ЩЕ МУ РЕЖА ноктитеее, крещи млада майка от прозореца на жилището си в Чикаго един съботен следобед. Минувачи поглеждат учудено нагоре. Това е Милена от България, която се опитва да изреже ноктите на тригодишния си син Тошко. Той така пищи и се съпротивлява, че съседите няколко пъти викат полицията и социалните служби. След третия случай българката разрешила проблемната ситуация като оповестявала намеренията си, крещейки през прозореца! Оттук нататък всичко било наред. Законите, които са измислени в тази страна да защитават човека и природата, до такава степен са се изкривили, че спокойно можеш да изгубиш детето си, работата си, папагала си, свободата… почти всичко. Перверзната състрадателност и милосърдие са фалшиви и опасни за човека, вместо да е обратното! Всеки знае подобни ненормални американски сюжети.
Заключение – патологично милосърдие, създадено от законите на държавата.
В село до Стара Загора в къщата си хора сушат на двора риболовна мрежа, нощна птица се блъсва и оплита. Те я откачат 10 минути след случката и започват да я „спасяват“, давайки й топла супичка, защото времето е студено, да се загрее животинката. След няколко часа тя умира. Разказват случката на техен познат ветеринар. Той им обяснява, че това са диви животни и не могат да ядат човешка храна! Съдбата за куриоз създава на същото семейство нова ситуация след месец. В ръцете им попада ранена чайка. Семейството предприема мерки от състрадателност и я нахранва с риба, която преди часове са хванали на реката. За да е по-вкусна я пържат. Птицата умира след час.
Заключение – патологично състрадание, произтичащо от невежество.
Ела, котенце, ела мамо, говори с предиханен възторг възрастна жена на седем кучета на ул. „Париж“ до националната опера. Говорещата с животните прилича на балерина в пенсия, красива за възрастта си. В движенията й има аристократичен финес. Минавайки, им пресякох пътя. Незнайно защо, кучетата не харесаха нещо в сутрешната ми недодяланост и започнаха колебливо да лаят. По най-пенсионерския начин й казах, че могат да ухапят някое дете. Последва ураган от псувни, които и най-професионалният простак не може да измисли в такава поредица и стил. Дори песовете спряха да лаят, за да слушат речта на дамата. Видях я преди няколко месеца в психиатрично заведение в провинцията. Имаше същото мило излъчване, говорихме пет минути най-общи приказки, ни помен от лудост. Попитах лекарите защо е там, а те отговориха, че има лека форма на шизофрения и е направила поразии преди време, била е агресивна и т.н. Исках да разбера какво е това „т.н.“, но не ми казаха.
Заключение – патологична любов към животните.
С тези три примера няма да изправя ненормалностите в обществото, нито ще трогна някоя сектантска организация, защитаваща белоопашатите северноамерикански хлебарки. Ако има време да се изследват по-детайлно дебрите на определен тип милосърдие, ще се окаже, че всички тези страдания и залитания са компенсация за нещо празно, изгубено, а може би и сексуално.
Как да разпознаем подобни хора и да се пазим, когато те изглеждат съвсем съвсем истински? Как да разберем любовта между стопанка и 10 котки, от които блокът мирише на софийския зоопарк. Как да обясниш на любящия родител да не разрешава на домашния любимец, който преди малко е душил събратята си по задника в парка, да не скача в детското креватче и да ближе бебето по носа. Как да кажеш на самодоволния цървул с породистото си последен модел куче, че не трябва да го пуска без намордник по градинките, как? Ами, няма как!
Милосърдие, толерантност, състрадателност! Толкова много пари са минали през тези думи, толкова много мъка, лъжа, лудост, полза, глупост и т.н.!
Все пак искам да кажа: ненормално е да бъдеш изяден в днешни дни от куче, тигър, чакал или глътнат от боа пред БНБ например! Но ако все пак това се случи, трябва да означава само едно. Че си дълбоко в тайгата или си загубен в саваната в техния идеален център! А не в центъра на София!
Пиер Петров,
в. „24 часа“
