“Няма по-прост народ от българския” – под това заглавие Neverojatno.info пусна материал, който, макар, че е художествена измислица, решихме да публикуваме заради самоиронията, която не може да те остави безразличен.
–––––––––––––––––––––––––––-
.
Огромна популярност сред англичаните придоби очерк на техния сънародник Едуард Стърнс, касаещ България. Под заглавието “Няма по-прост народ от българския” той публикува своите впечатления, опит и разочарование от грешката да си купи имот в нашата държава:
”Напоследък сред нас, британците, стана мода да си купуваме имоти в България. От една страна наистина красивата природа, за каквато ние тук можем само да мечтаем, и от друга – ниските цени на селските къщи, както и примамливите оферти на имоти в затворени комплекси, накланяха везните в полза на решението за една такава на пръв поглед изгодна сделка. Но приятели, не правете тази грешка, която аз направих, не си купувайте имот в България, не стъпвайте там, не правете бизнес и избягвайте каквито и да е контакти с българи. Защото от другата страна на везната натежава неумолимо простотията на българския народ. Простотия убийствена, отчайваща, неизмерима, ужасяваща, всеобхватна, опасна , неумолима, потресаваща . . .!
Българите, аз смея да твърдя, са най-простият народ на Земята. Няма по-прост народ от българския и тука аз бих искал да направя едно разяснение. Под прост народ аз нямам предвид народ неграмотен, неук и необразован. Не! Те са грамотни, но са тъпанари. Те са образовани, но са кухи. Те са интелигентни, но са прости.
Защото неук е народ, който не е имал възможност да се ползва от съвременното образование, от достъпа до информация и от възможността да обменя идеи с народите от целия свят. Но тези народи аз не бих нарекъл прости, защото те живеят в някакво, макар и примитивно, общество, поддържат се и търсят път да се развият. А българите – напротив – те имат огромни възможности, образовани са и осведомени, природата им е прекрасна, географското положение – стратегическо, но всичко това те пропиляват, продават, затриват, унищожават, защото са прости.
Те даже не са народ, а сбирщина от прости хора, защото народността не е просто принадлежност към дадена географска територия, а съвкупност от общи цели, идеи и ценности, съвкупност от общи действия, целящи развитие на цялото общество, общи действия за реализиране на идеите и опазване на ценностите. Но това при българите не съществува. Аз използвам думата народ в техния случай, воден единствено от някакво благоприличие, но ако трябва да съм откровен, бих ги нарекъл сбирщина от идиоти, идиоти в гръцкия смисъл на думата.
Аз дори се съмнявам, че българският народ днес съществува. За мен българите са изчезнали и на тяхно място е останала някаква тълпа. Но не, това е неточно, защото тълпата има някаква обща цел, а те нямат такава; не, те дори не са тълпа. Не, те са случайно попаднали на едно място различни хора, с различни цели, впримчени в географското положение, което по една случайност населяват, и обременени с историята на хората населявали някога това място, за чиито наследници по-незнайно каква логика се смятат.
Какви българи са те? Как тази сбирщина си позволява да петни името на този древен и велик народ?
Нима е възможно това, което те творят днес като история, да бъде вписано в историческата сметка на народ като българския?
Долу лапите, простаци, от името българи!. Вие не сте и не би могло да бъдете българи. Защото за да се наричаш българин не е достатъчно само да се облягаш на гени, а да имаш дух, воля, сила. Не само да каканижеш имена на исторически личности и герои, а да подражаваш на постъпките им, да следваш идеите им, да осъществяваш мечтите им за България.
Но как така, – ще попитате вие – Нима няма нещо, което да обединява тези хора, населяващи тази територия, наречена България? Има разбира се, те имат общи черти, но те не ги правят общност, не ги правят народ – те са продажници, завистници и крадци. Те не се стремят да подобрят своето житие – за тях е достатъчно да се радват на нещастието на другите около тях, а ако случайно не виждат по-нещастен от себе си, то това ги прави нещастни. Те не се радват на постиженията на другите, а търсят начин да ги развалят, окалят и съсипят.
Ако някой реши да направи нещо за обща полза, те го смятат за глупак, присмиват му се и му се подиграват. Парите за тях са водеща сила, за пари са готови да направят всичко; тук понятията чест, законност, морал са просто празни думи.
