Петра Прохазкова, Lidovky.cz
Почина Марина Евгениева Салие. На 21 март 2012 г. тя завърши земния си път на 78-годишна възраст. И въпреки че при състоянието на здравето й това трябваше да се очаква, новината ме завари неподготвена.
Е, буквално в същата минута ме порази една новина от съвсем друга среда – чешката. Новината обаче беше от същата серия. Агенция ABL прави бизнес със записите от подслушвани разговори, които очевидно агенцията е купила от Информационната служба за безопасност (BIS). И от този богат архив ABL решило да публикува тъкмо записи от разговорите на бившия кмет на Прага Павел Бем и лобиста Роман Яноушек. Д-а-а-а. Най-накрая истината и любовта побеждават. Какъв ден!
У нас малцина знаеха за Салие. За мен тя беше централна фигура на руското дисидентство, един от най-смелите хора, които съм срещала. През 90-те понякога разговарях с нея за болезненото прераждане на тоталитаризма в демокрация и на нея, заредена с илюзии и надежди, винаги й се удаваше да се пребори с моя скептицизъм. Но ето – смъртта й, парадоксално случила се тъкмо сега, ме лиши от последната илюзия за доброто, което винаги трябва да побеждава в приказките. Но никак не ми се ще да се предавам.
Като гледам нейното уморено лице малко преди смъртта й и сияещата усмивка на пражкия кмет с червено яке и чешкото знаме на връх Еверест, казвам си, че Марина Евгениевна беше готова да приеме и хвърли далеч по-голямо предизвикателство, отколкото бандата жалки комплексирани чешки простаци, наврели се на политически постове, които искат „да се борят до последен дъх” за незаслужените си дивиденти. Салие не се боеше да уличи и самия Путин. Всъщност… тя много се страхуваше. И въпреки това го уличаваше.
Марина е родена в добро семейство на петербургски интелектуалци, които я възпитали и направили от нея порядъчен човек. Много несполучлива предпоставка за политическа кариера. Марина получава геоложко образование. Чак в 80-те години, когато в СССР дойде на власт Михаил Горбачов и се родиха гласността и перестройката, Салие, заедно с приятелите си, започва да организира първите политически движения.
Наричаха я „бабата на руската революция”. На мен тя никога не ми е изглеждала баба. Даже напоследък, когато дишаше тежко и говореше за смъртта. „Те наистина ще ме убият”, констатира тя в едно интервю наскоро, сякаш питаше за пътя. Главният редактор на местния вестник „Псковская губерния” Лев Шлосберг само се усмихна. Моля ви се, не се поддавам на конспиративни теории, въпреки че журналистите имат силно изявена склонност към тях. Салие почина от естествена смърт. Независимо че мнозина имаха причини да й затворят устата.
Репутацията на честна, мъжествена и принципна жена я довежда през 1992 г. до ръководител на групата депутати, която разследва работата на Комитета по външни отношения към кмета на Петербург. Тя не подозира на какъв тънък лед стъпва. И кой ще стане главен неин противник до края на живота й. Владимир Владимирович Путин тогава е просто старателен бюрократ, а също офицер от КГБ с контакти в чужбина, с връзки с колегите от силовите структури и с невероятни способности за конспирация.
Огромният дефицит на продукти в началото на 90-те заплашваше раждащата се демокрация. На рафтовете в Петербург нямаше нищо. Даже рибни консерви и сланина. Нищо. Трябваше бързо обществеността да бъде убедена в жизнеспособността на нова, свободна Русия. Трябваше да се нахрани народът. Изглеждаше, че Путин е от фанатиците на либералните реформи. По-точно, тогава никой не се замисляше за възгледите му, те не интересуваха никого, името на Путин беше известно само в кметството. За гражданите той беше неизвестен сив мишок.
Обаче, според Салие, той ги е лишил от около 100 милиона долара. С подписа си той разрешавал бартерната търговия, когато неизвестни, наскоро създадени фирми получавали лицензи, позволяващи им да обменят за продукти руски суровини: нефт, дървесина, метали. Направо, без посредничеството на рубла или долар. И въпреки че по закон Путин не е имал право да издава такива лицензи, неговият подпис седи на цял куп документи. На другите е подписът на подчинения му Оникин.
Както и да е, имало е криза, имало е отчаян опит да се помогне, който излиза от рамките на писаните правила, човек може да си затвори очите. Обаче Салие изяснява, че фирмите са изнесли суровините, а продуктите срещу тях не са доставени. И никой не се учудвал от това, никой нищо не е контролирал. Хм. Ако начело на петербургското кметство тогава беше нашият пан Бем със съветника си Яноушек, те в тия героични времена щяха да продадат изгодно и крайцера „Аврора”.
„Путин се изказа веднъж по този въпрос. Каза, че не е издавал никакви лицензи и че някои фирми наистина не са изпълнили това, което са обещали. – Салие се усмихваше горчиво, когато обясняваше същността на работата. Само че лицензите с неговите подписи са при мен, в папките. Не бил издавал…” Тя беше скрила много добре папките. За съдържанието им говореше открито, призоваваше да се действа, данните се появиха в руската и чуждестранната преса.
