“Няма по-прост народ от българския” – под това заглавие Neverojatno.info пусна материал, който, макар, че е художествена измислица, решихме да публикуваме заради самоиронията, която не може да те остави безразличен.
–––––––––––––––––––––––––––-
.
Огромна популярност сред англичаните придоби очерк на техния сънародник Едуард Стърнс, касаещ България. Под заглавието “Няма по-прост народ от българския” той публикува своите впечатления, опит и разочарование от грешката да си купи имот в нашата държава:
”Напоследък сред нас, британците, стана мода да си купуваме имоти в България. От една страна наистина красивата природа, за каквато ние тук можем само да мечтаем, и от друга – ниските цени на селските къщи, както и примамливите оферти на имоти в затворени комплекси, накланяха везните в полза на решението за една такава на пръв поглед изгодна сделка. Но приятели, не правете тази грешка, която аз направих, не си купувайте имот в България, не стъпвайте там, не правете бизнес и избягвайте каквито и да е контакти с българи. Защото от другата страна на везната натежава неумолимо простотията на българския народ. Простотия убийствена, отчайваща, неизмерима, ужасяваща, всеобхватна, опасна , неумолима, потресаваща . . .!
Българите, аз смея да твърдя, са най-простият народ на Земята. Няма по-прост народ от българския и тука аз бих искал да направя едно разяснение. Под прост народ аз нямам предвид народ неграмотен, неук и необразован. Не! Те са грамотни, но са тъпанари. Те са образовани, но са кухи. Те са интелигентни, но са прости.
Защото неук е народ, който не е имал възможност да се ползва от съвременното образование, от достъпа до информация и от възможността да обменя идеи с народите от целия свят. Но тези народи аз не бих нарекъл прости, защото те живеят в някакво, макар и примитивно, общество, поддържат се и търсят път да се развият. А българите – напротив – те имат огромни възможности, образовани са и осведомени, природата им е прекрасна, географското положение – стратегическо, но всичко това те пропиляват, продават, затриват, унищожават, защото са прости.
Те даже не са народ, а сбирщина от прости хора, защото народността не е просто принадлежност към дадена географска територия, а съвкупност от общи цели, идеи и ценности, съвкупност от общи действия, целящи развитие на цялото общество, общи действия за реализиране на идеите и опазване на ценностите. Но това при българите не съществува. Аз използвам думата народ в техния случай, воден единствено от някакво благоприличие, но ако трябва да съм откровен, бих ги нарекъл сбирщина от идиоти, идиоти в гръцкия смисъл на думата.
Аз дори се съмнявам, че българският народ днес съществува. За мен българите са изчезнали и на тяхно място е останала някаква тълпа. Но не, това е неточно, защото тълпата има някаква обща цел, а те нямат такава; не, те дори не са тълпа. Не, те са случайно попаднали на едно място различни хора, с различни цели, впримчени в географското положение, което по една случайност населяват, и обременени с историята на хората населявали някога това място, за чиито наследници по-незнайно каква логика се смятат.
Какви българи са те? Как тази сбирщина си позволява да петни името на този древен и велик народ?
Нима е възможно това, което те творят днес като история, да бъде вписано в историческата сметка на народ като българския?
Долу лапите, простаци, от името българи!. Вие не сте и не би могло да бъдете българи. Защото за да се наричаш българин не е достатъчно само да се облягаш на гени, а да имаш дух, воля, сила. Не само да каканижеш имена на исторически личности и герои, а да подражаваш на постъпките им, да следваш идеите им, да осъществяваш мечтите им за България.
Но как така, – ще попитате вие – Нима няма нещо, което да обединява тези хора, населяващи тази територия, наречена България? Има разбира се, те имат общи черти, но те не ги правят общност, не ги правят народ – те са продажници, завистници и крадци. Те не се стремят да подобрят своето житие – за тях е достатъчно да се радват на нещастието на другите около тях, а ако случайно не виждат по-нещастен от себе си, то това ги прави нещастни. Те не се радват на постиженията на другите, а търсят начин да ги развалят, окалят и съсипят.
Ако някой реши да направи нещо за обща полза, те го смятат за глупак, присмиват му се и му се подиграват. Парите за тях са водеща сила, за пари са готови да направят всичко; тук понятията чест, законност, морал са просто празни думи.
Но защо – ще попитате вие – казваш, че са прости? Защото те имат всичко, което е необходимо на един човек, за да осъзнае къде греши. Цялата необходима информация относно собственото си положение като нация, относно причините да са в това незавидно положение, относно мерките, които трябва и могат да предприемат, за да се избавят от това положение, но въпреки това, те се надяват да ги оправят именно тези, които са ги докарали до това положение. Те протестират срещу тези, които ги мамят, грабят, използват и потискат, и в същото време оставят бъдещето си в техни ръце. Те недоволстват, когато станат обект на измама, но злорадстват, когато измаменият е някой друг.
