Автор: Антоанета Цонева
Източник: openparliament.net
Помним как по време на изборите Министерството на външните работи и българи, живеещи зад граница, влязоха в спор къде ще може да се гласува в чужбина.
Български граждани, живеещи в Германия, обвиниха министерството и ЦИК в „своеволен и тенденциозен прочит“ на Изборния кодекс.
Поводът беше, че в три града в Германия – Хамбург, Дармщат и Магдебург, не бяха разкрити секции за президентски избори, въпреки че там има почетни консули на България.
Според Изборния кодекс секции за гласуване в чужбина се образуват:
1. в населените места, където има дипломатическо или консулско представителство – при наличие на не по-малко от 20 избиратели, заявили желание да гласуват не по-късно от 25 дни преди изборния ден;
2. извън т. 1 – при наличие на съгласие от приемащата държава и за не по-малко от 100 избиратели, заявили желание да гласуват не по-късно от 25 дни преди изборния ден.
Казусът с Германия
В градовете, в които България има дипломатическа мисия – консулство или посолство, са необходими само 20 заявления, за да има секция, а там, където няма – 100.
Постави се въпросът дали градовете, в които има почетен консул, попадат в първия или втория случай, тоест дали са необходими 20 или 100 заявления, за да има място за гласуване там. В случая с Германия – дали 20 заявления са достатъчни, за да има места за гласуване в Хамбург, Дармщат и Магдебург.
Външното министерство обясни, че в Хамбург, Дармщат и Магдебург не са открити секции за гласуване, защото не са подадени необходимите поне 100 заявления. По данни на министерството в Хамбург 63 българи са заявили предварително, че искат там да има място за гласуване, в Дармщат – 34 души, а в Магдебург – 28. Секции бяха разкрити само в Берлин, Бон и Мюнхен.
Обясненията и увъртанията на Външно
Пред медиите говорителят на министерството Весела Чернева заяви, че почетните консули никога не са се приравнявали с консулските представителства. Чернева се позова на Виенската конвенция за дипломатическите отношения и разясни, че почетните консули нямат дипломатически имунитет, резиденциите им не са дипломатически представителства, те не са упълномощени да извършват консулски функции, а имат предимно представителна функция.
От Външно министерство дори признаха, че българите в Германия са били подведени за броя на необходимите заявления за разкриване на изборни секции в седалищата на почетните консули. На сайта на посолството в Берлин е била качена информация, че необходимият брой заявления са 20, а не 100. Административният секретар на Външно министерство Светлан Стоев заяви, че на официалния сайт е допусната грешка.
За различното тълкуване и прилагане на закона от институциите говори и фактът, че една седмица преди решението на ЦИК да няма секции в Хамбург, Магдебург и Дармщат, посланикът на България в Германия е изпратил писмо до почетните консулства в тези градове, че секции в тях ще бъдат разкрити.
Каква всъщност е истината
Месеци след изборите е оказва, че Министерство на външните работи и ЦИК – институциите, отговорни за провеждането на изборите в чужбина, безплодно са си разменяли кореспонденция и не са решили проблема в интерес на гражданите. Основната им цел е била да прикрият своята некомпетентност.
От писмо, с което блогът „ Отворен парламент – граждански гласове” разполага ( виж приложение) става ясно, че Министерство на външните работи на 5 октомври 2011 г. е поискало от ЦИК да преразгледа своето решение за образуване на секции в чужбина и да включи в списъка с градове, където ще се гласува – Хамбург, Дармщат , Магдебург, Марсилия и Лил, като приеме, че подадените заявления за гласуване, надхвърлящи необходимия брой – 20, са достатъчни за разкриване на избирателна секция.
“ Това би позволило на десетки български граждани, изразили волята си да участват в конституирането на българските институции, да упражнят правото си на глас.“ – така завърша писмото, подписано от външния министър.
Становището на министерството е, че почетните консулства трябва да се третират като консулски представителства по смисъла на закона – цитира се Законът за дипломатическата служба и Виенската конвенция, нищо че пред медиите, ден по рано, министерството твърди точно обратното, черпейки аргументи пак от конвенцията.
Съдържанието на писмото стана ясно след като бе предоставено от Министерство на външните работи по Закона за достъп до обществена информация на Стефан Манов – българин, живеещ във Франция, водещ дело срещу ЦИК за неразкриването на избирателна секция в Марсилия.
Бездействие и некомпетентност
Въпреки искането на Външно министерство и изразеното остро недоволството от български граждани, живеещи в чужбина, ЦИК не се произнася и не коригира списъка с градове, където могат да се разкриват секции.
Какви са аргументите на ЦИК – не знаем – протоколите на комисията не са публични и няма как да научим какво е обсъждано, ако изобщо ЦИК е разглеждала писмото на Външно. Възможно е комисията да е приела отрицателна позиция и да я е документирала в т. нар. протоколни решения, до които никой простосмъртен няма достъп.
Като резултат от бездействието на ЦИК и неясното изборно законодателство, през 2011 г. изборни секции са разкрити в по – малко населени места в чужбина – 146, в сравнение с
2009 г., когато секции е имало в общо 155 града.
Външно имаше и други гафове
Министерство отказа да приеме голям брой заявления за гласуване, подадени по електронен път, оправдавайки се с изискването на закона да бъде персонифицирано подаването и всяко едно да има личен характер.
Според правното тълкуване на министерството не са били приемани заявления, изпратени в едно и също електронно писмо. В същото време пак според според тълкуването няма проблем да се подават различни заявления от един и същ мейл, ако това става в различни писма.