Но защо – ще попитате вие – казваш, че са прости? Защото те имат всичко, което е необходимо на един човек, за да осъзнае къде греши. Цялата необходима информация относно собственото си положение като нация, относно причините да са в това незавидно положение, относно мерките, които трябва и могат да предприемат, за да се избавят от това положение, но въпреки това, те се надяват да ги оправят именно тези, които са ги докарали до това положение. Те протестират срещу тези, които ги мамят, грабят, използват и потискат, и в същото време оставят бъдещето си в техни ръце. Те недоволстват, когато станат обект на измама, но злорадстват, когато измаменият е някой друг.
Българите смятат себе си за тарикати, това е дума, която трудно бих могъл да преведа на нашия език. Но най-общо казано, тарикатът е мошеник на дребно и на едро, но страхлив мошеник, плах, уплашен, постоянно озъртащ се, но все пак горд, че е мошеник. Но мошеничеството му е такова, че най-често води до неговото собствено падение.
Какъв, ако не прост, трябва да си, за да се радваш на чуждото нещастие, а не да се бориш срещу него. Как може да злорадстваш, че този или онзи чужденец го обрали, измамили и пребили в собствената ти държава и да очакваш да печелиш от него. Трябва да си много прост, за да се гордееш с изобретателността на своите престъпници, чиято жертва утре може да си ти самият.
Трябва да си много прост, за да се гордееш, че познаваш престъпници, и да заплашваш други с тези свои познанства, вместо да съдействаш те да бъдат разобличени и осъдени. Трябва да си много прост и безгръбначен, щом виждаш беззаконията, но не се съпротивляваш.
Трябва да си много прост, за да вярваш, че тези, които нарушават закона – а ти си им гласувал доверие да те управляват, да те съдят, да чертаят бъдещето ти – че те ще въведат законност.
Трябва да си много прост, за да се радваш, че гърците щели да станат толкова зле колкото теб и да не разбираш, че ти продължаваш безропотно да потъваш, докато те продължават неумолимо да се борят. Да не виждаш, че те, дори и фалирали като държава, като общество са на светлинни години пред теб. Че дори заплатите им, по които ти мериш всичко, са в пъти по-големи от твоите нищожни подаяния.
Трябва да си много прост, да работиш за хора, които смятат, че са над закона, да им позволяваш да трупат за твоя сметка тлъсти печалби, да наблюдаваш ежедневно тяхната подигравка с държавността и със самия тебе.
И, ако някой страничен наблюдател вземе, че ти покаже всичките тези беззакония, на които ти си ежедневен свидетел, мислейки, че ги не виждаш, ти просто да свиеш рамене и да кажеш:
“-Ми аз, какво мога да направя?”
Трябва да си много прост, за да разчиташ, че точно ти ще минеш между капките, когато наоколо ти вали дъжд от неправди. Че точно ти ще оцелееш от всички около тебе, които като теб се мъчат да оцелеят. Че някой друг трябва да поведе някого другиго, за да оправи твоя живот. Трябва да си много прост, много страхлив, много безгръбначен.
Трябва да си много прост, за да вярваш, че държавата ти ще се оправи, докато ти си на хиляди километри от нея в търсене на сигурност и щастие там, където го е извоювал някой друг.
Трябва да си много прост, за да мислиш, че бъдещето на държавата ти зависи не от твоите действия, а от действията на останалите, докато в същото време по някаква абсурдна логика имаш огромно мнение за себе си и своите нереализирани и неоценени способности. Трябва да си много прост.
Трябва да си много прост, да живееш в земен рай и да го унищожаваш.
Трябва да си много прост за да вярваш на телевизора, да мислиш с телевизора, да слушаш телевизора, да възприемаш света чрез телевизора, а не чрез собствената си преценка за случващото се около теб.
Не правете бизнес с тези хора, не общувайте с тях, унищожете ги. Те сами ще се предават един друг и ще съдействат за собственото си унищожение. Толкова са прости… “
Author Archives: Chergar
Източник: Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде!?
Всеки има право да пише каквото му е на душа. На автора това му се е искало, това е написал, но според мен четете добре това изречение:
Няма по-прост народ от българския” – под това заглавие „Невероятно инфо“ пусна материал, който, макар и фантастичен, решихме да публикуваме заради самоиронията.
СТОП! Стига!
Коментарите напомнят действията на глутницата кучета изяли професора.
