„Съобразяване с бизнес интересите на медийните собственици и премълчаване на информация, която може да се интерпретира като вредна за тях, е начинът, по който се прави журналистика в България. Това посочва в критичен доклад за България на базираната във Виена Организация на медиите в Югоизточна Европа (SЕЕМО).
В началото на април мисия на SЕЕМО е провела срещи в България с 25 главни редактори, известни журналисти, медийни експерти и неправителствени организации, както и с вътрешния министър Цветан Цветанов.
В доклада се отбелязва дълбоката трансформация на българския медиен пазар в последните три години, след като германската групировка ВАЦ, издаваща вестниците „Труд“, „24 часа“ и др., напуска страната през 2010 г. и продава изданията на „Медийна група България Холдинг“(МГБХ).
„Нова българска медийна група“, от своя страна, започва да придобива редица издания през 2007 г. Двете медийни групи притежават огромен брой медии и контролират значителна част от медийния пазар. Освен другите си бизнес интереси, издателите на „Труд“ и „24 часа“ са свързани с фармацевтичната индустрия, докато другата медийна група се твърди, че е свързана доверена на правителството банка.
Тези два медийни конгломерата водят битка за пазар и влияние и за спиране на публичната война между тях е имало намеса от най-високо политическо равнище, се казва в доклада, изготвен след разговорите в България.
Няма идеология, само бизнес и лични интереси
В отговор на въпрос за мисията или идеологията на двете медийни групи, интервюираните са единодушни: „Няма никаква идеология. Става дума за бизнес и лични интереси.“ Съперничеството между двете групи разцепи издателския съюз и в момента има два съюза.
Дори независими медии, ценени за интелектуалното им съдържание и които не са част от двете големи групировки, се въздържат да засягат тези икономически зони, в които интерес имат техните собственици. Така например, ако собственикът е в нефтения бизнес, медията му не пише задълбочени статии за енергетика, се посочва в доклада.
Българските издатели – краткосрочна визия и бързи печалби
Чуждестранната собственост на медии се възприема като предимство. Чуждестранните собственици са считани за надеждни, с дългосрочно мислене, което принципно изключва намесата им в ежедневните редакционни решения.
Българските медийни собственици са възприемани като инвеститори с краткосрочна визия, които се стремят към незабавни печалби.
Този бизнес модел е повлиял на качеството на медиите – повечето всекидневници са станали таблоиди.
Бизнес и лични интереси определят какво журналистите могат да пишат или как да подходят към дадени теми или политически фигури. Един редактор казва: „Журналист, който идва да работи при нас от друг вестник, ме попита дали ние трябва да пишем добри или лоши неща за конкретен политик. Той ми каза, че предишният му работодател е имал стриктни инструкции по отношение на политиците. Не било позволено да се пише нищо за определени политици. За други е трябвало да се пишат само позитивни неща. А за трета група препоръката е била за негативно отразяване.“
Тази ситуация със свободата на медиите и журналистиката води до това, че читателите (и зрителите) не могат да разчитат на конкретна медия, за да получават информация, която е от обществен интерес. Те трябва да четат различни вестници, да гледат различни телевизии и да превключват между радиостанции (една държавна и една частна), които произвеждат новинарско съдържание. Другият изход са онлайн медиите.
„Корпоративната журналистика“, както я наричат в България, подкопава надеждността на повечето медии и създава недоверие сред журналистите (възприемани като последователи на определена медийна група). Икономическата криза и свиването на рекламните разходи се отрази на повечето медии. Двете големи медийни групи обаче успяват да покрият загубите на своите издания, тъй като собствениците им генерират печалба в други видове бизнес. Онези, които разчитат само на медиен бизнес, срещат сериозни трудности. Журналисти напускат по-малки, но качествени медии, в полза на по-добре платена работа в „корпоративната журналистика“.
Освен това СЕЕМО констатира, че българските медии се занимават само „спорадично“ и „като цяло по негативен начин“ с темите, свързани с различността, включително хомосексуалността, етническите и религиозните малцинства.
Медиите като държавата – използват се в частен интерес
Медиите са свързани с качеството на демокрацията в една страна. Не може анализите да констатират използване на държавата в частен интерес, а в медийния сектор положението да бъде различно, е мнението на Нели Огнянова, специалист по медийно право и преподавател в СУ.
ЕС създава стандарти, но държавите трябва да гарантират действието им чрез система от мерки и правила, в България това не се случва, твърди тя. Според нея, от една страна, причините са свързани с властта: често корпоративните интереси и техните баланси, а не общественият интерес определят окончателния вид на законите.
„Зад редица норми в медийния закон стоят персонализирани интереси. Държавата открито подкрепя и разширяващи се медийни групировки“, посочва Нели Огнянова.
По нейно наблюдение в последно време има и нова деформация: държавата става основен фактор при финансирането и на частните медии (чрез бюджет и средства по европейски програми), което обяснява превръщането на някои от тях в откровен инструмент на властта, така европейските средства играят срещу свободата на медиите.
От друга страна, според външните наблюдатели, медиите съзнателно, системно, открито, активно, охотно се отказват от основната си функция – да информират – и обслужват политически и корпоративни интереси, коментира Огнянова.
Според нея няма изгледи достигналата високи нива фамилиарност между медии и власт да бъде прекратена по инициатива на властта. Няма логика статуквото да се промени и от облагодетелстваните от него медийни олигарси, напротив: ще се оказва съпротива включително чрез контролираните от тях медии, заяви медийният експерт.
Междукорпоративните престрелки рядко са водени от публичния интерес, макар да имат такива ефекти, например като източник на повече прозрачност за собствениците на медиите, но независимо от това свободата в последна сметка е въпрос на личен избор, заявява Нели Огнянова.
(Със съкращения)
Източник: Mediapool
