“Няма по-прост народ от българския” – под това заглавие Neverojatno.info пусна материал, който, макар, че е художествена измислица, решихме да публикуваме заради самоиронията, която не може да те остави безразличен.
–––––––––––––––––––––––––––-
.
Огромна популярност сред англичаните придоби очерк на техния сънародник Едуард Стърнс, касаещ България. Под заглавието “Няма по-прост народ от българския” той публикува своите впечатления, опит и разочарование от грешката да си купи имот в нашата държава:
”Напоследък сред нас, британците, стана мода да си купуваме имоти в България. От една страна наистина красивата природа, за каквато ние тук можем само да мечтаем, и от друга – ниските цени на селските къщи, както и примамливите оферти на имоти в затворени комплекси, накланяха везните в полза на решението за една такава на пръв поглед изгодна сделка. Но приятели, не правете тази грешка, която аз направих, не си купувайте имот в България, не стъпвайте там, не правете бизнес и избягвайте каквито и да е контакти с българи. Защото от другата страна на везната натежава неумолимо простотията на българския народ. Простотия убийствена, отчайваща, неизмерима, ужасяваща, всеобхватна, опасна , неумолима, потресаваща . . .!
Българите, аз смея да твърдя, са най-простият народ на Земята. Няма по-прост народ от българския и тука аз бих искал да направя едно разяснение. Под прост народ аз нямам предвид народ неграмотен, неук и необразован. Не! Те са грамотни, но са тъпанари. Те са образовани, но са кухи. Те са интелигентни, но са прости.
Защото неук е народ, който не е имал възможност да се ползва от съвременното образование, от достъпа до информация и от възможността да обменя идеи с народите от целия свят. Но тези народи аз не бих нарекъл прости, защото те живеят в някакво, макар и примитивно, общество, поддържат се и търсят път да се развият. А българите – напротив – те имат огромни възможности, образовани са и осведомени, природата им е прекрасна, географското положение – стратегическо, но всичко това те пропиляват, продават, затриват, унищожават, защото са прости.
Те даже не са народ, а сбирщина от прости хора, защото народността не е просто принадлежност към дадена географска територия, а съвкупност от общи цели, идеи и ценности, съвкупност от общи действия, целящи развитие на цялото общество, общи действия за реализиране на идеите и опазване на ценностите. Но това при българите не съществува. Аз използвам думата народ в техния случай, воден единствено от някакво благоприличие, но ако трябва да съм откровен, бих ги нарекъл сбирщина от идиоти, идиоти в гръцкия смисъл на думата.
Аз дори се съмнявам, че българският народ днес съществува. За мен българите са изчезнали и на тяхно място е останала някаква тълпа. Но не, това е неточно, защото тълпата има някаква обща цел, а те нямат такава; не, те дори не са тълпа. Не, те са случайно попаднали на едно място различни хора, с различни цели, впримчени в географското положение, което по една случайност населяват, и обременени с историята на хората населявали някога това място, за чиито наследници по-незнайно каква логика се смятат.
Какви българи са те? Как тази сбирщина си позволява да петни името на този древен и велик народ?
Нима е възможно това, което те творят днес като история, да бъде вписано в историческата сметка на народ като българския?
Долу лапите, простаци, от името българи!. Вие не сте и не би могло да бъдете българи. Защото за да се наричаш българин не е достатъчно само да се облягаш на гени, а да имаш дух, воля, сила. Не само да каканижеш имена на исторически личности и герои, а да подражаваш на постъпките им, да следваш идеите им, да осъществяваш мечтите им за България.
Но как така, – ще попитате вие – Нима няма нещо, което да обединява тези хора, населяващи тази територия, наречена България? Има разбира се, те имат общи черти, но те не ги правят общност, не ги правят народ – те са продажници, завистници и крадци. Те не се стремят да подобрят своето житие – за тях е достатъчно да се радват на нещастието на другите около тях, а ако случайно не виждат по-нещастен от себе си, то това ги прави нещастни. Те не се радват на постиженията на другите, а търсят начин да ги развалят, окалят и съсипят.
