„Да покажем на Европа, че и ние можем да направим нещо добро и голямо“ –
не само казва, но и прави отец Иван от Нови Хан
Отец Иван от Нови Хан е създал църковния приют „Свети Николай” със собствени сили и събира в него бездомници и несретници от цяла България. В момента са настанени 162-ма души, 72 от които са деца. Всички в приюта над три години задължително посещават училище и детска градина, а на родителските срещи ходи отец Иван. В дома има настанени възрастни хора, както и самотни майки.
Към приюта отец Иван е направил помощно стопанство, където отглеждат 80 овце, 40 кози, както с агнета, ярета, крави и домашни птици. Приютът е като комуна – обитателите му гледат тези животни, за да се прехранват. В събота през деня са заклали шест агнета, за да има поне по малко „месце” за всеки в дома, казва отец Иван. Децата междувременно се радват на дарени козунаци и пособия за рисуване.
Свещеникът строи с години комплекса в двора на църквата, започвайки от 1988 г. Оттогава дарява заплатата си за приюта.
През 2010 г. ДНСК излиза с решение, че част от постройките (част от жилищна сграда и параклис) са построени без нужни строителни документи. След обществен натиск Министерството на благоустройството и регионалното развитие се съгласява да осигури терен след събарянето им. Обещано е, че събарянето няма да се извърши, докато не се построи нова сграда.
През април започна Национална дарителска кампания за построяване на ново селище, в което отец Иван да настани хората, нуждаещи се от помощ и закрила. Създаден е Обществен съвет, който да подкрепи кампанията и същевременно да е гарант пред обществото за изразходването на събраните средства. Председател е българският омбудсман Константин Пенчев. В Обществения съвет влизат Джеки Стоев, Владислав Карамфилов – Въргала и други личности.
Според проекта новият Дом за деца “Свети Николай” (28 къщи и осем апартамента) ще е в местността “Побит камък” край Нови хан, и по първоначален разчет строежът ще струва около 3 милиона лв.
– Как празнувате Великденските празници в манастира и дома?
– Празнуваме усилено още от сряда. Предишната седмица правихме ремонти, боядисвахме. Направихме добър ремонт, искахме да подновим къщата, да сме празнично подготвени. Четвъртък и петък имаше църковни служби. Днес сутринта имаше литургия, дойдоха хора за причастие.
Днес заклахме около шест агнета. И сега ги подготвяме, печем ги за нощес. Днес боядисвахме и яйцата в дома. По-големите момиченца боядисваха яйцата, по-малките нарочно ги чупеха, за да ги изядат, но нищо, нека е интересно (смее се). Има козунаци, сега отивам да взема още козунак. Това е подготовката, свързана с храната.
Днес през нощта (събота срещу неделя) службата започва в 11 ч. След това следва литургия докъм 3, 3 и половина часа. В манастира е пълно с народ. Вчера дойдоха всички възрастни от Нови Хан, минаха на групи. Носеха яйца, палиха свещи. Но идват и по-млади хора, които са по-подвижни. Повечето хора си отиват след приключване на литургията, а ако след нея има някой, който не е успял да се причести, го причестяваме. След това влизаме в помещенията с тези, които не са заспали, с по-големите, малките спят. Казваме си молитвата, сядаме, пием червено вино, чукваме яйцата, хапваме месце. За всички трябва да има месце, храна. Дай Боже да има за всички. Към 13 часа на другия ден (неделя) ще отида да проведа служба в село Чукурово, или Габра (Софийска област).
– Беше ли трудно да съберете храна?
– Сега имаме. Имаме приятели, които помагат в такива дни, почти не съм се затруднил. Имаме всичко за утрешния ден. Аз никога не съм ги оставял гладни (настанените в приюта). Чрез медиите успявам да го направя, чрез вестниците, телевизията.
– Колко души са преминали досега през приюта?
– Над 700 души.
– Как помагате на тези хора, които идват при вас?
– Моята цел и идея е не да даваме децата на приемни семейства, а децата да си бъдат при майките, като ние помогнем на майките да си гледат децата. Защото тези майки, колкото и да са лоши, децата са си техни. Няма по-мило от това майка ти да е при теб. Колкото и да му се радват външни хора на детето, те само го глезят и все нещо ще му липсва, ще му куца… Аз виждам тези деца, които нямат майки, как се чувстват… Колкото и да ги обгрижваме и да им се радваме, то се усеща. Вижда се как то стои и гледа тъжно отстрани, докато някоя майка се радва на детето си.
– А успяват ли тези майки да запазят децата си?
– При мен повечето решават да оставят децата си при тях. Оженвам ги, осигурявал съм им домове в едно село Якимово, там сме им взели 16 къщи, 20 се надявам да станат, ремонтирам ги и ги настанявам там. Идеята ми е да започнем да произвеждаме нещо, за да почнем да се издържаме. Да се получи общност, с която да произвеждаме заедно нещо. И ако имаме излишък, да го даваме, но целта е да успяваме и на себе си да помагаме.
