Проф. дфзн Николай В. Витанов*, в. „Дневник“
Повечето обещаващи млади учени в Румъния и България емигрират, щом могат, а малцина се връщат. Това пише престижното научно списание „Нейчър“ в коментaр на проблемите на научната общност в България и Румъния в началото на 2011 г. Има отделни проблясъци, но множество учени от „старата гвардия“ не произвеждат резултати, съпротивяват се на въвеждането на международните стандарти в научните изследвания и блокират достъпа на нови хора, пишат още от списанието.
Два абсурдни случая
На 3 април д-р Андон Рангелов, гл. асистент във Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ), е извикан във фонда „Научни изследвания“ на Министерството на образованието (МОМН) и му е съобщено, че трябва да върне всички предоставени средства от 30 хил. лева по спечелен от него проект до три дни, защото научната дейност по проекта е оценена отрицателно. Същата научна дейност включва девет статии в реномирани световни научни списания за 18 месеца при заложена цел от три статии в проекта му. Една от тези статии е в най-реномираното списание по физика, Physical Review Letters, а две други са в най-реномираното списание по оптика, Optics Letters. Едновременно с това, Андон има одобрен световен патент за безжично пренасяне на енергия. В резултат той е избран за млад учен на 2011 г. на Физическия факултет на СУ.
В същата ситуация е и гл. ас. д-р Венелин Кожухаров, но неговият проект за сумата от 70 хил. лв. е оценен като незадоволителен при пет публикации, одобрен и завършен дизайн на детектор за експеримент в ЦЕРН и повече от десет доклада на международни форуми.
Процедурата на фонда не предвижда обжалване на решението. Прилича на първоаприлска шега, само че не е. Следва скандал, а абсурдът, в който двамата са поставени, илюстрира много точно някои от основните проблеми на българската наука.
Някои от нередностите във фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) на МОМН станаха достояние на широката общественост благодарение на скандалните разкрития на бившия му управител проф. Емил Хорозов. През фонда минават десетки милиони левове, отделяни целево от бюджета за наука, а сред основните му цели е въвеждането на конкурсно и конкурентно начало във финансирането на науката.
Всеки от двамата млади учени е написал проект, който е одобрен от ФНИ, като финансирането е разделено на две части, втората от които се изплаща след одобрение на постигнатото за първия етап на проекта. Андон Рангелов предава отчета си в края на август 2011 година, а решение няма повече от седем месеца, въпреки че втората част на проекта му трябва да започне след шест месеца. Отчетът му е даден за разглеждане на двама рецензенти, а цялостната му оценка се прави от Комисията по природни науки към ФНИ. Междувременно, на два пъти се изискват допълнителни разяснения, но Андон няма информация нито за съдържанието на рецензиите, нито за оценката на Комисията. Хронологията е много подобна и при Венелин Кожухаров.
След абсурдната ситуация, в която са поставени двамата млади учени, новото ръководство на ФНИ им позволява да подадат възражения срещу анонимните рецензии, след които правдата се надяваме да възтържествува, макар ситуацията да остава неясна. Въпреки че този случай вероятно ще намери решение, е наложително да се решат
Системните проблеми
На първо място, липсват каквито и да е критерии за оценка на изпълнението на проектите. Всеки проект има заложени цели и работна програма, но ФНИ няма ясни критерии какво означава те да са изпълнени. В конкретния случай изпълнението на тези цели и тази програма обаче нямат никакво значение за рецензентите (или рецензента) на горните два проекта. Те признават, че целите и програмата са изпълнени, но независимо от това дават незадоволителна оценка.
На второ място, липсва прозрачност – самият състав на Комисията по природни науки е най-дълбоко пазената тайна в наблюдаемата част на вселената. Съставът й не може да бъде намерен в интернет по никакъв начин, а от ФНИ отказват да дадат тази информация.
На трето място, не са ясни критериите за избор на членове на комисията. Според неофициални данни (официални липсват) някои от тях нямат научни публикации в реномирани списания от 2004 г., но независимо от това дават отрицателна оценка на млади учени с девет публикации в последните 18 месеца. Също така съгласно утвърдените международни практики в природните науки за експерт в дадена област се счита човек, който има научни публикации в съответната област през последните 5 години (а в някои развити държави се иска за последните 2 години). Част от членовете на тази комисия нямат нищо общо с това всеизвестно условие за научна компетентност. Андон Рангелов е специалист по квантова оптика, а Венелин Кожухаров – по физика на елементарните частици. В Комисията по природни науки липсват експерти в тези области на физиката, но независимо от това има индикации, че част от рецензентите са именно измежду членовете на комисията. Изглежда не е без значение фактът, че рецензирането на проекти се заплаща нелошо за българските стандарти. В тази връзка естествено възниква въпросът дали не е редно да се преразгледа съставът на тази комисия.
На четвърто място, в процедурите на ФНИ не е заложена възможност за възражение. Комисията по природни науки приема оценките на Андон Рангелов през октомври 2011 г., а на Венелин Кожухаров през март 2012 г. Младите учени нито са поканени да отговорят на критиките в рецензиите, нито дори са уведомени. В началото на април 2012 г. те просто биват извикани във ФНИ, за да им се съобщи, че трябва да върнат въпросните суми. При отказ от тяхна страна се задействат механизмите за събиране на държавни вземания.
Отговорността
Не на последно място, не е ясна професионалната и етичната отговорност на рецензентите. Всеки поне малко компетентен човек в природните науки веднага би преценил, че въпросните два проекта при нормални обстоятелства и при компетентна и обективна комисия биха били кандидати за най-добър проект на годината. Според слухове, Комисията неформално е решила положителна оценка да се дава на проект, който отчита поне две статии в импактни списания. Очевидно, в случая тя не е спазила дори своите собствени критерии, което поставя въпроса за отговорността на рецензентите, които могат да злоупотребяват с положението си, криейки се зад анонимността. При доказана злоупотреба в нормалните държави, учените биха загубили както възможността да участват в подобни комисии, така и академичните си длъжности и дори научни степени.
Накрая, оценките не са независими. Дори бегъл прочит на рецензиите установява веднага, освен тяхната очевидна злонамереност и некомпетентност, също и поразяващия факт, че си приличат като две капки вода. Набива се на очи изводът, че изглежда едно и също лице е писало и четирите рецензии, или поне е повлияло на другия/те рецензент/и. Необходимо е процедурите на ФНИ да осигуряват както формална, така и реална независимост на експертните оценки, иначе отново ще стигаме до подобни ситуации.
От активността на академичната общност и политиката на новото ръководство на ФНИ зависи дали тези два скандални случаи с едни от най-обещаващите млади български физици ще бъдат забравени или ще бъдат взети решителни и категорични мерки. Не трябва да се позволява на един или няколко души, които се крият зад анонимността на рецензиите, да продължат да тровят българската наука и да убиват в зародиш плахите опити на една шепа способни млади хора да надскочат родната посредственост. В противен случай, тези учени вероятно ще последват написаното в списание „Нейчър“ и ще емигрират там, където трудът им ще бъде оценен обективно от компетентни и добронамерени учени.
* Авторът е професор по физика и заместник декан на Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ по научна и проектна дейност. Носител е на наградата „Питагор“ за 2008 г. за най-добър ръководител на докторанти в България.