Българите смятат себе си за тарикати, това е дума, която трудно бих могъл да преведа на нашия език. Но най-общо казано, тарикатът е мошеник на дребно и на едро, но страхлив мошеник, плах, уплашен, постоянно озъртащ се, но все пак горд, че е мошеник. Но мошеничеството му е такова, че най-често води до неговото собствено падение.
Какъв, ако не прост, трябва да си, за да се радваш на чуждото нещастие, а не да се бориш срещу него. Как може да злорадстваш, че този или онзи чужденец го обрали, измамили и пребили в собствената ти държава и да очакваш да печелиш от него. Трябва да си много прост, за да се гордееш с изобретателността на своите престъпници, чиято жертва утре може да си ти самият.
Трябва да си много прост, за да се гордееш, че познаваш престъпници, и да заплашваш други с тези свои познанства, вместо да съдействаш те да бъдат разобличени и осъдени. Трябва да си много прост и безгръбначен, щом виждаш беззаконията, но не се съпротивляваш.
Трябва да си много прост, за да вярваш, че тези, които нарушават закона – а ти си им гласувал доверие да те управляват, да те съдят, да чертаят бъдещето ти – че те ще въведат законност.
Трябва да си много прост, за да се радваш, че гърците щели да станат толкова зле колкото теб и да не разбираш, че ти продължаваш безропотно да потъваш, докато те продължават неумолимо да се борят. Да не виждаш, че те, дори и фалирали като държава, като общество са на светлинни години пред теб. Че дори заплатите им, по които ти мериш всичко, са в пъти по-големи от твоите нищожни подаяния.
Трябва да си много прост, да работиш за хора, които смятат, че са над закона, да им позволяваш да трупат за твоя сметка тлъсти печалби, да наблюдаваш ежедневно тяхната подигравка с държавността и със самия тебе.
И, ако някой страничен наблюдател вземе, че ти покаже всичките тези беззакония, на които ти си ежедневен свидетел, мислейки, че ги не виждаш, ти просто да свиеш рамене и да кажеш:
“-Ми аз, какво мога да направя?”
Трябва да си много прост, за да разчиташ, че точно ти ще минеш между капките, когато наоколо ти вали дъжд от неправди. Че точно ти ще оцелееш от всички около тебе, които като теб се мъчат да оцелеят. Че някой друг трябва да поведе някого другиго, за да оправи твоя живот. Трябва да си много прост, много страхлив, много безгръбначен.
Трябва да си много прост, за да вярваш, че държавата ти ще се оправи, докато ти си на хиляди километри от нея в търсене на сигурност и щастие там, където го е извоювал някой друг.
Трябва да си много прост, за да мислиш, че бъдещето на държавата ти зависи не от твоите действия, а от действията на останалите, докато в същото време по някаква абсурдна логика имаш огромно мнение за себе си и своите нереализирани и неоценени способности. Трябва да си много прост.
Трябва да си много прост, да живееш в земен рай и да го унищожаваш.
Трябва да си много прост за да вярваш на телевизора, да мислиш с телевизора, да слушаш телевизора, да възприемаш света чрез телевизора, а не чрез собствената си преценка за случващото се около теб.
Не правете бизнес с тези хора, не общувайте с тях, унищожете ги. Те сами ще се предават един друг и ще съдействат за собственото си унищожение. Толкова са прости… “
Author Archives: Chergar
Източник: Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде!?
Na koito mu e interesno da prochete edin po-dostoveren i obektiven razbor na balgarina i sapostavka s negovite sasedi ot dve anglichanki, moje da pregleda ocherka im izdaden 1877 – Travels in the Slavonic provinces in Turkey:
http://archive.org/stream/travelsinslavoni01mack#page/n7/mode/2up
Tuk prilagam nai-interesnite izvadki:
The Chaoush Monastery stands also on a height above
the town and ofi\’ers healthy quarters for a traveller.
Its monks live in somewhat ignoble comfort, for their
convent was left standing and endowed with privileges
as reward for one of its former inhabitants having
betrayed the neighbouring castle to the Turks. The
present caloyers are Greeks of that servile type which
sets many an Englishman against the whole race ;
nothing could be more honeyed than their flatteries of
England, because it was then popularly expected
that she would transfer her patronage from Tiuiey to
Greece.
But the real curiosity of Salonica is its population,
that strange medley of antipathetic races. The Therma
of ancient history and the Thessalonica of St. PauPs
Epistles yields at present the curious instance of a city
historically Greek, politically Turkish, geographically
Bulgarian, and ethnographically Jewish. f Out of
about 60,000 inhabitants some 40,000 are Hebrews ;
The number of Jews at Salonica is estimated (1863) at 40,000, but with their
usual astuteness they contrive to avoid being taxed individually, and the com-
munity bribes the Turkish ofi&cials to let them pass without scrutiny for no more
than 11,500.