– А как успявате да промените хората? Какво се случва с някой, който например не иска да работи?
– Дори и да не иска да работи в началото, той постепенно започва, гледайки как другите работят. Аз виждам как те, като сядат да ядат, не канят този, който не работи. Те като се хващат да работят, той стои един–два дни, после започва и той. Те сами уреждат това помежду си, но аз не позволявам да има скандали, да се бият, да се карат (б. а. – в приюта са забранени алкохолът, цигарите, „безделието”, „клюкарстването”). Такова нещо при нас няма. Те са внимателни един към друг, като са живели на улицата преди и са ровели по кофите. Виждат, че е съвсем друго положението им.
А има някои, на които наистина не им се работи, които хващат пътя и си занимават. Някои са идвали и по за два дни. Идва някой например, и пита за мен: „Дава ли той пари?”, „Не. Дава подслон, храна”. И този казва, че тук не е за него. Един мъж бяха докарали, той преспа вечерта, на сутринта си замина. Викам да не се притесняват, случва се, на хората, които го доведоха, защото те се притесняват, мислят, че са създали главоболия.
– Успявате ли да смогнете да откликнете на обажданията на хората, искащо подслон?
– Сега нямам вече къде да ги слагам – всичко е пълно. Има 162-ма души. Сега обаче ще направим разширение и тогава ще можем да поемем част от новите хора, които са без дом.
– Как тече кампанията за строеж на новия дом, която се наложи след като обявиха постройката за незаконна?
– В момента правим проектите, кампанията вече започна. За 10 дена бяха се събрали 10 хиляди лева. Общо 3 милиона ни трябват. Ние ще извършим строежа чрез два транша, като започнем от първата част. Проектът е почти готов вече, някои конструктивни елементи трябва да се добавят. И след месец трябва да е готов… Имаме разрешение, но трябва поне 200-300 хиляди лева да се съберат. Търсим фирма на обявен търг, която да го построи. Искаме смислен и хубав като поставени цели, а и вид, комплекс. С лекар, социални работници, трапезария, педагози в него. Да покажем на Европа, че и ние можем да направим нещо добро и голямо.
– Как решихте да откриете дома?
– Дълга и широка е. Но основното е, че чета евангелието – по-добре не само човек да говори, а трябва на практика да докаже, че това е възможно – да правиш добро. Това са най-важните причини, които ме накараха да го направя. Не мога да гледам това нещо – да има хора, просещи по улиците, мизерстващи. Не трябва да има просяци по улиците.
– Добър ли е българинът според вас на фона на предизвикателства като криза, бедност и т.н.?
– Ами по празниците се усеща, че хората се променят. Те влизат повече в църква, изповядват се, постят. Много хора се захващат да помагат, колкото имат – с по 10-15 лева.
– А извън празниците добър ли е българинът?
– Не сме още на това ниво, за да кажем, че сме много добри, макар че има и много добри хора. Злобата и завистта ни са много големи, омразата ни помежду си. Гледаме другия какво прави, а не виждаме, че нас ни мързи, че никой не ни е спрял да направим същото. Всеки може да направи нещо в този живот, стига само да не го мързи. А мързеливият понякога само се чуди как да попречи. Ние, ако си произвеждахме всичко тук в България, както навремето си произвеждахме, нямаше да внасяме отвън и да струват толкова скъпо продуктите. Защо, като можем да си произведем тук в България, внасяме? Имаме четири сезона. Ако имаме производство, няма да сме на това дередже.
– Ще се променят ли някога тези неща?
– Може би ще се променят след време, но няма да е скоро. Аз мислех, че за 20 години ще стане нещо, но ние все гледаме да оцелеем. Дай Боже нещо да правим.
– Познавате ли други свещеници, полагащи същите усилия като вас?
– Ами има вече млади момчета, които по празниците помагат, разнасят храна, направили са столове за хранене. Във Варна са направили такъв стол, от социалното подпомагане са дали място близо до общината. И на други места има такива неща – има хора, които хранят други. Дай Боже да има повече такива свещеници!
– Какво ще е вашето Великденско пожелание?
– Нека пожелаем на всички ваши читатели весело прекарване на празниците. Христос да възкръсне в душите им. И всички да станем добри, да си помагаме взаимно, да ни бъде по-красив животът. Както си го направим, такъв ще е. Ако го направим по-красив , той ще е рай. Ние си го създаваме като рай или ад. Дано се уважаваме, да се обичаме, да си помагаме взаимно, за да излезем от кризата.
Искам да благодаря на тези хора, които ми помагат директно, които за в бъдеще ще ни помагат. Мога да им пожелая здраве, радост и дълголетие, и успех в техния труд!
Интервю на Невена Борисова,
