Еднодневната ежегодна среща на държавите БРИКС /Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка/ не привлече особено голямо внимание от страна на Запада. Това може да бъде свързано с факта, че групата постигна малко по конкретните въпроси от момента на своето създаване през 2009 г. Критиците шушукат, наричайки я място за фотографии и говорилня.
Но подобно пренебрежение или презрение може също така да отразява факта, че страните БРИКС представляват почти половината население на света и дават почти една пета от световното производство, те са нежелан проблем за установилия се световен ред, в който правилата се пишат от Съвета за сигурност на ООН /в който доминират САЩ/, МВФ и Световната банка. Най-вероятно истината е някъде по средата.
Петимата държавни лидери – бразилският президент Дилма Русеф, руският президент Дмитрий Медведев, Ху Цзинтао от Китай и Джейкъб Зума от ЮАР, а също така индийският министър-председател Манмохан Сингх – не се отличават с иконоборчески радикализъм.
Русеф е най-смела в изказванията си, настоявайки, че развциващите се страни трябва да бъдат защитени от световното „цунами“ на евтините пари, което беше създадено от САЩ и Европейския съюз във връзка с финансовата криза и превърна износа на страните БРИКС в по-малко конкурентоспособни. „Ще защитаваме нашето производство от методите, използвани от развитите държави с цел избягване на кризата, които водят до канибализация на развиващите се пазари„, заяви тя през март.
Привържениците на БРИКС говорят за грандиозни планове. Индийският министър на търговията Ананд Шарма заяви тази седмица, че групата се стреми към създаването – нито повече, нито по-малко – на „нова глобална архитектура„. Но наблюдателите възприемат подобни амбиции изключително като антиамериканско самохвалство. Отбелязвайки отсъствието на съществени политически споразумения, те смятат, че желанието да се противопоставят на световното господство на Вашингтон е единствената обединяваща сила в БРИКС.
„Чуват се гласове да се създаде постоянен секретариат и даже банка за развитие в опит да се усили политическото влияние на групата„, заяви експертът по отбрана от Royal United Services Institute Уолтър Лъдвиг. „Но подобна концентрация на усилията за създаване на институции е неуместна. Фундаменталната несъвместимост на страните БРИКС, а не отсъствието на организираност, не им позволява да играят по-значима роля на световната сцена„. Лъдвиг продължава: „Освен въпросите за икономическо управление, по много ключови въпроси страните БРИКС са стратегически конкуренти. Вътре в Азия Индия и Русия са потенциални препятствия за възможното господство на Китай в региона. На международно ниво Русия, Бразилия и Индия мечтаят за появата на многополярна международна система, в която те ще играят главни роли – Бразилия и Индия се опитаха да получат членство в разширения Съвет за сигурност на ООН.
Точно обратното, Китай се стреми към биполярен свят, в който страната играе ролята на противовес на американската власт“. Към момента Пекин се противопоставя на опитите на Индия да получи постоянно членство в Съвета за сигурност на ООН.
Съвместната декларация, разпространена след края на срещата на върха, обедини страните в твърда критика по отношение на западната икономическа политика. „Развитите икономики трябва предприемат отговорни макроикономически и финансови мерки, избягвайки създаването на излишна световна ликвидност и да проведат структурни реформи, за да постигнат растеж, който да създаде работни места„, гласи декларацията. Беше постигнато и съгласие да се продължат усилията за създаване на банка БРИКС „Юг-Юг„, която на някакъв етап може да представлява конкуренция на Световната банка и Азиатската банка за развитие.
БРИКС отново обявиха своите искания за разширяване на правата на гласуване за развиващите се страни в МВФ и разкритикуваха западната политика спрямо Иран, отбелязвайки, че военните действия, имащи за цел да сдържат предполагаемите ядрени амбиции на Техеран, са неприемливи, и че БРИКС не обмислят предстоящи санкции срещу Иран. Декларацията гласи, че кризите в Иран и Сирия трябва да бъдат решени по дипломатически път.
„Трябва да избягваме политическото разделение, което създава нестабилност на световния пазар на енергоносители и влияе на търговията….трябва да осигурим политическо съгласие, за да възродим икономическия растеж„, заяви индийският министър-председател Манмохан Сингх. Страните БРИКС ще усилят сътрудничеството по въпросите на тероризма и пиратството, добави той. Относно реформата на Съвета за сигурност на ООН, той се обърна към групата с молба да излезе с обща позиция.
Амбициите на страните БРИКС да променят света по свое подобие поставят въпроса за фундаменталните ценности, а също така за геополитическото влияние. Най-важните играчи, Русия и Китай, едва или въобще са верни на демократичните принципи, като например честни избори, свобода на словото или пресата. Индия също се сблъска с критика след опита да заглуши откритите дебати.
Тибетски активисти твърдят, че около 250 души са били задържани тази седмица в резултат на опитите на индийското правителство да предотврати антикитайски протести. Подходът към спазването на основните човешки права в Русия и Китай, съвсем неотдавна показан на примера на сирийската криза, не е модел, който развитите страни биха приели с радост.
Също както по-малко силните и нечленуващи в големи съюзи страни се опитват да разберат дали растежът на БРИКС е признак за появата на поредния егоистичен световен елит, който ще обръща внимание само на своите интереси както западните държави. Специалистът по международни отношения от Индия Срирам Чаулия заяви, че по-малките по територия и по-бедни развиващи се страни, особено в Африка, се опитват да разберат дали БРИКС ще се превърнат в истински защитници на незападните интереси. Развиващите се страни искат многополярен свят, а не такъв, в който господстват САЩ, „или, както е тръгнало, Китай„, заяви той. /БГНЕС
–––––
Саймън Тисдал е заместник-редактор във вестник „Гардиан“ и международен наблюдател. Той също така е завеждал отдел Международни новини във вестника в различни периоди. Статията „Могат ли БРИКС да създадат нов световен ред“ е публикувана във вестник „Гардиан„.
Лондон / Великобритания