Much of their commercial success is owing to their power
of association, and their willingness to help one another.
Herein they and their brcthi\’en excel the local Chris-
tians, who seldom seem able to trust each other or work
as one.
As for the Bulgarians, whether they remain yet awhile under Turkish rule or
free themselves from it in our own time, as they must ultimately do sooner or
later, it is in them alone that one can see any really hopeful prospect, on taking a
broad general view of the probable future of these countries. This is afforded by
their numerical preponderance ; their utter primitiveness, which has learned
nothing, and has nothing to unlearn ; their industry and thrift ; theii\’ obstinacy ;
and their sobriety of character.\" — Lord Strangford.
The Bulgarians are distin-
guished in all essentials from their neighbours — the
Greek, the Eouman, and the Turk ; they differ in a few
points of character from their own western kindred,
the Croato-Serhs. The chief of these latter points is
a deficiency in what is called esprit politique^ and a
corresponding superiority in the notion of material
comfort. Unlike the Serb, the Bulgarian does not keep
his self-respect alive with memories of national glory,
nor even with aspirations of glory to come; on the
other hand, no amount of oppression can render him
indifferent to his field, his horse, his flower-garden, nor
to the scrupulous neatness of his dwelling.
How strongly difference of race can tell under identi-
cal conditions of climate, religioUy and government, is
exemplified in towns where Greeks have been dwelling
side by side with Bulgarians for centuries. The one is
commercial, ingenious, and eloquent, but fraudulent,
dirty, and immoral ; the other is agricultural, stubborn,
and slow-tongued ; but honest, cleanly, and chaste. The
latter quality has from early times attracted respect
towards the South Slavonic peoples. Their ancient
laws visit social immorality with death, and at present
their opinion, inexorable towards women, does not, like
our own, show clemency to men. A lady told us that
in the society of Greeks she could not be three weeks
without becoming the confidante of a chronique scanda-
leuse ; among Bulgarians she had lived for months, and
never heard a single \" story.\"*
In Bulgarian towns the Mussulmans are Osmanli colo-
nists, who form, as it were, the garrison of the province.
The Slavonians who have become Mahommedan mostly
live in the country and continue to speak Slavonic.
* \" The Greek cannot overcome the Bulgarian, nor lead him, nor incorporate
him. He is of a less numerous and not of a superior race ; his mind is more
keen but less solid ; roughly speaking, he is to the Bulgarian as the clever Cal-
cutta baboo to the raw material of the English non-commissioned officer.\" — Loiu)
Strangfokd in Eastern Shores of the Adriatic.
In their bravery and warlike disposition the renegade
Bulgarians evince the character of the nation before
it was betrayed and disarmed, and they themselves
adopted Mahommedanism only to avoid falling into the
position of rayahs. In some parts they are known by
the name Pomak (from pomegam^ \’^ I help \"), and are
supposed to be descended from those Bulgarian troops
who served in the Sultan\’s army as \’\’ allies,\" until the
Turks grew strong enough to force on them the alter-
native of surrendering their arms or their creed.
Among our guards once happened to be a Bulgarian
Mussulman, who allowed us to be told in his presence
that he was still at heart a Christian; and in the
neighboui\’hood of Salonica we heard of Mahommedan
Bulgarians who excuse their apostasy by the following
story. Being hard pressed they fixed a certain term
during which they would fast and call on Christ, at the
end whereof, if no help appeared, they would submit
themselves to Mahommed. Help arrived not, and so
Mahommedans they became. Since then, the old hatred
of race has caused them to take part against the Greeks in
more than one insurrection ; but they equally detest the
Turk, and thus sympathize with their own Christian
countrymen in their national antipathies as well as in
tenacity of their native tongue.
The rural population of Bulgaria is Christian, and
hereabouts the rayah has a down-look and a dogged
stolidity, which give one the impression that heart and
mind have been bullied out of him. Of late years,
however, he has presented an unflagging resistance to
the Porte\’s imposition of foreign bishops ; and those who
have instructed him, both in his own country and out
of it, assured us that he is of excellent understanding
and zealous and apt to learn. The Christian Bulgarian
is reproached as timid, but at least his is the timidity
of shrinking, not of servility ; he hides from those he
fears, he does not fawn on them. His country, lying
as it does on the road of Turkish armies to the Danube,
has been subject to unceasing spoliation, and nothing
is more melancholy than the tale told by its desolate
highways, and by the carefulness with which villages
are withdrawn from the notice of the passers-by. Cross
the border into Free Serbia, and the cottage of the
peasant reappears.
To give a sketch of Bulgarian history, one must go
back to the end of the fifth and beginning of the sixth
century, when a Slavonic population south of the Danube
is spoken of by Byzantine authors.