Ако някой реши да направи нещо за обща полза, те го смятат за глупак, присмиват му се и му се подиграват. Парите за тях са водеща сила, за пари са готови да направят всичко; тук понятията чест, законност, морал са просто празни думи.
Но защо – ще попитате вие – казваш, че са прости? Защото те имат всичко, което е необходимо на един човек, за да осъзнае къде греши. Цялата необходима информация относно собственото си положение като нация, относно причините да са в това незавидно положение, относно мерките, които трябва и могат да предприемат, за да се избавят от това положение, но въпреки това, те се надяват да ги оправят именно тези, които са ги докарали до това положение. Те протестират срещу тези, които ги мамят, грабят, използват и потискат, и в същото време оставят бъдещето си в техни ръце. Те недоволстват, когато станат обект на измама, но злорадстват, когато измаменият е някой друг.
Българите смятат себе си за тарикати, това е дума, която трудно бих могъл да преведа на нашия език. Но най-общо казано, тарикатът е мошеник на дребно и на едро, но страхлив мошеник, плах, уплашен, постоянно озъртащ се, но все пак горд, че е мошеник. Но мошеничеството му е такова, че най-често води до неговото собствено падение.
Какъв, ако не прост, трябва да си, за да се радваш на чуждото нещастие, а не да се бориш срещу него. Как може да злорадстваш, че този или онзи чужденец го обрали, измамили и пребили в собствената ти държава и да очакваш да печелиш от него. Трябва да си много прост, за да се гордееш с изобретателността на своите престъпници, чиято жертва утре може да си ти самият.
Трябва да си много прост, за да се гордееш, че познаваш престъпници, и да заплашваш други с тези свои познанства, вместо да съдействаш те да бъдат разобличени и осъдени. Трябва да си много прост и безгръбначен, щом виждаш беззаконията, но не се съпротивляваш.
Трябва да си много прост, за да вярваш, че тези, които нарушават закона – а ти си им гласувал доверие да те управляват, да те съдят, да чертаят бъдещето ти – че те ще въведат законност.
Трябва да си много прост, за да се радваш, че гърците щели да станат толкова зле колкото теб и да не разбираш, че ти продължаваш безропотно да потъваш, докато те продължават неумолимо да се борят. Да не виждаш, че те, дори и фалирали като държава, като общество са на светлинни години пред теб. Че дори заплатите им, по които ти мериш всичко, са в пъти по-големи от твоите нищожни подаяния.
Трябва да си много прост, да работиш за хора, които смятат, че са над закона, да им позволяваш да трупат за твоя сметка тлъсти печалби, да наблюдаваш ежедневно тяхната подигравка с държавността и със самия тебе.
И, ако някой страничен наблюдател вземе, че ти покаже всичките тези беззакония, на които ти си ежедневен свидетел, мислейки, че ги не виждаш, ти просто да свиеш рамене и да кажеш:
“-Ми аз, какво мога да направя?”
Трябва да си много прост, за да разчиташ, че точно ти ще минеш между капките, когато наоколо ти вали дъжд от неправди. Че точно ти ще оцелееш от всички около тебе, които като теб се мъчат да оцелеят. Че някой друг трябва да поведе някого другиго, за да оправи твоя живот. Трябва да си много прост, много страхлив, много безгръбначен.
Трябва да си много прост, за да вярваш, че държавата ти ще се оправи, докато ти си на хиляди километри от нея в търсене на сигурност и щастие там, където го е извоювал някой друг.
Трябва да си много прост, за да мислиш, че бъдещето на държавата ти зависи не от твоите действия, а от действията на останалите, докато в същото време по някаква абсурдна логика имаш огромно мнение за себе си и своите нереализирани и неоценени способности. Трябва да си много прост.
