Днес, 8 април 2012 г., е Цветница или Връбница – един от най-хубавите пролетни празници. Подвижен е и се пада в неделята след Лазаровден и една седмица преди Великден.
Посвещава се на тържественото посрещане на Иисус Христос в Ерусалим с маслинови и лаврови клонки. Вярващите отиват на празнична църковна литургия с върбови клонки, здравец или пролетни цветя. Осветените цветя се отнасят вкъщи и се поставят пред иконата. На този ден Иисус Христос влиза в Ерусалим, окичен с палмови клонки, възславян като Месиански цар, влиза в града на млад осел (магаре), приветстван е от насъбралото се множество с викове: „Осанна на Сина Давидов!„. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат в Йерусалим на Цветница, той доброволно върви стъпка по стъпка към предначертания край на земния си живот. На тоя ден в църква с нарочна молитва се благославят върбови клонки, раздават се на богомолците и те ги отнасят по домовете Си за благословение и предпазване от болести и зло. Върбовите клники напомнят палмовите вейки – символичните знаци на победата.
Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.Върбата е първата от растенията, която се събужда от зимния сън. Тя предпазва от лоши магии и защитава посевите от гръмотевици и град. Вечерта се играе лазарското хоро, което за първи път след Великденските пости е сключено. Вярва се, че на Връбница, ако се реже лозата, няма да има плод през годината. Младите жени хвърлят в реката китка с цветя и по нея гадаят дали ще се задомят. Ако китката се понесе по водата без да се заплете или спре скоро ще има сватба.
Народът нарича празника Цветница още Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница е празникът на цветята и цъфтежа.
Според старите български обичаи имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Аглика, Божура, Вероника, Виола, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздена, Далия, Дафина, Делян, Деляна, Дилян, Диляна, Детелина, Елица, Жасмина, Здравко, Здравка, Зюмбюла, Ива, Иглика, Калина, Камелия, Карамфил, Карамфила, Китка, Латин, Латинка, Лилия, Лиляна, Лила, Лили, Лоза, Люлина, Магнолия, Малина, Маргарит(а), Невен, Невена, Невян, Ненка, Ралица, Ренета, Роза, Росен, Росица, Ружа, Теменужка, Трендафил, Цено, Цвета, Цветелина, Цветан(ка), Цветелин(а), Цветомила, Цветомир (а), Цвятко, Явор, Ясен, Ясмина. Честито на именниците днес!
На този ден продължават Лазаровите обреди и обичаи. Обичаят „кумичене“ започва рано сутринта, като над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла) и изпълняват обича „кумичене“. Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за „кумица“ и тя повежда моминското хоро към своята къща.
Главно в Североизточна България на този ден се извършват и поминални обреди свързани с вярването, че на Връбница „разпускат умрелите“, т.е. те излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо. Въпреки строгия великденски пост, на този ден се разрешава консумирането на риба.
Седмицата, която започва в понеделник след Цветница, се нарича Страстната седмица и означава мъка и страдание.
Още за празника четете тук:
Днес е голям християнски празник – Цветница (Връбница)
Вход Господен в Иерусалим (Цветница)
Днес е Международният ден на ромите (International Roma (Gypsy) Day) е основан на първият Световен ромски конгрес, проведен в Лондон на 8 април 1971 г.Той е обявен през 1992 година от ООН и Европейския съюз, по предложение на Международната организация „Романо юнион“.
Целта му е да се обединят и систематизират усилията на международното ромско движение, както и да се привлече вниманието на световната общественост върху проблемите на винаги намиращите се в малцинствена позиция роми: образование, бедност, сегрегация.
На срещата са приети общи химн и знаме на малцинството. Химнът е песента „Джелем, джелем“ на Жарко Йованович от 1969 г. Знамето изобразява синьото небе, зелената земя и червеното колело на постоянното движение. Това позволи на ромите по целия свят да признаят себе си като като единна свободна нация.