Тълкуванията и практиките на министерството по приемането на заявления за гласуване в чужбина предизвикаха протеста на инициативата „Искаме на гласуваме“ ( Виж приложение)
Изтичане на лични данни
Министерството на външните работи неправомерно публикува в интернет личните данни на повече от 36 000 българи, които живеят в чужбина.
Външно обясни това с хакерски атаки, технически грешки, претовареност от работа и ниски заплати на компютърните специалисти.
Комисията за защита на личните данни пък определи министерството да заплати глоба от скромните 2500 лв. заради неправомерно публикуваните имена и адреси. Мотивът за ниската санкция е, че данните са били достъпни за кратко време на сайта му.
Силно рестриктивни норми и произволни тълкувания на закона
Според Стефан Манов от Френско-Български Форум, Изборният кодекс и приложените от институциите тълкувания са наложили най – рестриктивните условия за гласуване в чужбина за последните 20 години:
1. Потвърдена е практиката на фактическа активна регистрация за изборите на живеещите в чужбина чрез предварително подаване на заявления за гласуване.
2. Завишен е минималният броя необходими заявления за откриване на секция – от 20 на 100, въпреки декларациите на вносителите на кодекса, че в проекта е залегнало числото 20.
3. Премахната е възможността избирателни секции да бъдат откривани по преценка на посланиците, което е позволявало, там където има установени български общности и се знае, че се гласува от години, да се откриват секции по облекчен начин.
4. Променен е крайният срок за подаване на заявления – от 20 дни преди датата на изборите, той е увеличен на 25 дни в Изборния кодекс.
5. Въпреки декларациите, включително и на председателя на правната комисия от трибуната на парламента, че подаването на заявления ще става по облекчен начин, „електронно, дистанционно, по интернет, за секунди“, ЦИК силно затрудни изпращането на заявления по електронен път, решавайки то да става само в сканиран вид и задължително в PDF-формат, което изисква притежаването на сканиращи устройства и специфичен платен софтуер за преобразуване на сканирания образ в PDF-формат
6. Наложената административната практика на Министерство на външните работи по събиране на заявленията за гласуване в чужбина е изключително рестриктивна. По признание на самото министерство (брифинг 11 октомври 2011 г.), заявления не са отчитани, ако не са били изпратени едно по едно, всяко в отделен имейл или писмо и др. подобни ограничителни тълкувания на изискванията на закона, в разрез с неговия дух и дори със здравия разум.
Случи ли се нещо след изборите
На 27 януари 2012 г. в отговор на парламентарно питане затова какво ще бъде предприето по препоръките от доклада на ОССЕ министърът на външните работи заяви:
„За разлика от практиката досега, Министерството на външните работи подготвя консолидиран коментар по констатациите и препоръките на ОССЕ. За изготвянето му са привлечени широк кръг от институции, които имат отношение към изборите, в това число и Централната избирателна комисия, комисиите на Народното събрание, Главна дирекция ГРАО на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Върховният административен съд, Сметната палата, Съветът за електронни медии, Българската национална телевизия.
Едва след като съберем коментарите и становищата на тези институции, изготвим нашия анализ и отговор на препоръките на ОССЕ и на Бюрото за демократични институции и права на човека, ще обсъдим евентуални промени в законовата уредба. Това обаче може да се случи, след като всички институции дадат своите коментари. Разбира се, ние се отнасяме изключително положително към всяка организация, която дава своите препоръки за подобряване на процеса в България. Вземаме всички препоръки предвид, анализираме ги внимателно и, разбира се, в крайна сметка решенията ще бъдат взети от Народното събрание, което носи законодателната власт в България.”
Такъв анализ на досега не е огласен. При запитване направена ли е работна група и има ли издадена заповед на министъра за нейната работа – отговорът бе да подадем заявление по Закона за достъп до обществена информация.
Какво направи ЦИК
След изборите, председателят на ЦИК Красимира Медарова пое ангажимент за изготвянето на препоръки на база отчетените грешки.
В изготвения през март 2012 г. доклад за дейността на комисията по време на изборите, възникналите проблеми при организацията на гласуването в чужбина не се споменават.. Има препоръки към начина, по който да протече обучението на СИК в чужбина и как да се организира разяснителната кампания за избирателите там.
Правната комисия не е разглеждала въпроса за промени в изборния кодекс
На 3 февруари 2012 г. парламентът прие решение правната комисия до три месеца да изготви предложения, с които да отговори на препоръките в доклада на ОССЕ. Досега комисията не е провела нито едно заседание по темата.
Мнозинството отхвърли предложението на “Коалиция за България“ Народното събрание да направи временна комисия, която да изработи предложение за промени в Изборния кодекс, с участието на граждански организации и експерти.
Отхвърлено бе и предложението на „Синята коалиция“ да се задължи парламентът да приеме промени в Изборния кодекс до края на юли 2012 г., които да отговорят на препоръките на ОССЕ.
Само една от препоръките на ОССЕ е приемлива за управляващите
По всичко личи, че Изборният кодекс няма да бъде коригиран. Партията на валстта счита, че правилата са много добри, а хаосът, предизвикан по време на изборите се представя като “организационни-технически въпроси”, които ще се изгладят във времето.
Единственото, което се готвят да променят управляващите е използването на СРС-та за разследване на престъпления срещу избирателните права. От всички 32 препоръки в доклада на ОССЕ – единствено тази e важна за ГЕРБ.
Приложения:
Протестно писмо на инициативата „Искаме да гласуваме“
ИЗБОРИ 2011 – материали по темата на страниците на Еврочикаго