Трябва да си много прост, да живееш в земен рай и да го унищожаваш.
Трябва да си много прост за да вярваш на телевизора, да мислиш с телевизора, да слушаш телевизора, да възприемаш света чрез телевизора, а не чрез собствената си преценка за случващото се около теб.
Не правете бизнес с тези хора, не общувайте с тях, унищожете ги. Те сами ще се предават един друг и ще съдействат за собственото си унищожение. Толкова са прости… “
Author Archives: Chergar
Източник: Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде!?
Копи-пейст от оригиналния сайт на публикацията:
„Katia Lutzkanova said:
юни 24, 2012 в 9:14
Уууф, успях да изчета всички коментари, страшно много са, но лошото е, че са малко ония, които са схванали истинския замисъл на написаното от теб, Чергар.
Безсмислено е да държиш фенер пред слепеца, показвайки му пътя, но въпреки това продължавай да ни радваш с нови неща, не се отчайвай.
Може пък и чудо да стане, и един ден слепецът да прогледне…
Такова падение!Българин да напише ТОВА?!Нито един народ в историята на човечеството не се е самообиждал и самоунижавал по този начин!И не се е наслаждавал на собствените си обиди по този отблъскващначин.Ако с такива думи обидят друг народ става международен скандал,обявяват се войни,обаче сам себе си да обиждаш с радост и наслада и да чакаш с нетърпение и други да потвърдят твоите самообиди и самонатопяване и да молиш страстно да натиснат главата ти в кладенеца от мръсотии и духовни фекалии,с които сам си напълнил кладенеца.Какво е това?Не е нито бизнес нито удоволствие…Това е непознат феномен.Извън национална принадлежност и извън човешка еволюция.Авторът е изгубеното,свързващо звено между хомоеректус и хомо сапиенс.
ЗА „skiera“ В ГРЕШНА ПОСОКА СИ!!! НИКАКЪВ АНГЛИЧАНИН НЕ СЪЩЕСТВУВА!!!ПИСАНО Е ОТ БЪЛГАРИН КОЙТО СЕ МИСЛИ ЗА МНОГО УМЕН А Е ВСЪЩНОСТ ГАДЕН МОШЕНИК И БЪЛГАРОФОБ!!!НЕ МУ СЕ ВРЪЗВАЙТЕ НА КАЛНИЯ БИЗНЕС ЧЕ Е СРАМОТА!!!!
Напълно съм съгласен с мнението на Едуард Стърнс. Ако лъже, нека го наречем лъжец!!!
Единственото което не ми харесва е, че това е мнението на Англичанин. Те имат всичко за което той говори, че ние го нямаме, но пък няма как излизайки извън острова ти да очакваш всички да се кланят на твоята кралица, преди е ставало, сега са други времената! Варианта дрънкулка за злато отдавна не върви! За да се почувства истински Англичанин, препоръчвам му дестинации като Индия, Пакистан, Тайланд и т.н.
Погледнах и коментарите под статията, общо взето са „ДА СЕ ЛИНЧУВА АВТОРА“, чудя се защо толкова добре ни е описал, а ние искаме да го унищожим, толкова ли наистина ни е свещена и секретна простотията?
Прав е и ще дам малко примери – Най-високата ограда на всеки двор е тази с комшията! В България мразим турските и циганските етноси, но пък умираме за кючеци и цигании, ФАКТ! 1/4 от Българите сме се преместили да живеем в София, но стъпвайки в нея започваме да псуваме останалата част „селяни“! Подиграваме се неуморно на диалектите, а в Англия например те се смятат за богатство а не селяния! Всички псуваме политиците които сами сме избрали, но ако сме на тяхно място, ще бъдем същите крадци! Всеки мрази корупцията, но не минава и ден без да се докоснем до нея! ……………….. всички си го знаем, време е да се огледаме и да си го признаем и наистина да решим какво да направим за да не е така!