Under the old East Eoman Empire the people of
Bulgaria appear both as subjects and as rulers. Jus-
tinian\’s birthplace was, as it still is, a Slavonic village,
in the neighbourhood of Skopia, and his Latin name is
the translation of his Slavonic one, Upravda. The great
Belisarius is said to have been the Slavonic Yelisar ;
Basil, the Macedonian, or, as Finlay calls him, the
Slavonian groom, was the father of the longest line that
ever maintained itself upon the throne of Byzance.
To Mr. Edward Stern:
Mr. Stern,
I have never read a more repulsive and inaccurate description of the Bulgarian people and values.
In your hot-air balloon pride you have the audacity to consider the English people the gold standard against which all other nations are measured.
Just because you eat eggs and bacon for breakfast doesn\’t mean that this should be the breakfast for all the people in the world. Not to mention that your diet is a reason for the staggering obesity rates in ALL of the English speaking countries.
But we, Bulgarians, do not write articles how horribly fat England is and how English street vendors rip innocent tourists off. We do not write articles blaming you for the economic situation the world is in (although we should for it all started with the industrial revolution and the English greed enslaving whole nations). We do not criticise the English people for their incredible shallow and consumer way of life.
Because we are not you. And we do not walk in your shoes. And we do not go about other nations telling them: You should do business like we do and be like us! By the way, try doing this in China!
Don\’t you think, that we, who live amongst the English people, not laugh at you? Or think that you are stupid to do things the way you do? Or that we are shocked how un-educated and shallow you are?
I admit, foreigners get ripped off and take advantage of and pick-pocketed in Bulgaria. But so they do everywhere else in the world. Maybe you don\’t watch the news (I wrote read initially, but I changed my mind because I think watch will be a more appropriate verb for you), but there is a whole range of very popular tourist destinations that tourists are advised to stay in the compounds of their resorts so that they do not get robbed, or worse- killed. But then maybe you didn\’t read this news for you were too busy following the Diamond Jubilee.
And please do not compare Bulgaria to Spain or Greece. And don\’t come crying when the EU has to bail (again) these more spirited than us countries. Don\’t come crying when the EU breaks down because of their dept.
Whatever the reason for your shallow and absolutely arrogant and offensive article is, I feel sorry for you. I feel sorry for your big ego felt compelled to ostracise all Bulgrians. Keep your little thoughts for yourself.
We don\’t need ANOTHER foreigner to tell us who we should be.
We know who we are, we know our shortcomings and strengths and our history. We know who we are. And thank god we are not English. For you would never think to come and purchase property in Bulgaria if we were. We are friendly, warm and welcoming people, and I feel sorry for you to have come across the opposite kind of people. But as you say: tough luck. Stay where you are for we do not need you and your potty mouth opinion. In all fairness you didn’t swear in this article, but all English people do. You cannot make a sentence without swearing, even on National television (Generalization sucks, doesn’t it?)
Ne znam dali nyako go google-na tozi Edward Stern. Ama ne otkrih takava statya v interneta na anglijski. I golemi gluposti izpljuva tozi. Samo da kazha, che sredno statisticheskiya anglichanin haber si nyama ot nashata istorya. A pyk tozi shte ni uchi i ni kazva kakvi sme. Slava bogu che ne sme prostaci kato anglichanite, che te sa…Ha da ne gi podhvashtame tyah.
Не съм редактирала този текст. (Освен, че не аз съм го пуснала.)
Щеше да бъде малко некоректно да го редактирам постфактум.
И, честно казано, ми омръзна вече да пиша коментари заради него.
Ако за много читатели, както изглежда, само той съществува в този сайт, моля тези читатели да не се обръщат повече към мен.
Mariana predi otnovo da se razpenish che vsichko tova e izmislica, bih iskala da pripomnia, che dumata fantastichen na balgarski ne e nepremenno sinonim na izmislen, no yavno magliavata redaktorska belejka v nachaloto e s cel da zabludi horata i predizvika efekta na radiopiesata War of the worlds ili predavaneto za Kozlodui na Kanaleto.
Ili moje bi razchitate che vseki shte prochete 100 komentara, za da razbere che tova e izmislica?
