Стихове от Ибрахим Бялев*
Аз и Ти
Всичко е твое – земята, гората, водата,
всичко е твое – изгревът и залезът дори.
Всичко е твое – сърцето ми, мислите, душата,
всичко е твое – устните, следите от сълзи.
Спомените са мои – спомените с теб и мен,
бях щастлив, горд, смирен, богат с тях.
Надеждите са мои – надеждите с теб и мен,
бях силен, уверен, живях и летях с тях.
Ти беше усмивката, прошката, увереността –
аз бях целувката, грешката, смиреността.
Ти беше обичта ми, любовта и лудостта,
аз бях обичта ти, любовта и лудостта.
Самота
Очите ми не мигват,
търсят те просълзени
Спомените ме разплакват,
отиде си завинаги от мен.
На сърцето си прошепвам –
любовта не е за тебе,
но ако пак обикнеш,
и аз със теб ще си замина.
И вие, устни мои, не шептете,
няма кой да ви чуе, пусто е.
Нощта се спуска пред очите,
нека е моя и последна.
Аз за теб
Като струна бях аз за теб –
трябваше да ме докоснеш.
Да запея, когато плачеш,
да заплача, когато пееш.
Като цвете бях аз за теб –
трябваше да ме видиш.
За да докосна душата ти,
както никой друг досега.
Пея живота си просълзен –
няма те, пусто и празно е.
Проклинам съдбата си
и болката на любовта.
–––––––––––––––––––
* Това е втора публикация със стихове на Ибрахим Бялев в Еврочикаго.
Първата можете да видите тук.