Прав си обаче хората какво са виновни че 45години цялата България е охранвала и угоявала милиция и ДС-филиали на КГБ;уж да пазят държавата.Откъде хората да знаят че точно тези ще ограбят Държавата.Че точно тези хрантутници ще слагат и ще свалят политици и ще съберат цялата организирана престъпност в бандите БСП,ДПС,Атака,ВМРО,президентството на агент Гоце.Трябва да се търси причината а не следствието.
Има много други мнения по темата – ето първото от тях: „Няма по-прост политик от българския”
Оригиналът на текста е взет от rumen221.blog.bg
„Ние българите обичаме България. От една страна наистина красивата природа, за каквато по света само могат да мечтаят, от друга – ниските цени на къщи, коли и жени…, но и невероятни, контролиращи всичко в живота и държавата ни политици.
Но българи в чужбина, не се връщайте в България, не правете тази грешка, не си купувайте нов имот в България, не стъпвайте тук, не правете бизнес и избягвайте каквито и да е контакти с българските политици, защото от другата страна на везната натежава неумолимо простотията на българския политик, който е обзет от простотия – убийствена, отчайваща, неизмерима, ужасяваща, всеобхватна, опасна, потресаваща . . .!
Българските политици, аз смея да твърдя, са най-простите на Земята. Няма по-прост политик от българския. Под прост политик аз нямам предвид политик неграмотен, неук и необразован. Не! Те са грамотни, но са тъпанари.
Те са образовани, но са кухи.
Те са интелигентни, но са прости.
Защото неук е политик, който не е имал възможност да се ползва от съвременното образование, от достъпа до информация и от възможността да обменя идеи с народите от целия свят. Но тези политици аз наричам прости, защото те живеят в някакъв, макар и примитивен, но собствен техет свят, поддържат се и търсят път да оцеляват и възпроизвеждат простотията си.
А българите – напротив! Те имат огромни възможности, образовани са и осведомени, природата ни е прекрасна, географското положение – стратегическо, но всичко това политиците ни пропиляват, продават, затриват, унищожават, защото са прости.
Те даже не са политици, а сбирщина от прости хора, защото политиката не е просто принадлежност към дадена политическа теория, защото политиката е съвкупност от общи цели, идеи и ценности, съвкупност от общи действия, целящи развитие на цялото общество, общи действия за реализиране на идеите и опазване на ценностите. Но точно това при българските политици не съществува. Аз използвам думата политици в техния случай, воден единствено от някакво благоприличие, но ако трябва да съм откровен, бих ги нарекъл сбирщина от идиоти, и то идиоти в гръцкия смисъл на думата.
Аз дори се съмнявам, че българският политик днес съществува. За мен българските политици са изчезнали и на тяхно място е останала някаква тълпа. Но не, това е неточно, защото тълпата има някаква обща цел, а те нямат такава, не, те дори не са тълпа. Не, те са случайно попаднали на едно място различни хора, с различни цели, впримчени във властта, която по една случайност претежават, обременени с историята на комунистите, за чиито наследници по-незнайно каква логика се смятат и чиято вина смятат, че носят.
Какви политици са те? Как тази сбирщина си позволява да петни името на нашия древен и велик български народ? Нима е възможно това, което те творят днес като история, да бъде някога вписано в историческата сметка на народ като българския?
Долу лапите, политици-простаци, от името българи! Вие не сте и не би могло да бъдете българи. Защото за да се наричаш българин не е достатъчно само да се облягаш на гени, а да имаш духа, волята, силата на един Паисий, на един Раковски, на един Левски. Не само да каканижеш имена на исторически личности и герои, а да подражаваш на постъпките им, да следваш идеите им, да осъществяваш мечтите им за България.
Така, както в скъсаните им войнишки шинели е видял обикновенните българи големият художник Стоян Венев.