E haide sega, kato che ne sme nadnikvali da vidim sanarodnicite mu, koito jiveyat v taka narechenite council estates I predstavliavat sigurno 30% ot populaciata, no 70% ot obshtoto teglo na naselenieto, ili moje bi ne sme izlizali petak vec…her, za da se pochudim na mazaloto, koeto umnite anglichani satvoriavat. Iskal e da kupi kashta za 5000 evro, koiato sega da struva 50000 no nomera ne e minal I sega plue. Moje I da sme vsichko tova, Bulgaria e rodina na kontrasti s mnogo dolni I mnogo izviseni dushi, no nikoga niama da stignem alienaciata na anglichanite. Moje da si umresh kato nishto Ako v pravilnika s instrukcii koito te tapo sledvat niama paragraf za tvoia sluchai, ne lekari a burokrati v beli prestilki operirani ot savest. Otnema izvestno vreme za da si dadesh smetka, che pravilata Im za nenamesa I prefarcunenata korektnost sa prosto…. bezrazlichie. Lesno e da si shtedar, shiroko skroen I dobronameren, kogato jiveesh v Edna ot nai- bogatite darjavi, udobno zabravila ot kade tochno sa doshli tezi bogatstva na Edin ostrov na koito vireiat samo kartofi, kapini I yagodi. Dosta po-trudno mojesh da si takav sled kato si bil machkan 6 veka I prodaljavash da se vodish vtora raka v Evropa. Nie bulgarite sme miren narod I ne smiatam che triabva da se sramuvame che ne sme naramili pushkite, makar I ot krai vreme da sme si patili ot voenolubstvoto na nashite sasedi. A zavistta navsiakade ya ima, I dvete Mi angliisky sasedki sa mnogo zaintriguvani ot kade sme namerili Pari za osnoven remont I ne se posveniavat da podhvarliat nametzi che gradim palat.
Tozi gospodin Nai dobre da pogledne svoia dvor predi da plue v sasednia. Moga da kritikuvam oshte mnogo angliiskata narodopsihologia, no kakav e smisala, za razlika ot balgarskata, angliiskata presa ne bi go publikuvala
В подкрепа на справедливия гняв на нижецитираните читатели ще припомним, че не само злополучният автор на „Очерк на един англичанин за България: „Няма по-прост народ от българския“ е бълвал клевети спрямо българското население, но същото са правели в протежение на векове и други родомразци – от срам спестяваме отдавна забравените им имена…
По-долу хронологически – според времето на постъпването на съответния коментар – представяме както copy-paste на същия, така и автентичния текст (вкл. и съобразно нявгашния правопис) на конкретния българомразец:
denica h: „Pravitelstvoto trqbva da vzeme merki I da sudi avtora za obida kum celiq bulgarski narod“;
„Нито надежда от сънъ мрътвешки
Да можешъ свестенъ човекъ събуди!“
Съмнявам се: „Този човек най-вероятно е български гражданин с небългарско съзнание,а може и да е турчин или грък,живял дълго в България“;
„Европа ли? – мор и чума!
Няма правда, няма жал…
Ний пред нея „тор сме, хума“ –
Турците са идеал.“
Penka Nedelcheva: „Но ме боли,че го е писал българин.Личи си,че не е различен от описания образ“;
„О, народ сме, мърша не! –
вика едно диване.
Диванешкий този род
и при скотствений живот,
и пред ясли дремлющ празни,
може лесно да го блазни,
че не е той мърша, скот,
а деятелен народ,
и поети с дивен глас
са ослите на Парнас…
Да не би дал Бог ни в сън
на такъвзи ум да съм!“
mnogoznaiko: „…Но ние тъпаците имаме много хубава поговорка „храни куче да те лае“;
„Народ такъв, за друго недостоин
освен за мъки, нужди и тегла,
неучен род, безмислен раб, спящ воин,
що чака той за тези си дела?“
Георгиева: „А т.н. „англичанин“, т.е. авторът на въпросния бълвоч да си беше употребил мозъчните клетки за статия с положително мислене! … После чудим защо сме на това положение?!“;
„А в ушите на българските quasi-читатели , които обичат да приказват, без да са чели, или, ако са чели, без да се разбрали, още звучат блъсъците на тъпани – и мъртъвците още живеят в тяхното мнение.“
anonimen: „А се пишете на родолюбци!
Обаче невероятната комплексарска злоба, съчетана с мания за непризнато величие (защото няма как да стане) не могат да родят нищо друго“;
„…Великите световни промени ще станат и с нас, и без нас. В това отношение по силата на нашите условия ние ще си останем готовановци.“
Bulgarian: „How can Bulgarians have such low self-esteem to publish this kind of crap?“;
„Ако има нещо направено у нас, то не е резултат на съзнание, а на подражание.“
Gaby: „Ех само как обичам, българи,които мразят България, не сте достойни да се наричате такива“;
„Българският глупак, обаче, категорично знае, че другите са глупаци, докато той е умник; след което, по време на избори, винаги избира по-глупавия от себе си, надявайки се да го контролира и управлява – и макар че твърде скоро проумява, че именно той е измаменият, с още по-голямо настървение се включва в следващата изборна игра.“
Тодор Панайотов: „Проверете , такава статия няма. Още повече, че била и популярна“;
„Къде си ти, къде, родино моя?
