Интервюиращ: Иван Бутовски
Като се замисля, образно казано, България ми прилича на подиум за модно ревю, на който като в перпетуум мобиле дефилират седемте смъртни гряха. И ние сме принудени да присъстваме през цялото време на това.
– Изглеждате разочарован от последните 20 г.
– Разочарования много. Ако говорим за политика, имам доста крайни мнения, и както казвам на шега, включвам направо на четвърта. Преди време даже се бях заканил, че ще открия катедра в Софийския университет, докато го има още, защото може и него да го закрият,
да открия катедра по “Уродология”
Понеже звучи научно, ме гледат сериозно и питат какво значи това. Казвам – това е наука за урода и уродството, и всички избухват в смях.
Много е страшна тази тема. През 90-те и баба Ванга казва: “Парите сменят своето място.” Ето това нещо се оказа ужасяващо в нашия живот през последните 20 г. Това, което се случи, за мене е престъпление.
При това за него не може да има наказание, защото е узаконено от новата „стара“ финансово-икономическа система на капитализма. И това разбива основните нравствени понятия, като например що е то справедливост. Не може да се намери балансът, защото няма у нас опорна точка, около която да се върнат работите на мястото им. Толкова е всеобхватно случилото се и така е вързано, че каквото и да направиш, където и да се обърнеш, все ти мирише на организирана престъпност. Излиза, че
всъщност държавата е организираната престъпност
Иначе в България организирана престъпност няма. Много е смешно да ми разправят, че не могат да се справят с наркотиците за една нощ.
Това е една махала хора и те се знаят много добре. Те са вътрешно комбинирани помежду си и се бият за своите интереси. И повече няма да говоря на тази тема, защото много се ядосвам.
Другото е ужасът на партийните, на политическите борби. Защото хората, които бяха партийци и при т.нар. тоталитаризъм, останаха такива, само че се разпределиха в няколко противостоящи си партии, които определят живота на България.
Много дразнещо е да анатемосват комунистите, като че ли идват от преизподнята, същите тези, които с гордо вдигната глава се наричаха комунисти.
– Вие бяхте ли член на БКП?
– Канен съм за член на партията, но никога не съм бил.
Не съм партиец – не мога да живея чрез партия. Живеенето чрез партия е стил и метод. Безумно е, но цялата административна машина, всичко, което е направено през тези 20 г., е една комбинация от средства за особен тотален рекет върху тази част от обществото, която създава материални блага и ценности.
– Как си обяснявате всичко това?
– Обяснявам си го единствено с нашия манталитет, който сме наследили от петвековното ни “присъствие” в Османската империя. Нашето присъствие, не тяхното. Този манталитет е уникален. Робското, гяурското начало да се запазиш на всяка цена: “Преклонената главичка остра сабя не я сече.” И другата страна на същия този човек – еничарството. Когато той е готов да размаже най-близките си, да се откаже от вярата си заради чужди интереси, всъщност заради себе си. Ето това са страшните две страни на този манталитет, за чиято промяна трябват може би още 500 г. И тука няма кой знае какви надежди. Давам си сметка колко са талантливи тези, които идват, но заразата е много силна, защото се корени в личния пример, който дават тези преди тях.
– Все пак не се ли усещат наченки на зараждащо се гражданско общество у нас?
– Не можем да говорим за гражданско общество без средна класа, а ние такава нямаме. Отгоре са олигарси, по средата имаме само далавери, далавери, и то в комбина с държавата, чрез лобиране в парламента и изпълнителната власт. Отдолу – огромна маса хора, гледащи глуповато, които вярват в светлото бъдеще, и не разбират защо то не идва. Средната класа означава икономика. Тя ни трябва, за да може да коригира държавния апарат.
– Няма ли никаква надежда?
– Има, но за целта човекът трябва да бъде спасен за своя собствен свят, а не да бъде превърнат във фейсбуковски Швейк или в някаква интернет машина за говорене на празни приказки и за разиграване на празни истерии. При това анонимни истерии, защото там не те знаят кой си и какъв си. И това се нарича обществен живот и обществено мнение… Въпреки това вярвам, че има и много неща, които са хубави, в това, което идва.
– Известна е вашата “любов” към монополите.
– Нямаш избор, няма мърдане. Тоталитаризъм ли? Тоталитаризмът имаше една логика, която е уж антипазарна, но тя по някакъв начин щадеше обикновения човек, докато
сега тоталитаризмът
на парите, на монополите
е чудовищен
Заплашва ни корпоративен робовладелчески строй. В Древна Гърция на един свободен гражданин е имало 10 роби. Това означава, че „демосът“ е бил малка част от населението, а на останалите им дерат кожите. Това е и демокрацията по български. Страх ме е, че и в световен мащаб има подобна тенденция – глобализацията.
Източник: в. „168 часа“
(Със съкращения)
