Търновските спелеолози стягат експедиция, пускат археолози чак наесен
Неочаквано откритие на спелеолози е на път да взриви историческата наука. На древно подземно светилище близо до Дунав, между Лом и Русе, случайно се натъкнаха членовете на великотърновския спелеоклуб „Дервент“. Засега те пазят мястото в тайна, за да не стане обект на иманярски набези.
Великотърновският пещерняк Евгени Коев, председател на спелеоклуб „Дервент“, заедно с Пламен Генов открили тракийското светилище още преди месец. Двамата пещерняци тръгнали на обичайната си обиколка, свързана с картотекиране на карстови райони, когато неочаквано открили най-напред странни пирамидални каменни ниши, изсечени в огромна скала. Нишите са 8 на брой и се намират на няколко метра от пода на пещерата, а самите те са високи около метър и половина-два. Непосредствено до тях, на същата височина в скалата двамата пещерняци откриват и две гробници, най-вероятно от тракийско време. Те са майсторски изсечени в скалата, а до тях има и малка пещера. Тя е естествена, но входът й е допълнително оформян от човешка ръка. В нея има каменни ложи, към които се стига по каменно стъпало. Малко по-далеч от тази пещера двамата изследователи откриват в скалата и втора пещера, разположена хоризонтално. Тя е дълга около 12 метра. Точно тя според тях е била тракийско светилище. Формата й е изцяло като утроба и в единия си край наподобява фалос, а в другия – вулва. Преди входа на тази пещера, която е разположена на изток, се виждат и най-интересните находки – огромните четириметрови гиганти.
Евгени Коев уточни, че те не са статуи, а са барелефи, изсечени в скалата по подобие на Мадарския конник. Най-вероятно това са изображения на божества, но до конкретни заключения ще стигнат специалистите. Каменните лица са разположени на различна височина между 7 и 15 метра и се виждат ясно от целия район. Пещернякът казва, че за нищо на света няма да разкрие мястото, защото преди години се натъкнал на нещо подобно, направил го публично достояние и само за месец всичко било плячкосано. Светилището най-вероятно датира от периода ХII-ХV век пр. Хр. Много е вероятно обаче то да е било ползвано и през по-късни епохи от християнски монаси отшелници.
През следващите дни пещерен клуб „Дервент“ започва организиране на голяма експедиция, която ще замине за района със специална екипировка за задълбочени проучвания и за укрепване на опасните места. Коев ще съобщава резултатите поетапно, а мястото ще бъде разкрито едва в края на тяхната работа – евентуално през септември, за да могат и археолози да започнат своите проучвания.
Иван Иванов,
в. „Стандарт“