Но как така, – ще попитате вие – Нима няма нещо, което да обединява тези наши политици, управляващи тази територия, наречена България? Има разбира се, те имат общи черти, но те не ги правят политици водещи народ – те са продажници, завистници и крадци. Те се стремят единствено да подобрят своето житие, но дори и да не могат, за тях е достатъчно да се радват на нещастието на другите около тях, а ако случайно не виждат по-нещастен от себе си, то това ги прави истински нещастни. Те не се радват на постиженията на другите, а търсят начин да ги развалят, окалят и съсипят.
Ако някой реши да направи нещо за обща полза, море или гора, деца или пенсионери, политиците го смятат за глупак, присмиват му се и му се подиграват. Парите за тях са водеща сила, за пари са готови да направят всичко и за тях понятията чест, законност, морал са просто празни думи.
Но защо, ще попитате вие, казваш, че българските политици са прости?
Защото те имат всичко, което е необходимо на един политик, за да осъзнае къде греши. Цялата необходима информация относно собственото си положение, като политици и избирателите им като нация, относно причините, да сме в това незавидно положение, относно мерките, които трябва и могат да предприемат, за да ни избавят от това положение. Въпреки това, те се надяват да ни оправят именно тези чужди политици, които са ни докарали до това положение. Политиците протестират срещу тези чужди политици, които мамят, грабят, използват и потискат, и в същото време оставят бъдещето си и на избирателите си в техни ръце. Те недоволстват искренно само, когато станат обект на измама, но искренно злорадстват, когато измаменият е някой друг, дори това да са всичките им избиратели.
Българските политици смятат себе си за тарикати.
Това е дума, която трудно бих могъл да преведа на чужд език. Тарикатът е мошеник на дребно и на едро, но страхлив мошеник, плах, уплашен, постоянно озъртащ се, но все пак горд, че е мошеник. Но мошеничеството му е такова, че най-често води до неговото собствено падение.
– Какъв, ако не прост трябва да си, та като политик да се радваш на нещастието на избирателите си, а не да се бориш срещу него. Как може да злорадстваш, че този или онзи избирател го обрали, измамили и пребили в собствената ви държава и да очакваш да печелиш от него. Трябва да си много прост, ама наистина мнoгo прост, за да се гордееш с изобретателността на своите престъпници, чиято жертва утре може да си ти самият.
– Трябва да си много прост като политик за да се гордееш, че познаваш престъпници и да заплашваш други с тези свои познанства, вместо да съдействаш те да бъдат разобличени и осъдени. Трябва да си много прост и безгръбначен, щом като политик виждаш беззаконията в собствената си държава, но не им се съпротивляваш.
– Трябва да си много прост като политик за да вярваш, че тези които нарушават закона, а ти си им гласувал доверие да съдят, ще чертаят бъдещето на избирателите ти и дори твоето – че точно разбойници с тоги ще въведат законност.
– Трябва да си много прост като политик, за да се радваш, че гърците щели да станат толкова зле, колкото твоите избиратели и да не разбираш, че държавата ти продължава безнадеждно да потъва, докато те продължават неумолимо да се борят. Да не виждаш, че те, дори и фалирали като държава, като политици са на светлинни години пред теб. Че дори заплатите им, по които ти мериш всичко, са в пъти по-големи от твоите нищожни подаяния.
– Трябва да си много прост като политик, да работиш за хора, които смятат, че са над закона, да им позволяваш да трупат за сметка на цялата нация тлъсти печалби, да наблюдаваш ежедневно тяхната подигравка с държавността и със самия тебе като политик, но да им угаждаш във всичко.
И, ако някой страничен наблюдател вземе, че ти покаже всичките тези беззакония, на които ти си ежедневен узаконител, мислейки, че избирателите ти не ги виждат, ти просто да свиеш рамене и да кажеш:
„ – Ми аз, кво да напраа…?”