Нима сред тая повилняла сбир
от вълци и кози – надлъж и шир
потирена, чието име е безброя?“
Николай: „Какво значение има дали написаното е измислица, дали е истина или не, щом ВИЕ сте в състояние да напишете подобна помия, щом сте паднали толкова ниско, че човек трябва да се неведе и поклони ниско на клата, в която сте паднали и да се взре в нея, за да ви забележи?!“;
„Запей и ти песенъ такава,
Запей ми, девойко, на жалость,
Запей какъ братъ брата продава…“
Николай (пак): „Но и цял един народ, колкото и да е мъдър, не е в състояние да си представи колко наистина скапана мърша трябва да си, за да съчиниш подобна повърня именно за своя народ! Срам ме е, че ви има!“
„Дор народъ й боленъ,
Какъ да бъдешъ здравъ?
Средъ народъ поробенъ,
Кажи – кой е правъ?“
Николай (трижди): „Наистина ли сте готови да препубликувате всяка мръсотия за родината си, само защото е изврещяна на висок глас и само защото е сензационно смрадлива? Гнус ме е от вас! Трийте, какво чакате?“
„Двама братя воеводи,
Двамата ми верни сина:
Скарале се кой да води
Бащината си дружина!
Тесни биле планините
За незговорна дружина!
И стърчатъ имъ днесъ главите,
За да плаче кой как мине.“
Ivo: „ВСИЧКИ (без изключение) англичани са тъпи, мазни, шибани гейчета, който си въобразяват, че знаят всичко. И аз мога да соча с пръст!“
„Вместо думите: Съединението прави силата, девиза високополитическа, нека се турят пред вратите на Народното събрание кротките думи на Исуса Христа: Любите друг друга! – девиза високочеловеческа!“
Djani: „Но всяко стадо трябва да има пастири, които да го водят, да се грижат за него, да е в добро състояние“;
„-… А ний сме прости хора, ний сме като овце. Добре е да има кой да се грижи за нас, да ни стриже и да ни дои АМА И ОТ ВЪЛЦИ ДА НИ ПАЗИ!“
Dobrin: „НИКАКЪВ АНГЛИЧАНИН НЕ СЪЩЕСТВУВА!!!ПИСАНО Е ОТ БЪЛГАРИН КОЙТО СЕ МИСЛИ ЗА МНОГО УМЕН А Е ВСЪЩНОСТ ГАДЕН МОШЕНИК И БЪЛГАРОФОБ!!!НЕ МУ СЕ ВРЪЗВАЙТЕ НА КАЛНИЯ БИЗНЕС ЧЕ Е СРАМОТА!!!!“
„Пак тоя дух на българска дребнавост ми се изпречва и тука, и в черквата, и в полето…Което и обществено явление и да разчовъркаш, изпод тънката му прикривка излиза се тоя груб, тесногръд, пълзящ егоизъм!“
Christo Tchonew,Berlin: „Авторът е изгубеното,свързващо звено между хомоеректус и хомо сапиенс.“
„Ще да видимъ ние
Средъ тоя народъ
Кой е билъ от назе
Човекъ, а не скотъ.“
Christo Tchonew,Berlin (отново): „Господ да ви убие тъпи редактори,чергари и сайтери!“;
„И тази сган, тази утайка от тинята на един див, бестиален, лишен от всяко образование и отхрана граждански слой, готова за всяка бруталност, за която аз не можех да си помисля, че съществува в самодоволния от своята „цивилизованост“ и „европейщина“ наш град, тази безпринципна тълпа, водима от разнородни ней игноранти и безхарактерности, които нито начала имат, нито могат да имат; и тази сган, казвам, има своите представители в Народното събрание…“
Christo Tchonew,Berlin (трети път): „Писано е от един болен българин, кретен по рождение и идиот по образование“;
„А народът какво ще каже, какво ще прави? – Любопитен въпрос! Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ. Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му!“
Zahary: „АДВОКАТИ НА ВОИНСТВУВАЩАТА ПРОСТАЩИНА!!!Този „чергар“сигурно е турчин.И ника му е турски“;
„Такива прерождения не стават така лесно, трябва за тях да работят цели поколения; трябват исполински усилия да се смекчат нравите у тоя народ и да накараш оня, който носи сабята, и оня, който държи книгата, да познаят, че преди да бъдат българи и тигрове, са человеци.“
По-добър живот заслужава само осмелилият се да си го получи
от Цветан Костурков, Загреб
Много неща липсват на България. Тази страна няма късмет – всички са убедени в това, защото самите „всички” са най–големите нещастници в галактиката; няма работа, защото безработицата е критично заплашила всяка къща от махалата; няма ясно изразени лидери – нито политически, нито религиозно-сектантски, нито каквито и да било други. Няма отговорност при вземане на важни за страната и народа ú решения, всеки и всичко потъва. Няма визия за развитието на страната ни, няма бъдеще за децата ни, няма достатъчно хляб на масата ни. Лъч светлина също няма, защото и тунела не можем да намерим. И криза също няма, кризата тук е статукво.