Да тъжно е, да болезнено е, да до голяма степен е вярно, но не:
– не съм съгласен с обобщенията – българите така сърпът и чукът или турското робство и съветското, американското… онака и..и…и…и… българите безвъзвратно се загубиха.
– Не! Авторът със сигурност не е английски преселник и независимо от достоверното звучене, мнението не е валидно за всички българи!
– Не вярвам, че българинът е пропаднал безвъзвратно! Което, между впрочем зависи единствено и само от нас.
Има един простичък позитивен ход за всички нас – българи почувствали се засегнати от горния материал, продължете да бъдете истински българи, а не карикатурите описани най горе.
“ О, бедний юроде, поради что се срамиш да се наречеш „Болгарин“! Политиците развратиха Българския народ! В името на собственото благополучие създадоха система която да работи за тях. Живеем в Държава в която властта, парите и страха са тези които определят ценностите в Нашата Държава, която те (политиците, всички бе изключение) превърнаха в една голяма кочина! ЗАЩОТО ТЕ СА НИЩО ДРУГО ОСВЕН ЕДНИ СВИНЕ!!!!! За огромно съжаление авторът на статията е прав. Едно затъпяло общество, примиримо, Държава със ширеща се корупция в административната, изпълнителнта и законодателната власт!
За съжаление! Бог да пази България!
„Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти. Оттам не виждаш
съдбата на достойния ни род.
Не виждаш майките, които днес не раждат
и старците край кофите за смет.
Бащите с джобовете празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.
Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строят хотели, паркинги и магистрали.
Край просяка минава Беемве.
По „пътя за Европа“ се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват,
стаена скръб в очите им гори.
Спи, Дяконе!! Не се събуждай!!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти затуй, че не дочака
мечтите си разпънати на кръст.“
От една страна е тъжно, от друга – смешно! Тъжно е, защото виждам как много от Вас се припознават в описаните герои и си го признават! Четейки материала изпитах гняв, а четейки коментарите Ви изпитах срам!
Едните пишат на \"маймуница\", другия ми обяснява колко прост и страхлив народ СМЕ!?!! Кои сте Вие и какво изобщо Ви дава правото да слагате всички под общ знаменател??? Май наистина заглавието на материала е вярно, за съжаление!
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
\"Аз не зная! Аз не мога!\" – общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни…
Всякой вика \"Яман ни е нам хала!\" –
а всякому мерамът е развала…
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.
П.Р. Славейков – 1875
Но сърпът и чукът в главата не са причина за тези качества на българите. Чувството за принадлежност, колективизмът, добросъседството, взаимопомощта бяха част от социалистическото ни битие.
Точно сърпът и чукът – символите на комунизма –
докараха до това дередже българския народ:
още по времето на формалното властвуване на партайгеносите планомерно, безпощадно и от корен беше изтребвана християнската етика, като на нейно място бяха имплантирани – особено в главите на по-младите, въпросните хуманистични чувства за:
-принадлежност (към безумните идеи на юридически несъществуваща Партия по Член 1 от нелегитимна конституция);
-колективизъм – като отрицание на отделната човешка личност (превърната във винтче от месомелачката на социализЪма);
-добросъседство (прокудило няколкостотин хиляди български граждани вън от Отечеството);
-взаимопомощ (непотизъм, шуробаджанащина и лансиране на лакеи-подмазвачи).
Да, всичко гореописано беше част от социалистическото ни битие.
Точно тази част беше в основата на т.нар. „Преход“,
дал шанс на всичката социалистическа гнилоч да изплува на повърхността,
да завладее нови територии в умовете и сърцата на обезверения човешки „мат’рял“
– доведен от синовете, внуците, родата и лакеите на „другарите“ до скотското равнище на просяшкото „оцеляване“.
Наскоро се върнахме група българи от Страсбург. Всички бяхме по някакви линии роднини. Посетихме забележителностите на европейския град, плувахме с корабчето, любувах ми се на картините на майсторите на съвремен. изкуство и т. н. на края екскурсъводката реши да ни очуди: щяла да ни покаже нещо екзотично. За наша срама и ужас тя ни заведе на края на града, където се бяха настанили в картонени подслони един катун цигани. Боклуци, мърсотия – до шия. “ И те са българи, защо сте ги оставили така да деградират? Ама вие не сте ли номади? Вие българи ли сте?“ Просто нямах думи. От разговорите с французойката стана ясно, че хората от катуна са били хора на изкуството, но не са били допускани до сцените на България поради цвета на кожата. Само това и липсва на България, да бъде обвинена в тотална дискриминация.Срам за управниците, срам за народа ни.