– Трябва да си много прост като политик, за да разчиташ, че точно ти ще минеш между капките, когато наоколо ти вали дъжд от неправди. Че точно ти ще оцелееш като политик от всички около тебе, които като теб се мъчат да оцелеят. Че някой друг политик трябва да поведе другите, за да оправи твоя живот. Трябва да си много прост, много страхлив, много безгръбначен.
– Трябва да си много прост като политик, за да вярваш, че държавата ти ще се оправи, докато децата ти си на хиляди километри от нея в търсене на сигурност и щастие, което е извоювал някой друг, с политиката и кръвта си.
– Трябва да си много прост като политик, за да мислиш, че бъдещето на държавата ти зависи не от твоите действия, а от действията на останалите, докато в същото време по някаква абсурдна логика имаш огромно мнение за себе си и своите нереализирани и неоценени способности.
– Трябва да си много прост като политик. Трябва, ама наистина да си много прост като политик, за да живееш в земен рай и да го правиш на пустиня.
– Трябва да си много прост като политик, за да вярваш на чужди политици, да мислиш с мозъка на чужди политици, да слушаш мнението на чужди политици за доходите на избирателите си, да възприемаш света през очите на чужди политици, а не чрез собствената си преценка на български гражданин, за случващото се около теб.
Приятели, не гласувайте за тези хора, не общувайте с тях, унищожете ги със забрава. Те сами като политици, ще се предават един друг и ще съдействат за собственото си унищожение.
– Повярвайте ми, политиците ни на прехода, наистина са толкова прости… “
djani,Много си тъп(тъпа,тъпо).Опитай да порастнеш малко.Ако не можеш,прочети някоя и друга книжка,помага срещу природна тъпотия.
И аз да рекна, макар и със „7 часа разлика“. Всъщност това е чудесна, умишлено, провокативна статия от измислен „англичанин“. Въпреки, че реално си напатиха доста от нашите тарикатлъци. Показва сегашното състояние на нещата на зомбираното стадо, наречено български народ. Естествено, за преобладаващото му мнозинство. Но всяко стадо трябва да има пастири, които да го водят, да се грижат за него, да е в добро състояние. Какви са сегашните му пастири. Знаем за управляващата мутро-олигархична сбирщина, която дере кожата му. Но къде са тези, които знаят пътя, но страхливо са се свили и не повеждат хората в борба за правата им? Шумата е порядъчно изсъхнала и е необходима само искра. За да пламне огън, но не стихиен. Като контролиран взрив, или пожар, който да проправи път към истинска демокрация. Необходима е промяна на системата и статуквото, но по всяка вероятност те ще дойдат от вън. И както винаги, като АПОКАЛИПСИС. Като 9-ти септември, или 10-ти ноември!!!
Уважаеми г-н Стаматов, Опитах се да Ви разбера и не успях. Поправете ме, ако греша, но изглежда Вие дори и не подозирате, че има хора, които наистина обичат силно България и своите сънародници. Толкова силно, че не говорят никога за това. Като мен например. Добре, поставете се сега на мое място и колкото и да Ви е трудно, за миг си представете, че обичате до болка своята страна, своите родители българи, брат, приятели и приятелки, своите безупречни български партньори. Просто ги обичате и толкова. Хайде сега прочетете тази помия от заглавието до края и за секунда се опитайте да се досетите колко ми е било забавно. Не, г-н Стаматов, не ми беше забавно. Нито поучително, нито размислително. Заболя ме, признавам. Не се срамувам да призная, че от лискане на помия в лицето на моята родина ме боли. А Вие го правите и за мое учудване си имате някакво оправдание, към което разбира се, не проявявам никакъв интерес… Но все едно, не съм сигурен, че ме разбирате. Не знам дали тук е мястото, но мисля, че не само дължа извинение на Мариана, извинение, което поднасям много внимателно, но й дължа и благодарност за съпротивата, която Ви е оказала при Вашия устрем да лиснете въпросната помия върху мен (тъй като и аз съм българин), върху моите родители, приятели и колеги, върху моите сънародници и върху България. Ще изпитам и голямо неудобство, ако се окаже, че Марияна също обича България и моите сънародници не по-малко от мен. Дано не излезе, че съм обидил приятел.