Как се получи така, че това не разклати позициите на Путин? Причините са няколко. В 90-те той беше твърде незначителен. Освен това, 100 милиона долара на фона на мащабното разграбване на съветското богатство не бяха чак такава голяма сума. Освен това, с помощта на познатите му от КГБ, проблемът беше заметен под килима. А когато стана президент, той веднага взе масмедиите под контрола си. Докато интернет не получи широко разпространение, Путин беше неприкосновен. Той нахрани обществеността с други теми. Плашеше хората с терористите и експанзията на САЩ. И естествено, забравиха за някаквата стара грешчица на младия, неопитен разузнавач.
През 1993 г. Салие предлага мошеникът Путин незабавно да бъде уволнен и предаден на съд. Тя получава поддръжката на градския съвет, намира съюзници в администрацията на Елцин. Началникът на Контролното управление в Кремъл Юри Болдирев издава заповед Путин да не се назначава на никакви длъжности до изясняването на нещата. После смъкват Болдирев и той млъква. Въпреки че тогава Путин е господин Никой, той успява да се защити. Не напразно е бил отличник в школата на КГБ.
Кметът на Петербург Анатоли Собчак (баща на известната днес телевизионна звезда и активистка на опозицията Ксения Собчак), човекът, когото смятат за основоположник на демокрацията в Русия, по непонятни причини спира разследването. Разочарованата Салие се отказва от депутатския си мандат през 1993 г. След три години Путин се изкачва по стълбата и пристига в Москва. Отначало получава работа в администрацията на президента, после се оказва начело на любимата си ФСБ (бивша КГБ) и приключва 90-те години като министър-председател. А оттам пътят води към Кремъл.
На 31 декември 1999 г. болният президент Елцин предава жезъла на наследника си Путин. Салие започва да се страхува. Въпреки това, тя пише пророческата статия „В. В. Путин – президент на корумпираната олигархия”. Тя първа заявява: „Путин ще е за дълго”.
Никой вече няма да разбере какво всъщност се е случило тогава. Казват, че получила мафиотска телеграма с текст: „Желая ти крепко здраве, а също така и възможност да се ползваш от него”, подпис – Путин. Самата тя опровергаваше това. И все пак, Марина изчезва от обществения живот. Преселва се в далечното село Ладино, в полуразрушена къща със сестра си и години наред никой нищо не чува за тях. Със сигурност може да се твърди само, че е скрила на неизвестно място уличаващите материали.
Причината, поради която Салие, този яростен борец за справедливост, се оттегля в уединение, изглежда вече никой няма да разбере. Може би нещо обяснява последния й опит да разследва делото „Бартерът на Путин”. През 2003 г. Марина се среща с демократическия кандидат Сергей Юшченков в неговия московски офис. „Там видях човек, когото повече никога не искам да срещам, никъде, при никакви обстоятелства” – каза тя след няколко години. Името на този човек отнесе със себе си на онзи свят.
Скоро след това Юшченков бе убит. През 2007 г. от загадъчна смърт умря и Юри Гладков, колега на Салие в работната група за разследване работата на Комитета по външни отношения към кмета на Петербург. На 58-годишна възраст той става жертва на досега неизвестна отрова. По думите на Салие, даже кметът Собчак е умрял от неестествена смърт. За нея той е свидетел и съучастник. Тя смята, че Собчак е покривал Путин, така че и неговата съвест не е съвсем чиста. И Собчак, както и много участници в тази история, отнасят тайната си в гроба. „Трябва да го ексхумират”, призоваваше не много преди собствената си смърт Салие.
Боеше ли се, че е дошъл нейният ред? За това ли беше оттеглянето на село и демонстративното й мълчание? Тя го наруши само през есента на миналата година. Преди парламентарните избори призова всички да гласуват за когото си искат, само не за партията на Путин „Единна Русия”. Започна да пише блог, поддаде се на вируса на социалните мрежи, пишеше книга, която не успя да завърши. На 4 февруари тя все още беше на антиправителствения митинг в Петербург. Обеща, че никога няма да позволи делото на Путин от 90-те години да бъде забравено…
„Ще се боря докрай” – каза Салие, нейните думи практически цитира тези дни Павел Бем. На нея й се отдаде да извърши смела постъпка и няколко дни след смъртта си. Документите, изобличаващи Путин във финансови машинации и мошеничество – в сравнение с което домораслото ни мошеничество е нищо – се появиха в Интернет. 250 страници. Поместени са на страницата на Салие във Фейсбук.
Преглеждам ги всеки ден преди лягане. И се чудя на чешките новини. Главна роля в тях играе мъничкият, самоуверен и нагъл бивш бюрократ от кметството Бем, който се бие в изпъчените гърди и крещи, че никакъв закон не е нарушавал. И Путин сигурно е „чист”, неговото дело е прекратено по давност. Той също е бивш чиновник в кметство с изпъчени гърди. Опитвам се да не се поддавам на безнадеждността. Тези 250 страници посмъртно послание на Салие са моят всекидневен опит да си върна илюзиите.
Източник: в. „Култура“
