Нека контролираме себе си, не природата
Напоследък всички хора искат да спасяват нещо – кучета, котки, делфини, птици, природа, земята, ако щете и глухарчетата, и камъните. Спасяваме какво ли не. Когато всъщност не можем да спасим дори себе си. Не сме се научили да се грижим един за друг. Навремето един от най-големите комици Джордж Карлин беше казал: “Не земята е прецакана! На нея нищо й няма. Тя си е напълно добре. Ние, хората, сме напълно прецакани!”.
Колкото и да не им се иска да признаят, но голяма част от природозащитниците са всъщност хора без друга работа. Те просто искат да бъде чисто около тях и да се похвалят пред своите приятели, че спасяват Земята! Това не звучи ли малко в повече, Капитан Планета? И всъщност зад желанието да “спасяваш” природата не се ли крие само едно? Желание да контролираш природата? Да я насочваш в желаните от тебе посоки.
Откакто ние крачим по тази планета, повече от 90% от всички някога съществували животински и растителни видове са изчезнали. Е, разбира се, не сме виновни ние! Не! Те просто са изчезнали ей така, от само себе си. Затова пък ние сме тук сега, за да спазим Земята, и то в един ден от годината. В останалите 364 дни не ни пука. Още по-грозно е, че екологията се превръща освен в убежище на комплексирани хора и “спасители”, които искат да докажат себе си, но и в ниша за трупане на пари от наивници и за пране на недоказани доходи.
Нека да си признаем едно. Земята е съществувала много преди нас и ще съществува много след нас. Само пресметнете – тя е тук вече милиони години, а ние – само от хиляда-две хиляди. Та ние сме още бебета в сравнение с планетата! Тя е преживяла какво ли не. Много по-големи нещастия от нас. Планетата е видяла земетресения, природни катастрофи, астероиди, динозаври, разместване на континенти, наводнения, пожари и какво ли още не. И ние сега си мислим, че тази какво ли не преживяла Земя може да бъде убита от найлонови пликчета и кенчета от кока-кола? Ще минат стотици, да се надяваме и повече години и от нас, хората, няма да остане и следа. Учени са доказали, че само няколко десетки години без човешка намеса са нужни на планетата, за да се възстанови напълно. Така че нека да оставим планетата на мира. Тя се справя отлично и без нас. И без нашите велопътеки.
Честно казано, мисля, че Земята не дава и пет пари за нашите рециклиращи се торбички и екогориво за пет лева литъра. Тя просто ни изчаква търпеливо. Като непослушни деца, които все не искат и не искат да чуят предупрежденията на своята майка. И ще дойде един ден, когато планетата ще се отърси от нас с едно-две движения, както ние махаме досадния прах от връхната ни дреха. През това време ни остава само едно – да се радваме на живота си. И по възможност да не бъдем лицемерни. И егоистични. Не просто на 22 април, а през цялото останало време от годината. И то не толкова заради Земята. А заради самите нас. Защото чистотата започва от самите нас.
Илина Григорова,
Vsekiden.com
