Имаме информация, че три PR агенции са получили огромни суми, за да обясняват на всички колко чудесно нещо е шистовият газ. Сумите са пристигнали от добивните компании. Това заяви в предаването „12+3“ екологът Мариана Христова, представител на Гражданска инициатива за забрана на проучванията и добива на шистов газ в България.
Проучванията задължително включват сондаж, хидравличен разрив накрая, защото без него това проучване е непълно, подчерта тя и добави мнение: За нас експерт, който да има глобален поглед върху нещата у нас, за съжаление няма. Нито един от нашите експерти през живота си не е стъпвал на сондаж за шистов газ. Тук не става въпрос за една единствена страна, от която този процес трябва да бъде огледан. Тук трябва да се оглежда не само от геолози, не само от сондажни инженери, тук трябва да има хидролози, еколози, биолози, лекари, трябва да има специалисти по замърсяване на въздуха. Въпросът е, че трябва не един човек, а доста, които да огледат глобално резултатите от едни такива експертни мнения, като много зависи кой дава експертното мнение. Ключовата дума е „почти“ няма разлика между конвенционален и шистов газ в проучването – ключовата дума наистина е „почти“. Няма такова нещо – разлика има. За съжаление щетите, които биха нанесли и проучванията, и добивът, са абсолютно еднакви. Рисковете и при двете са абсолютно еднакви.
Христова изтъкна, че е много важно какви експерти ще бъдат поканени във временна комисия, която да проучи законодателни промени по въпроса за добив на подземни богатства при опазване на околната среда. Много е важен и гражданският контрол на процеса, защото страна по този случай са предимно гражданите, добави тя.
Въпросът за проучванията за шистов газ много силно се политизира в нашето общество, а не би трябвало, изказа своето мнение експертът проф. Кристалина Стойкова. Според нея проучвателните сондажи за шистов газ и тези за конвенционален почти по нищо не се различават.
За мен и за всички експерти ключовият въпрос е доколко се поддава на контролиране от човека този риск и можем ли ние да си го позволим. Това трябва да изясни тази експертна комисия към парламента, след като изслуша всички експерти, подчерта тя. Тя е на мнение, че има голяма разлика между проучване и добив: Ние сме много далеч от добива при положение, че не сме започнали проучването. Има 5 основни неща, които включва това проучване, които хората не знаят – те са абсолютно безопасни за българската природа. Това са събиране, анализ и реинтерпретация на съществуващи данни от стари сондажи, геоложки данни; изготвяне на специализирани карти и профили; изследване на скални проби от вече съществуващи сондажи за техния потенциал за шистов газ и за продуциране на такова нещо; изготвяне на карти за защитени територии, защитени зони по НАТУРА; урбанизиране на райони, културно-исторически райони, паметници. Това е предварителното проучване. Може да не се стигне изобщо до никакво сондиране. Нарушаването на природата започва в момента, в който физически по някакъв начин, да допуснем чрез един конвенционален сондаж, има някакво въздействие върху нея. Преди това не се извършва никакво нарушаване на българската природа. След като се проведат всичките тези лабораторни, кабинетни проучвания на базата на съществуващи данни, тогава се взима решение дали да се сондира или не. Тук нашето настояване е, че когато се определи точно мястото на проучвателен сондаж, той да мине задължително през ОВОС. Това би контролирало максимално всички дейности, които се извършват.
Източник: Вnr.bg