Живеещите в България като че ли са свикнали да няма. Нищо няма…
Но и гражданска позиция няма…
Една липса, от която на моменти боли най-много. Липсва осъзнаване на каквото и да било…
Целта на този текст е да изрази благодарност. Дължимото благодаря, което беше премълчавано и като че ли пазено години наред. Това е онова ненужно благодаря, което просто съществува и има нужда да бъде споделено, защото именно благодарение на това благодаря към всички вас, към всички нас, ние искаме да оцелеем такива, каквито сме.
Благодаря на Всички, останали и взели участие под някаква форма в последните протестни действия, афиширащи една гражданска позиция. Позиция на недоволство и отвращение от случващото се, от статуквото продължило няколко вечности. Реакция срещу действителността, която не ви допада и която споделяте по различни начини. Един протест под много форми, за съжаление само последните от които бяха забелязани. Нима трябва да крещим, за да ни чуете?
Благодаря и на Всички заминали – онези, които се бориха и водиха битки, но просто се умориха. Заминаха и така и не се върнаха. Не ви виня, благодаря ви за проведените и полу спечелени битки, благодаря ви за упортството на младежките ви години и изчерпаем с възрастта ентусиазъм. Идва ред на други повече или по–малко вдъхновени от вас самите. Просто някой трябва да остане…
Благодаря на Всички съпричастни и не безразлични към една обща кауза по осъзнаване на действителността. Благодаря на онези, които имат достатъчно сили да мислят сами. Благодаря, че сте личности, благодаря за старанието да погледнете отвъд мъчното сиво, в което масовката се губи и загива. Страхотно удоволствие е да се окажеш сред хората, с които обитаваш една и съща част от Балканския полуостров и като погледнеш в очите им, да видиш блясък, а не силно стиснати и загорели клепачи. Благодаря, че се будите по някокко пъти на ден…
Благодаря на Всички незабравили предишните битки с Титаничното чудовище на бизнес и политически интереси. Интересен е фактът, че помните, че не искате да забравите и постепенно да се предадете просто така…
Благодаря на поредните некадърни политици, които със свръх наглото си този път поведение предизвикаха големия взрив от масово недоволство срещу самите тях. Срещу всичко дотук и всичко случващо се сега, а и после, надявам се. Недоволство срещу една от многото нередности. Благодаря на новата порода самообожествили се полудиктатори, призоваващи към демокрация, благодаря Ви за това, че сте забравили колко безобразни сте, благодаря, че нямате мяра. Благодаря, че стигнахте ръба и края на огромния потенциал от обществено търпение. Благодаря Ви, че се спънахте, забравили всяка ограничителна линия. Благодаря Ви, че изиграхте последния си лудешки танц толкова грозно.
Благодаря на незаинтересованата и безлична тълпа, нужна единствно за пълнеж на празните пространства и така нужна за създаване на контраст между мислещи и изгубените. Благодаря ви че ви има, въпреки че ви съжалявам.
Благодаря на некадърните актьори, заявили себе си в професионалния регистър като „журналисти”. Благодарение на тяхната професионална и личностна ограниченост, манипулацията се превръща в ясно изкрастилизирала и не добре споделена лъжа. Благодаря, че спомагате процеса по разобличване на вас самите. Благодаря ви, че нямате смелост… благодаря ви за пошлостта и агресивно–плоското предаване на фактите. Защото истината е така плоска.
Благодаря на псевдо интелектуалците, които станаха и ненужни. Не заели своето място в общественото пространство, вечно отсъстващи там, където трябва да бъде чут гласът им, постепенно изчезващи, вече несъществуващи. Сега има нови такива, които не сервилничат и освен да рисуват, мачкат глина или да пишат есета, мислят. Да не забравяме и мисълта все пак. „Няма нищо по страшно от глупав художник” – афоризъм, който с годините е доказал правотата си, но колко тъжно може да е да си глупав творец, а г-н Рашидов?
Благодаря на приятелите ми, колегите ми, познатите ми и всички онези, с които съм се срещал ненадейно по самотни булеварди и оживени с особена атмосфера хижи. Благодаря Ви, че сте там и правите именно това – водите и бивани водени в още един кръстоносен поход срещу фарса на грозния хаос, в който оцеляваме.
Няма смисъл да се влиза в този сайт!Толкова АНТИБЪЛГАРСКА ПРОПАГАНДА никъде няма!!!Че го и защитават.Дори не запазват и нещо катоучтив неутралитет.АДВОКАТИ НА ВОИНСТВУВАЩАТА ПРОСТАЩИНА!!!Този „чергар“сигурно е турчин.И ника му е турски.
Поздравявам автора.Вижда се , че болката Ви за състоянието на българския народ е неописуема. Хубаво е, че има такива като Вас. Това ми дава надежда.
