В края на месец март всички в „Малко българско училище„ са в очакване на Великден. Подготвяме се за Великденската работилница. Но още нещо ни вълнува в последните седмици. В далечна Украйна, в Болград, който е център на голямата Българска общност в Бесарабия, се е случило нещо ужасно. На 26 януари е изгорял българският храм „Свето Преображение Господне“, храм с почти двувековна история. Построен е от българите, напуснали родните си домове и последвали руската армия, след поредните Руско-Турски войни, в началото на XIX век. Те търсели по–добро място за себе си и децата си, бягайки от жестокостите в Османската империя. В Бесарабия, тогава в Русия, те получават възможност да изградят нов дом и по-добро бъдеще за потомството си. Преди да изградят къщите си, те решили да съградят храм, където да се молят и благодарят на Бог и Русия за спасението си, и където да изплачат мъката си по изоставените си, далеч в България, домове. В продължение на 5 години,10 хиляди работници изградили величествен храм. На 29 октомври 1938 година той бил осветен. От тогава, в продължение на почти два века, той и Болградската българска гимназия се превръщат в основен крепител на българщината в тази емигрантска общност.
Ние, учителите в “Малко българско училище“, решихме да разкажем за това на нашите ученици. Децата разгледаха много снимки, видяхме филми за пожара и това, което правят хората, за да спасят светинята си. Чухме мъката на учителите и учениците от Болградската гимназия. И тогава се случи нещо, което зарадва сърцата ни. Децата, трогнати, започнаха да говорят за това, с което ние да помогнем на нашите сънародници в Бесарабия, за да възстановят своята голяма загуба. Детските им сърца и умове родиха най-трогателните идеи. Йоана от 3-ти клас е готова да дари паричките, спечелени от нея от разхождане на кученца. Валентино от 5-ти клас предложи да нарисува картички или рисунки, които да продаде на приятели. Михаела от 5-ти клас и Криси от 3-ти клас смятат да напишат съчинения, с които да разкажат на съучениците си от американското училище за случилото се, а третокласникът Иво иска да направи меденки и да ги продаде на приятели. Те смятат, че така ще помогнат. Всички деца бяха готови да дарят. Решихме да започнем блоготворителната си акция с един открит урок, с който да разкажем на родители, приятели и българската общественост в Чикаго за това, което ни вълнува. Поканихме обществеността и българските медии. На 31-ти март, в последния ни учебен час, дойдоха родители и приятели.
Децата представиха постери със снимки, изработени от тях, на теми:
Храмът и неговата красота преди пожара
Пожарът и мъката на хората
Възраждането – или какво правят хората , за да възстановят загубата си?
Децата разказаха историята на един храм на почти 200 години. История, която трогва и с това, че за тези два века той е една от основните причини българският език да продължава да звучи и да се изучава в тази част на света.
За да продължава да звучи българският език и тук в Чикаго, тази история трябва да се чуе от повече хора. Ние я научихме от нашият приятел – Райна Манджукова, бесарабска българка, журналист и голям родолюбец. И ще продължим да я разказваме. За това каним отново нашите приятели и цялата българска общественост в Чикаго на нашият Великденски базар. На него децата ще продават изрисуваните от тях великденски яйца и направените от тях великденски сладкиши и украса. Всички средства ще дарят за възстановяването на храма на сметката, които са публикувани на неговия уебсаит: www.preobrajenie-bolgrad.info
Светла Паскалева,
„Малко българско училище“
………………………………….
П О К А Н А
Уважаеми журналисти, приятели, господа бизнесмени,
Ние, децата, родителите и учителите от „Малко Българско училище”,
Ви каним на
“Урок по родолюбие – 2“ –
Великденски базар на изработени от децата сладкиши и украса.
7 април 2012 г. от 13:00 до 15:00 часа
Elk Grove High School
500 W Elk Grove Blv.,
Еlк Grove Village, 60007.
Елате, за да видите Урока по Родолюбие, който ни представят нашите ученици с желанието за добротворство и в името на нещо българско. За да повярваме в тях и да работим заедно и за това тук след два века да звучи българска реч и да се пеят български песни!
С признателност:
Децата, учителите и родителите от „Малко българско училище в Чикаго”
