Изводи от публикацията във Foreign Affairs и посещението на Росен Плевнелиев в САЩ
Посещението на президента Росен Плевнелиев в САЩ ще се запомни и с един неудобен въпрос, който медиите, превозени на държавна сметка „до Чикаго и назад“ нямаше как да спестят.
На среща с българи в Чикаго гражданинът Русев, който е от 50 години в Америка попитал президента какви са политическите и търговски отношения на България и Русия. И не само попитал, а изказал „нездрави“ подозрения:
„Чуваме, че Бойко Борисов често посещавал руското посолство“.
„Честно да ви кажа, аз не съм информиран дали премиерът ходи до руското посолство. Бъдете сигурен, че министър-председателят на България работи за европейското интегриране на страната с действията си и за стратегическото партньорство с много държави – Америка, защо не и Русия – те са приоритет, който отдавна и самият народ го е припознал“, отговорил президентът.
Неинформираният държавен глава едва ли е в неведение кой е източникът на информацията за посещенията на Борисов в руското посолство. Той не е агенция „Една жена каза“. Преди година Биволъ разпространи дипломатически доклад на посланик Джон Байърли, изтекъл в Wikileaks, в който още в резюмето пише следното :
1. (S/NF) РЕЗЮМЕ: Кметът на София и бивш генерал от МВР Бойко Борисов щурмува националната политическа сцена през последните седмици, основавайки ново движение, което бързо стана най-популярната политическа сила в страната. Борисов отрече слуховете, че ще се кандидатира за президент на есенните избори; той изглежда се е прицелил в по-влиятелния пост на министър-председателя и публично заявява, че не желае сегашното правителство да завърши мандата си. В миналото Борисов сътрудничеше тясно с Посолството в правоохранителната дейност, и, поне публично, остава силно проамерикански настроен. Борисов, обаче, е обвиняван в сериозна криминална дейност в миналото и поддържа тесни връзки с Лукойл и руското посолство. КРАЙ НА РЕЗЮМЕТО.
А в текста информацията за „руската връзка“ на Борисов е развита в следния параграф:
11. (S/NF) Борисов безсрамно си правеше реклама като главен секретар, умело комбинирайки влиятелни контакти със собствениците на медии и по холивудски перфектните си медийни инстинкти, за да осигури благоприятно отразяване, върху което се базира имиджът му. Наричан „батман“ заради вездесъщото му присъствие, заради склонността му да носи изискани черни дрехи и заради внезапното му появяване на местопрестъплението, Борисов изгради PR машина, която му спечели подкрепа във всички възрастови и социални групи. Журналистите споделят в частни разговори, че Борисов плаща в брой за позитивно отразяване и заплашва тези, които пишат негативни репортажи. Неговото поведение го превърна в „националния шериф“, въпреки 123-те показни убийства и липсата на арести на главните лидери на организираната престъпност. За негова чест, Борисов постигна нови нива в сътрудничеството с американските правоохранителни и разузнавателни служби и организира множество арести на наркотрафиканти, фалшификатори и трафиканти на хора. Той прави опити да използва тези свои връзки в своя полза, като често се хвали с близките си връзки със службите за сигурност на Запад, включително и тези в САЩ. Редовните му срещи с представители на руското посолство получават по-малко публичност.
Дали българите в САЩ са чели грамата или предпочитат да казват, че само са „чули“ (на държавните служители там им е забранено да четат течовете излезли в Wikileaks), не е толкова важно. Важното е, че след публикацията на този документ „Батман“ няма как да плати в брой за позитивно отразяване на всички медии по света. Това, което може да направи, и прави успешно до момента е да натиска и заплашва медиите в България, за да не коментират, да не цитират и да не задават въпроси за публикациите в Wikileaks, като едновременно с това очернят сайта, дръзнал да ги извади наяве.
Мистър Спасов може би не е чул, че издръжаният с неговите данъци американски посланик лично се яви в парламента, за да засвидетелства подкрепа за Борисов, след като се появи информацията за криминалното му минало събрана прилежно от американските тайни служби.
Това обаче беше преди година. От тази пролет в САЩ духа друг вятър, а ходенето на Плевнелиев до Чикаго може да означава за неговия ментор Борисов начало на връщане назад и само назад, от върховете на политиката обратно в мафиотския му полог.
Няколко дни преди Плевнелиев да стъпи на американска земя в едно от най-авторитетните издания в САЩ за външна политика – Foreign Affairs излезе аналитична статия на Мойзес Наим, бивш главен редактор на Foreign Policy и експерт с впечатляваща биография. В текста озаглавен Мафиотските държави България е описана като мафиотска страна, заедно с Гвинея, Черна гора, Мианмар, Украйна и Венецуела. Отново е цитирана крилатата фраза „други държави си имат мафия, в България мафията си има държава.“ Освен това публикацията се позовава на омразните на българската власт грами за организираната престъпност в България.
По-паметливите ще си спомнят, че през 2008 г. същата синтезирана формула за държавата и мафията красеше публикация в Ню Йорк Таймс за „най-корумпираната страна в Европейския съюз„. Тази статия беляза началото на края на кабинета „Станишев“. Какво бележи статията във Foreign Affairs е рано да се каже, но в нея ясно е констатирано, че за 3 години управление на Борисов промяна в мафиотската същност на държавата ни не се наблюдава.
Промяна обаче има в отразяването на тези важни външни знаци от българските медии. През 2008 г. статията от Ню Йорк Таймс предизвика истинска медийна буря. Сега публикацията на Foreign Affairs предизвика… зловещо мълчание.
България вече не е троянски кон на Русия но на каква цена?
Ако се прочетат внимателно всички американски дипломатически доклади свързани с България от 2005 до днес се натрапва изводът, че политиката на САЩ към нас не се различава силно от провежданата в латиноамериканските страни. Америка има интереси и, за да ги прокара е нормално да подкрепя някой „свой кучи син“. Понякога интересите и съвпадат с тези на аборигените и тогава положението е win-win.
Такава ситуация възникна с АЕЦ „Белене“. Несъмнено за САЩ беше по-изгодно да подкрепят един послушен, простоват и себевлюбен бивш мафиот, отколкото да балансират между интересите на трима изпечени мошеници, приготвили се да откраднат милиарди от безумния ядрен проект, водещ до вековна зависимост от Русия.
Ето това обяснява и оправдава доверието на Уорлик в Борисов дори след скандалните разкрития в грамите. Цената, която българските граждани платиха, за да се освободят от хомота на троянски кон на Русия обаче е тежка: прегазена медийна свобода, вихреща се полицейщина и разправа с инакомислещите на фона на безпомощна пред престъпниците власт, централизиране и утежняване на корупцията, смачкано гражданско общество. Да не говорим за унижението и безперспективността да живееш в мафиотска държава, управлявана от човек с криминално минало, прочел в живота си една единствена книга.
Статията във Foreign Affairs, издание на Съвета по международни отношения, считан за най-авторитетния американски политически мозъчен тръст поставя диагнозата. Време е САЩ да се погрижат за своето демократично магаре в България, ако не искат то да почине в добро здраве, излекувано от руския троянски синдром.
Източник: Биволъ
