Що за антипод на „мутрата“ във властта може да бъде „мутрата“ в опозиция, освен ако не приемем, че побоят в спортен клуб „Д’Ескрим“ е умален модел на политическата борба в България
Какво може да събере на едно място архонти и масони, манекенки и поети, евродепутати и мутри, рапъри и журналисти, политици и шоумени? Отговорът е … ГОРД*. Новият политически пачуърк, съшит в незнайно коя лаборатория, бе официално учреден в неделя с балони, гръмки речи, самоцелни афоризми и ефектни метафорки. „ГОРД на Бинев срещу ГЕРБ на Бойко“, гласи рекламният слоган на образуванието. Признавам, че да имаш враг е вече сериозна политическа заявка, но не стига, за да компенсира липсата на смислени идеи и поне санитарния минимум от политика. Отсъствието на съдържание се компенсира с излишъци от патос: „В обществото има два вида лидери – едни, които са чобани и удрят по гърбината на народа, и други, които са готови да изтръгнат сърцето си и да осветят пътя напред“, поведе народа новият Данко, пардон Слави. Изповедалната реч на водача съкруши по-нежните сърца с откровения от типа „Да, аз съм грешен и не се срамувам от това“ и „От прекрасно дете се превърнах в пухкав чичко. Понякога не се понасям, любимите ми хора – сигурно също“.
Извън интимната изповед на Бинев, обаче,
политическите цели на обединението остават мъгляви
Дотук имаме претенциозната декларация на евродепутата, че „има лична битка с глупостта, нещастието и бедността“, каквото и да значи това. Останалите му приоритети са също толкова лични и не по-малко общи: „Ако някой не дава отговори на въпросите за флашки, банки, монополи, да, той има лична битка с мен“ и „Ако някой обрича българския народ на геноцид, карайки българските мъже да лазят като котараци в краката му – да, той има лична битка с мен“. Явно всичко в тая работа ще е лично, както казват босовете на мафията. Изглежда този морален кодекс е дълбоко кодиран в манталитета на Бинев, чиято биография съответства напълно на представата ни за таекуондист от времената на прехода. Трудно е да си представим що за антипод на „мутрата“ (по собствения му израз) във властта може да бъде „мутрата“ в опозиция, освен ако не приемем, че побоят в спортен клуб „Д’Ескрим“ е умален модел на политическата борба в България.
Неясен остава и юридическият статут на новото гражданско обединение – нямало да е партия, а обединение на партии, граждански сдружения, синдикати и работодатели. Предполага се, че вътре са добре дошли и унизените (предполага се от Борисов) български мъже, които лазят като котараци.
Шарената сбирщина от артисти, политици и шоумени зад Бинев
издава краткосрочна инвестиция с цел бърза печалба
Или предприятие с ограничена предизборна мисия, като например окончателното ликвидиране на „Атака“. Или електорално подяждане на БСП. Очевидно новата формация се цели в протестния вот, на който се надяват двете партии. Така че, противно на декларациите и агресията спрямо ГЕРБ, засега ГОРД върши добра работа на управляващите, отслабвайки опозицията. И буквално копае гроба на „Синята коалиция“, която също го играе критик от десни позиции на властта. Да не забравяме, че до вчера Слави Бинев бе част от партия „Атака“, която пък цели три години подкрепяше безрезервно правителството на ГЕРБ. Без тази безценна помощ кабинетът на малцинството щеше отдавна да е паднал, а лидерът на Гражданското обединение за реална демокрация щеше да се лиши от главната си политическа цел. Възможно е и друго – на ГОРД да е поверена неблагодарната задача да изговори по адрес на ГЕРБ онова, което останалите опозиционни партии не смеят – къде поради политическо кръвосмешение, къде от страх да не им извадят кирливите ризи.
По своя замисъл и членска маса ГОРД наподобява
провинциална имитация на американското „Чаено парти“ –
ултрадясно популистко движение, изповядващо утопията на „чистия“ капитализъм. В българския си вариант движението е само „парти“ – дотолкова хетероклитно, че е трудно да му бъде дадена каквато и да било дефиниция. Но вътре преобладават „успешни“ по българските стандарти бизнесмени и дами, политици с либерални възгледи и обтекаеми интелектуалци за разкош.
И с просто око е видно, че цялата гюрултия е добре обезпечена финансово, което буди известни подозрения. Освен ако не вярваме в приказките за щедрия архонтски джоб, предназначени за наивници.
На раждането на поредната ефектна абревиатура бабуваха евродепутати от БСП, ДПС и НДСВ, което придаде едва ли не европейско измерение на шоуто. Шоу, което с нещо напомня бутафорната съдебна сага „За един зашлевен шамар“, разиграла се преди години между Слави Бинев и боса на групировката ВИС Георги Илиев.
ГОРД е тревожен симптом за политическата слабост и страхливост на сегашната политическа класа. Неспособна да даде сражение срещу ГЕРБ, тя предпочита да поощрява отстрани мазните борби между двама политически пехливани със сходни житейски съдби, изковани в подземията на българския демократичен преход.
Галя Горанова,
в. „Сега”
–––––––––––––
* Преди Слави Бинев да основа партия с абревиатурата ГОРД, това направиха други хора, чиято формация носи името Гражданско обединение за реформи в държавата (за създаването на тази формация информира и Еврочикаго – линк).
Бел.ред.: Заглавието е на Еврочикаго.
