Вашингтон, САЩ /КРОСС/ Повечето от хората, които днес живеят в САЩ, са по произход от европейските eмигранти, които са се преселили на северноамериканския континент между ХVІІ и ХХ в., съобщава „Офф.нет„.
12. Шведи – 4 088 555
По време на почти целия ХІХ век голяма част от шведите емигрират в САЩ поради чисто икономически причини. От 1851 до 1930 г. над 1,2 милиона шведи напускат своята родина и намират постоянен пристан в САЩ. Повечето от тях се заселват в Близкия запад, уточняват демографите, но към края на века мнозина се решават да емигрират към градските центрове в търсене на по-добра работа и по-лесно препитание.
Днес в Минесота живее най-голямата колония шведи в САЩ.
11. Норвежци – 4,470,081
Норвежката емиграция в САЩ достига своя връх в края на ХІХ и началото на ХХ в. Между 1880 и 1893 г. именно благодарение на тях се дължи увеличеният брой на емигранти от Европа. Преди тях са само ирландците. Исторически, норвежците се настаняват в Минесота, западен Уисконсин, Северна Айова и Северна и Южна Дакота.
10. Холандци – 4,645,906
Ню Йорк (първоначалното му име е Ню Амстердам) е основан от холандски заселници в началото на ХVІІ век. Въпреки че холандската емиграция стихва през следващото столетие, нова вълна емигранти от Нидерландия пристигат в страната след края на Втората световна война. Днес холандците са концентрирани в няколко области в Мичиган и Охайо. Много от заселниците живеят и в Калифорния, Ню Йорк и Пенсилвания. Сред известните американци с холандско потекло са Томас Едисон, Уолт Уитман и Теодор Рузвелт.
9. Шотландци – 5,460,679
През ХІХ век около 1 милион шотландци заминават за САЩ, където повечето от тях намират работа в тежката индустрия. Шотландски заселници продължават да идват и през 20-те години на миналия век, след като в Шотландия се влошават икономическите условия. Калифорния, Флорида, Тексас, Ню Йорк и Мичиган са основните центрове на шотландската диаспора.
8. Французи – 8,761,677
Исторически броят на заселници от Франция е по-малък от другите европейски нации. Цифрите са по-малки и заради това, че в американското преброяване те се разделят на французи, канадци с френски произход или акадийци.
7. Поляци – 9,569,207
Американците с полски произход са най-голямата славянска група в САЩ и те са едни от първите заселници в Новия свят. Имиграцията от тази страна достига върха си между средата на ХІХ век и края на Първата световна война, когато над 2,5 милиона поляци идват в САЩ. В търсене на работа те се настаняват предимно в индустриалните центрове като Ню Йорк, Бъфало, Детройт, Кливланд, Чикаго и Милуоки.
6. Италианци – 17,250,211
Между 1880 и 1920 г. над 4 милиона италиански емигранти, от които повечето селяни от южна Италия, пристигат в САЩ. Имигрантите формират т.нар. „малка Италия“ в редица градове в североизточната част на страната. След Втората световна война следва и нова, втора вълна на емигранти от Италия.
5. Американци – 19,975,875
Повечето от хората, които са с произход от няколко европейски страни или знаят само част от своя произход, се регистрират като „американци“. Броят на хората, които описват себе си само като „американци“, почти е с два пъти по-висок, отклокото е бил през 1990 г. В тази група днес са регистрирани 12,4 милиона души. През 2000 г. най-много американци е имало в Арканзас, Тенеси, Кентъки и Западна Вирджиния.
4. Англичани – 25,927,345
Повечето от американците с английски произход живеят в северозападната или западната част на САЩ. Броят на англичани е намалял с почти 20 милиона в сравнение с преброяването от 1980 г., преди всичко, защото все повече хора се обявили за американци. Калифорния е най-голямата популация на англичани в страната.
3. Мексиканци – 32,929,683
Между 1990 г. и 2000 г. с около два пъти се е увеличил броят на хората, които заявяват, че са от мексикански произход. Днес хора с такъв произход се срещат най-чесдто в югозападните райони на САЩ.
2. Ирландци – 34,670,009
Големият глад от 1840 г. причинява масово преселение от Ирландия. Между 1820 г. и 1920 г. се смята, че около 4,5 милиона ирландци се заселват в САЩ, от който повечето избират да се установят в градове като Ню Йорк, Бостън, Филаделфия, Чикаго и Сан Франциско.
1. Германци – 47,911,129
Най-голямата вълна от германци, които идват в САЩ е тази от средата на ХІХ в. Тогава заради гражданските вълнения и масовата безработица мнозина германци се решават да прекосят Атлантика в търсене на по-добро бъдеще. Днес, повечето американци с германски произход са настанени в континенталните щати.
Според резултатите от националното преброяване от 2010 г. 61,332 жители на САЩ се обявяват като македонци. Иначе там живеят и близо 193 000 албанци, 95 000?!? българи, 411 000 хървати, 1,3 милиона гърци, 187 000 сърби и 327 000 югославяни.
Данчо Колев (Д. К. Данев; Дан Колов) е български спортист, състезател по свободна борба (американска борба).
Той е роден на 27 декември 1892 г. в с. Чадърлии (днес с. Сенник) Севлиевско.
На 17-годишна възраст се изселва в Америка, където работи като докер, миньор, железопътен работник и металург.