Напълно вярно! Но сърпът и чукът в главата не са причина за тези качества на българите. Чувството за принадлежност, колективизмът, добросъседството, взаимопомощта бяха част от социалистическото ни битие. Те бяха възпитавани, понякога принудително, но имаше резултати. За съжаление доброто е като културните растения – отглежда се с много грижи и е много уязвимо за разликата от злото, което е като бурените – избуява и расте и подтиска всичко наоколо. Това се случи с моралните ценности у нас – демокрацията, изродена в слободия допринесе за избуяване на лошите черти в характера на хората. Всичко това, съчетано с падналия стандрат на хората, с унизеното им самочувствие, разслояването на незаслужено много бедни и още по-незаслужено много богати, с мизерията в крайна сметка, допринесе до превръщането на хората от народ в държавата България в биологични единици, населяващи територия, а не държава.
Абсолютният нихилизъм към всичко минало, без оценка на разумното и полезното, без запазването и надграждането му превърна България в джунгла, в която всеки оцелява поединично.Мизерия, чалга и простотия – това е днес България.
Художествена измислица, която толкова добре отразява действителността, не зная дали не трябва да се нарече по друг начин. Кое от написаното тук не е вярно? Моля, някой от „обидените“ и „засегнатите“ да се аргументира.
че кое не е истина от казаното от измисленият герой ,като самия аз разпознавам всичко това
sunshine.1988 said:
Държа да ми бъде обяснено какво точно означава, цитирам:
Източник- Бъзикилийкс-Истината такава, каквато можеше да бъде!?
И защо не открих нищо по темата в google.uk ????
Из http://neverojatno.wordpress.com/author/chergar/
(Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде!?)
„Всичко написано на тази страница е художествена измислица и не отговаря на действителността.
Съвпадението с реални събития, свързани с действително съществуващи субекти и обекти, носещи същите имена както героите в изложените писмени текстове е случайно и неволно. Всеки читател и посетител на тази страница приема безусловно гореизложеното.
Читателите са единствените, които носят отговорност, за това как приемат информацията от художествените измислици.“
http://neverojatno.wordpress.com/2012/04/21/prost/ –
Очерк на един англичанин за България: “Няма по-прост народ от българския”
Силно се съмнявам,че това е в състояние да напише един средностатистически англичанин.Дори да съществува такъв англичанин, Едуард Стърнс,материалът му е написан от друго лице,а той е ползван за табела,т.е. написаното от англичанин се възприема по-убедително.Безмозъчните английски пияндурници,които заливат курортите ни, от непрекъснат запой нямат време да добият тия впечатления,а образованият англичанин пък въобще няма този начин на разсъждения и модел на изразяване.Истинският англичанин дори в личен план,а ощи по-малко за народ и държава ще каже „прост“ и „най-прост“,а по-скоро ще каже „недостатъчно образован“. Дори и образованите англичани не считат за важно да познават подробностите от историята на балканците,камо ли от българската история и манталитет.С такава злобна отчаяност,инфантилност,непризнаване на историческите ни корени и призив за унищожението ни може да пише само човек наистина познавщ днешния живот в България, но мразещ българите и в червата.Този човек най-вероятно е български гражданин с небългарско съзнание,а може и да е турчин или грък,живял дълго в България.Съществува вероятност да е сърбин или румънец,но е малко вероятно.
Държа да ми бъде обяснено какво точно означава, цитирам:
Източник- Бъзикилийкс-Истината такава, каквато можеше да бъде!?
И защо не открих нищо по темата в google.uk ????
Колкото и да не ни се иска да е вярно, това е си самата истина за съжаление. А когато фактите говорят и Б.Б. мълчи.
Прост и страхлив народ сме. Вместо да се обединим и да не им позволяваме да си правят с нас каквото си искат, ние сме се свили като мишки и чакаме поредните да дойдат да ни оправят (нямам впредвид преносния смисъл на думата). Но ние сме стахливци, защото нас още от малки са ни учили да бъдем такива. Никъде по света няма такива пораженчески поговорки от типа на: „Преклонената глава сабя не я сече.“ ; „Да би мирно седяло, не би чудо видяло.“ ; „Страх лозе пази.“ и „Покритото мляко котката го не лочи.“
Докато не престанем да следваме тази абсурдна народна пораженческа идеология и не се погрижим сами за себе си, няма да се оправим и до 3000 година.