Този да не стъпва в България. Нека си пише всички тези неща от своята си Англия, където всеки е педантливо-критико-бърбрив и знае за „абсолютно всеки и всичко на тази планета Земя“. Съдейки по този текст аз съм престъпник и съм много прост. Още по-прости ще БЪДЕМ в неговите очи, ако той сега прочете следното изречение: ВСИЧКИ (без изключение) англичани са тъпи, мазни, шибани гейчета, който си въобразяват, че знаят всичко. И аз мога да соча с пръст!
Уважаеми Николай, критиката ви към Мариана трябва да насочите към мен, защото аз като собственик на сайта разреших пускането на този материал, макар че Мариана като негов редактор бе против. Не само, че беше против, но стигнахме до караница и то неведнъж след като ми показваше коментарите. Като професионален журналист, тя много държи на „хигиената“ в него, но аз като аматьор не обръщам такова значение на думите. За мен са важни действията.
Защото зад красиви думи много мърсотия може да се крие. Извинете за недоразумението, но отгоре на всичко, тя ви е объркала с един постоянен читател(ка), който/която е вечно недоволен(на). Извинявайте, аз съм виновен! И въпреки всичко не съжалявам, че разреших пускането на материала. Малко по-късно ще разкажа, защо смятам, че авторът, когото знам само по разговори по телефон/имейл е успял в задачата да накара доста хора да се замислят.
Бъдете здрав!
С уважение,
Петър Стаматов
Драга Мариана, не се крия зад никакви никове. Името ми е Николай, защото съм роден на стария Никулден – на 19 декември. И от какво да се крия? От Вас ли? Хвърлих едно око на профила Ви. Та Вие сте толкова нестрашна и неинтересна. Съветвате ме да не размахвам пръст, очевидно не си давате сметка, че и десетте си пръста да размахам, пак не мога да сторя толкова зло, колкото Вие сторихте само с деликатния си показалец, притискайки го леко върху Enter-а и мултиплицирайки върху милиони монитори антибългарската помия, родена в болната глава на някой наш сънародник. Да Ви поучавам? Не, не Ви поучавам. Странно е, че го казвате. На едно място пишете, че псувните, отправени към Вас, не Ви впечатляват, а тук един опит да защитя своите сънародници, които прочее, силно обичам, изведнъж Ви изнервя…
Колко мъка има по този свят! Тази литературна измислица се разпространява из нета и е прочетена поне от половин милион българи. И от тях поне 50% не могат да разберат какво им е казано!!!! С такива безграмотници нас ни чака чалгаджийско, ТВсериалско, БойкоТиквенско бъдеще.
Ето докъде води намаленият бюджет за образование!
Това е коментар, който преместих от друга рубрика на сайта.
Драги Николай (или както и да се казвате),
не размахвайте пръст и не поучавайте.
Не се крийте зад България, нито за разни никове.
–––––––––-
Николай
Изпратен на: 22.06.2012 в 12:37 PM
Бъдете интелигентни и обичайте повече България! Не плескайте в лицето на родината си всеки парцал, който Бъзикилийкс съчинява, защото шегите на глупаците носят повече горчивина и болка, отколкото смях! Не е необходимо да съчиниш обида за родината си, за да се разбере, че си нечувствителен и агресивно безчувствен към децата на България. Достатъчно е да преразкажеш обидата и яростно да браниш правото си да я държиш на мегдана докато всички българи повярват, че са глупави и т.н. Работете повече върху своя език, върху своята лексика, върху нюансите на българската реч. Не ги владеете, а може би не ги и познавате и това личи! Поне така изглежда, колкото и човек да препрочита публицистиката ви, колкото и да се напряга да я хареса. И все пак…Човек би ви простил всичко, ако знае, че от обич към България не сте се изкушили и не сте поместили поредната сензационна мръсотия за нея, ако знае, че сте я пожалили и сте й помогнали да върне поне грам от своето самочувствие.
