, по който сме тръгнали, можем да стигнем до държавен прием в Бояна в чест на Трети март, когато, господин президент, ще посрещате гостите си, вместо под държавния герб, под пана с надпис Мобилтел, Софарма – и, разбира се, Шеврон.
Христо Буцев,
в. „Култура“