Този текст не е мой избор.
Но това вече беше казано в предишен коментар.
А свободно пространство в случая значи, че тук могат и се публикуват и текстове, които са избор на сътрудници на изданието, не избор на редактора.
Колкото до това, че не сме били публикували градивни становища, както читателката Георгиева е написала, това просто не е вярно.
Изборът обаче дали да ги видите и прочетете е ваш разбира се, уважаеми читатели, не мой.
Мариана, въпросният текст не е точно липса на родолюбие. Или гротескна шега. Ни най-малко. Той представлява съзнателно и добре обмислено насаждане на омраза към определена държава. Към нашата държава. Националната принадлежност на автора е без значение. Мотивите – суетност или глупост – също са без значение. Коментиращите са прави в едно- че в България законите не са чак толкова полезни. В твърде малко пунктове те защитават честта и достойнството на българите. Ако бяха направени с грижа за тяхното достойнство, авторът на този изпълнен с омраза и обидни квалификации текст, адресиран към цяла етническа група, щеше да бъде съден и осъден. Сайтовете, разпространяващи този изпълнен с обидни квалификации и насаждащ омраза материал, също щяха да отнесат не само морална, но и съдебна присъда. Така щеше да бъде, ако някъде в дебрите на последните 60 години българите не бяха изгубили своята взискателност към себе си. Но те я нямат и това ги прави безпомощни и уязвими пред всеки селски идот, който крещи на площада обиди по техен адрес. Според Вас сайтът Ви е свободно пространство. Няма такова пространство във Вселената. Там където го има, то се нарича вакуум, който никога не остава свободен. Вашето свободно прастранство е запълнено от идеи и форми, които не ви правят чест. А най-гротескното е, че Вие го съзнавате без да го съзнавате. Гротескно е, нали?
До Мариана:
А такива като вас защо не публикуват в сайтовете си ГРАДИВНИ становища с положително мислене?
За „свободното пространство“ е ясно, че граничи със слободия в съзвучие с настроенията от повече от 20 години. Е, какво донесоха слободията и бъркотията на обществото? А писанията на лица като Чергар, може бли да обясните?
Подборът на текстовете също говори за отношение, не мислите ли, Мариана?
Да се чете и коментира толкова упорито, масово и непрекъснато нещо, което не се харесва е, извинете, че го казвам, малко като мазохизъм.
Като не ви харесва този текст – казвам това на всички онези читатели, които не могат да погледнат на него като на шега, макар и доста гротескна, каквото и той е – защо само него четете и коментирате?
За да може да се упражните в „родолюбие“ или за да ви стане по-добре, след като сте намерили на кои непознати люде да си го изкарате?
Този сайт е свободно пространство – най-различни текстове се публикуват в него. Ако някои от вас си бяха направили труда да го разгледат по-добре, едва ли точно липса на родолюбие щяха да видят в него…
No, Dear Julia;никъде го няма на английски, тъй като не е писано от англичанин.Писано е от един болен българин, кретен по рождение и идиот по образование.Мен лично ми е жал за него,но много хора се срамуват.А няма защо.Всяка държава носи отговорност за своите болни, за идиотите си и за безпомощните кретени графомани напипали клавиатура.Както и за видиотените от жегата сайтове, които го препубликуват.Nicht Wahr?
Where could we see the original article i. e. in English? seems no where to be found on the net? Did the Englishman created it in Bulgarian?
„Чергар“ е слабоумно дете готово да запали къщата само и само да го забележат разни безхарактерни сайтове и да говорят за него.Nicht Wahr?
Въобще не ме засяга предизвикателния тон на Чергар.
Жалкото е, че в тази „Ентелектуална предизвикателност“ няма нищо градивно. Даже не е посмял да напише българското си име, а се крие зад измислен или не англичанин.
Поредният „мислещ“ разпиляващ сили за разрушителни действия… Това е най-тъжното.
Mисля, че е написана от българин с нацистки възгледи, специално в първата част и извода „да се унищожат“ българите. Някакво мизерно превъплъщение на Адолф Хитлер. В останалото има доста истини, които ние си ги знаем наизуст, наследство от османците и комунягите, които превърнаха целия народ в доносници, завистливци, хленчовци и мързеливци, чакащи държавата да им сменя памперсите когато се изакат. Нито един англичанин не може да знае някои подробности.
„Чергар“ ли е името на идиота без националност?на някои като Katia Lutzkanova им доставя удоволствие разни чергари потънали в духовни фекалии да ги теглят и топят при себе си; и там в топлата и задушевна смрадKatia Lutzkanova да открие истината -жестока безока омраза към България,изсипана в няколко безродни,българофобски сайта.Господ да ви убие тъпи редактори,чергари и сайтери! Такава радост доставихте на всички народи, които не харесват България!Добра работа им свършихте.