През 1914 г. за първи път побеждава професионален борец, а през 1925-а самият той става професионалист. На 6 април 1936 г. побеждава в Париж Анри Деглан и получава титлата европейски шампион по свободна борба. Дан Колов има над 1500 срещи, от които губи само три.
През целия си живот Дан Колов запазва българско гражданство и се бори като български борец. След завръщането си в България организира състезания по борба с благотворителна цел в София, Пловдив, Стара Загора, Русе и на други места. Умира на 26 март 1940 г. в родното си село.
Според резултатите от националното преброяване от 2010 г. 61,332 жители на САЩ се обявяват като македонци. Иначе там живеят и близо 193 000 албанци, 95 000?!? българи … (цитат от горната публикация – „Какъв е произходът на днешните американци?“)
Брой на българските граждани в чужбина по държави – по численост
САЩ – 300,000 [цитат от публикацията от 7 април 2012 г. „Брой на българските граждани в чужбина (2011 г.)“,]
300,000-95,000=205,000
Официално-статистически 205,000 Ганювци вече се срамуват да се нарекат българи – и скоропостижно са се самоприпознали като узаконени (чудех се как да избегна употребата на нелицеприятния епитет „незаконни“) синове на приютилия ги под крилата на орела (първо мислех да напиша „под цилиндъра си“, т.е. под „шапката си“, т.е. „под капата му“).
При това става дума само за „български граждани“, сиреч за лица с български паспорти, т.е. българи de jure („юридически българи“), част от които може да не са и българи de facto (фактически, т.е. етнически българи).
В същото време четем:
„1. Германци – 47,911,129
2. Ирландци – 34,670,009
3. Мексиканци – 32,929,683
4. Англичани – 25,927,345“
Значи германци, ирландци, мексиканци – дори англичани – държат на корените си; нашенецът обаче бърза да забрави „край свой роден, бащина си мила стряха „. Бърза да ашладиса принадлежността си към материалния връх, постигнат от други – германци, ирландци, мексиканци, дори англичани – които векове наред не прОдават кръвта си.
Къде да ги търсим тия 205,000?
Очевидно в ПЕТАТА КОЛОНА на щатския CENSUS:
5. Американци – 19,975,875
Картината се избистря още повече, като прочетем краткия коментар под горното число:
„Броят на хората, които описват себе си само като „американци“, почти е с два пъти по-висок, отколкото е бил през 1990 г.“
Ето защо до голяма степен е вероятно (подлежи все пак на коректна проверка) съмнението, че голяма част от тези 95,000, които не са забравили „род свой беден, гробът бащин, плачът майчин, – тез, що залъкът наеден грабят с благороден начин, – грабят от народът гладен“ – не са „преходници“ (деца на фалшивия „посткомунистически“ Преход), а са достойни българи от заварената българска диаспора, незабравили корените си.
Жалка е картинката – Дан Колов сигурно се е преобърнал в гроба си от срам. Защото
6. Италианци – 17,250,211,
7. Поляци – 9,569,207,
8. Французи – 8,761,677,
9. Шотландци – 5,460,679,
10. Холандци – 4,645,906,
11. Норвежци – 4,470,081,
12. Шведи – 4 088 555
не се срамуват от род и родина, не изскубват корените си, пазят се от кръвосмешение.
Не и наш Ганю!
Впрочем, какво друго е могло да се очаква, след като публикуваният на 20.02.1999 г. Закон за българското гражданство (ЗБД) постановява:
“Чл. 8. Български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин.”
Не е необходимо читателят да е юрист, за да прозре, че не БЪЛГАРИНЪТ е счетен от закона за меродавен, а БЮРОКРАТЪТ – онзи, който раздава паспортите.
Освен всичко останало, седящият зад бюрото си е подсигурил възможността да взима под бюрото подкупи от мераклиите да получат българско гражданство по натурализация, без да имат и помен от нещо българско в личната си ДНК-картина – особено след влизането на страната в Европейския съюз.
Преди около две години все пак „от кумова срама“ „законодателите“ се смилиха над многострадалния български род, пръснат по широкия свят най-често не от добро, и промениха член 15 от ЗБД:
Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2001 г., предишен текст на чл. 15 – ДВ, бр. 33 от 2010 г.) Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство по натурализация, без да са налице условията по чл. 12, т. 2, 4, 5 и 6 ако отговаря на едно от следните изисквания:
1. е от български произход;
. . .
(2) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2010 г.) В производството по придобиване на българско гражданство по натурализация с молбата за придобиване на българско гражданство се представя и удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина. В удостоверението се посочват данните, въз основа на които е установен българският произход.
Внимателното вглеждане в подмолните мотиви на следващата, трета алинея, подсказва за наличие на огромна корупция, опит за законодателно преодоляване на която е въпросният текст:
“(3) (Нова – ДВ, бр. 33 от 2010 г.) Удостоверението по ал. 2 се издава в едномесечен срок.“
Защото ориеталски ориентираният бюрократ е способен да бави процедурата, докато правоимащият не „го ръгне“ (употребявам жаргонния, а не академичния израз от омерзение) с дебела пачка под бюрото.
В заключение:
Моят дядо Никола казваше
„Всяка коза за свой крак виси…“
Друг мъдър селянин беше продал на султана за две торби жълтици истината:
„Прави, каквото правиш – за утре мисли!“ – и така му бе спасил живота.
Нашите управници, очевидно, са далеч от всяка мъдрост – щом приемат закони, подобни на ЗБД – пращащи България в небитието.