––––––-
Би било добре да можеше да се изтрие глупостта или омразата от човешката природа.
Наистина ли сте готови да препубликувате всяка мръсотия за родината си, само защото е изврещяна на висок глас и само защото е сензационно смрадлива? Гнус ме е от вас! Трийте, какво чакате?
Глупаците тръгнали да оспорват произхода на статията и на патриотизъм ги избива. Защо не се сещат, че много истини има в теста и вместо да плюем по автора по-добре да си признаем, че сме калпав народ и да помислим как да се обединим и да тръгнем напред. А не при всеки протест да излиза някоя тъпа офца по телевизора и да обяснява как не можела да стигне до мола заради „тия протестиращите“.
Вместо да ревете, че не сме били такива се огледайте малко и ще видите (ако имате потенциала), че нещата са точно както са описани в текста по-горе.
Преди малко попаднах на следната публикация, качена вчера във Фрог нюз:
http://frognews.bg/news_45765/Eduard_Starns_Niama_po-prost_narod_ot_balgarskiia/
За съжаление тази публикация е непрофесионална.
Там се твърди, че измисленият англичанин „Едуард Стърнс“ действително съществува и е автор на текста. Не се посочва източникът на този текст, а именно Бъзикилийкс. Но пък се дава, кой знае защо, линк към Еврочикаго, сякаш някой наш автор или сътрудник е измислил, едва ли не, този текст…
Моля Ви, не изтривайте нито „статията„, нито коментарите.
Май Алберт Айнщайн като че ли беше казал, че
две неща са безкрайни:
Вселената и простотията.
После направил уговорката, че Вселената все пак може би има край, докато другото – твърдо НЕ!
Нека въпросният материал (по-конкретно – някои от коментарите към него) остане като свидетелство за скудоумието, ограничеността, повърхностността на определен (да се надяваме – все пак краен) контингент от чели-недочели, но побързали да се възмутят, „читатели“.
Николай said:
Боже мой, дами и господа от Тази медия! Ако знаете колко ме е срам от вас заради спокойствието с което повръщате върху цял един народ, заради противната лекота, с която нанасяте рани върху езика и душата на един народ, страданията за когото не са прекъснали от 1000 години насам! Какво значение има дали написаното е измислица, дали е истина или не, щом ВИЕ сте в състояние да напишете подобна помия, щом сте паднали толкова ниско, че човек трябва да се неведе и поклони ниско на клата, в която сте паднали и да се взре в нея, за да ви забележи?!
# 21 юни 2012 at 3:55 AM
Николай said:
Всъщност българите са прекрасни хора и имат прекрасна поговорка: „Всяко стадо си има мърша“, имайки предвид именно хора като съчинителите на горния пасквил от „Нам`кво си чикаго“. Но и цял един народ, колкото и да е мъдър, не е в състояние да си представи колко наистина скапана мърша трябва да си, за да съчиниш подобна повърня именно за своя народ! Срам ме е, че ви има!
# 21 юни 2012 at 4:21 AM
Ако още веднъж прочета подобни пълни глупости и хули, след като не знам колко, четири пъти може би вече, обяснявах в коментари под този текст, че той е художествена измислица, че е препубликация от другаде, от сайт, начерен Бъзикилийкс (което е и посочено в самата препубликация), ще изтрия всички коментари под тази статия, а може би и самата нея. Явно не всички читатели са способни да разберат смисъла на провокацията на тази художествена измислица, която не е написана от никакви чигакци, нито от англичани, нито от който и да било автор или сътрудник на Еврочикаго, а източникът на текста, както и жанрът му, са посочени няколко пъти в коментарите и в самата препубликация.
Или се правите на глупав, конкретно вие, който сте се подписал като „Николай“, или е нещо по-лошо.