Здравей, адаш 🙂
Kolkoto i da se opitavm da se obidia ot tazi statia,osaznavam 4e tova si e absolutnata istina.Daje se o4udvam kolko dobre e shvanal misleneto na tipichnia v dneshno vreme balgarin.Az sadia i po sebe si, ne sam saglasna s nepravdite no si kazvam,4e nishto ne moga da promenia.Ako vsi4ki koito mislim 4e nishto ne mojem da promenim se obedinim togava promianata e neizbejna,no uvi strah ni e neka niakoi drug da se bori a nie shte se svivame i shte komentirame siakash tova nas ne ni zasiaga.Az niamam nishto protiv tazi statia,da takova e polojenieto ima edinici umove koito ne otgovariat na opisanieto no te stavat vse po malko i pochti ne se sreshtat.Parvo triabva da osaznaesh 4e ima problem,sled tova da go priemesh i priznaesh,a moje bi i da se osmelish da napravish parvite kra4ki kam promiana…A tia zapo4va ot teb samia ot tvoia dom ot tvoeto semeistvo.
Да, прав е… Не е като да кажеш да завоюваме голяма част от света и ядрото (метрополията) да се облагодетелства за сметката на други.
Нека каже къде беше народът му, когато Чърчил и компания ни изтъргуваха за сметка на Гърция след края на Втората световна война?!
Но не може да се отрече, че и има право в някои от думите му 🙂
„Pravitelstvoto trqbva da vzeme merki I da sudi avtora za obida kum celiq bulgarski narod.“
Абсолютно правило, denica h!
Това трябва да бъде първа грижа на Министерството (на истината)!
Откъде-накъде някакъв си англичанин ще си позволява да ни обяснява, че не само няма българска нация, български народ, но и да го обявява (народа) за прост (току-виж, процитирал и Вапцаровото „Народът – прост, животът – тежък, скучен. Живот – без маска и без грим – озъбено, свирепо куче…).
Ами като няма български народ (за нация да не говорим – това е буржоазно-капиталистическо понятие), как така ще го нарича „прост“?!
Ама-ха!
А-а-а!!
Така де!!!
Е, годината не е 1984, но пък „Ние пак сме тук!“
Прости сме били…
Назаем от интернет: Българите имаме три пъти повече клетви, отколкото благословии
Българите имат три пъти повече клетви, отколкото благословии, според изследване на народните умотворения в сборници от 19-и век. Резултат от него е новата книга „Българските благословии, пожелания и клетви – част от националната самобитност и културното наследство“ на проф. д-р Лилия Крумова-Цветкова от Института за български език при БАН, съобщават от издателство „Емас“. Равносметката на нашата родна самобитност е 883 благопожелания и 2529 клетви, отбелязват издателите. Клетвите, свързани със смъртта, са най-многобройни, в това отношение фразеологичната синонимия е особено добре развита: Дано се засмееш под платно. Да те забулят в бяло! Под платно да те погледна! Да се изпружиш на попа между нозете! Да се засмееш на попа в петите! Да те вдигнат четворица! Да те видя на дървен кон! Да идеш на Божи гроб по калцуни! Да гушнеш букета! Да ритнеш камбаната! Под гуша да се забрадиш! Кръст да ти турят на главата! Великден да не дочакаш! Чумата черна да те тръшне!Болест да те изяде! Бял ден да не видиш! Земичката черна да те погълне! Ръцете ти да изсъхнат дано! В изброените клетви се оглеждат различни моменти от християнския ритуал на погребението: покриването на умрелия с бяла саван, четенето на попа, пренасянето на ковчега (наречен на жаргон дървен кон), поставянето на кръста на гроба
Публикувано от Йордан Георгиев
Az smqtam, che trqbva da se vzemat merki
. Ne trqbva avtora da se ostavq beznakazano za tova izqvlenie. Moje da otpravi nedovolstvoto si kum konkretna lichnost ,no ne I da slaga vsichki bulgari pod obsht znamenatel. Pravitelstvoto trqbva da vzeme merki I da sudi avtora za obida kum celiq bulgarski narod.